Решение № 14226 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2015 г.

Решение № 14226 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1431 от 14.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2170/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 161400242/22.04.2014 г. издаден на П. Н. П., ЕГН **********, в частта за установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 4 449.47 лв. и лихвите за просрочие към тях в размер на 2 321.80 лв., както и допълнително установените за същата година задължения за здравно осигуряване в размер на 1 081.30 лв. и лихва в размер на 564.24 лв. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. О. П. Н. П., лично и като ЕТ "Пеев техник - П. П." чрез адв. Петров в писмен отговор и в съдебно заседание обосновава неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови спорното решение в обжалваната му част административният съд е приел, че ревизионният акт в съответната част е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Приел е също така, че паричният поток на ревизираното лице за 2008 г. е определен неправилно, тъй като установеното превишение на разходите над приходите не е на годишна база. Отменил е и установените задължения за ЗО предвид разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че органът по приходите неправилно е изчислил паричния поток на ревизираното лице, като е установил недостиг на парични средства към определена дата, а не на годишна база. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ несъответствието на доходите с имущественото състояние на данъчния субект следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Първоинстанционният съд е проверил размера на доходите и реално доказаните разходи и на годишна база, за да установи налице ли е несъответствие между приходи и разходи. При това за целта правилно е установил, че за данъчен период 2008 г. няма превишение на разходи над приходи. В съответствие с материалния закон е изводът на административния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и към пораждащи задължения за ЗОВ фактически състави, осъществени преди влизането на нормата в сила на 15.02.2011 г. Задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/18.05.2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС по т. д. № 3/2015 г. е за неприложимост на разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. При този изход от спора, на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство в размер на 1200 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение