Решение № 473 от 8.12.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200646/2023 г.

Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите И. А. И. и И. К. М. против въззивно решение № 46/09.06.2023 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 54/2023 г., с което е била потвърдена присъда № 1/24.01.2023 г. по НОХД № 320/2022 г. на Окръжен съд - Ямбол. С тази присъда И. А. И. и И. К. М. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“от НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК подсъдимите са осъдени на 4 години лишаване от свобода (определено наказание 6 години, редуцирано с 1/3), както и в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК са осъдени на 2 години лишаване от свобода (определено наказание 3 години, редуцирано с 1/3). На основание чл. 23, ал. 1 от НК на всеки от подсъдимите е наложено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В жалбите, поддържани пред ВКС лично от подсъдимите и техните защитници, единственият посочен довод е за явна несправедливост на наложените наказания – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се намаляването им при правилно съобразяване на обема и значението на констатираните по делото смекчаващи обстоятелства, което подсъдимите заявяват и в последната си дума. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. Подадените от защитниците на подсъдимите касационни жалби са аргументирани с това, че съобразно наличните по делото смекчаващи обстоятелства въззивният съд е следвало да определи минимално предвиденото от закона наказание в размер на 5 години за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, след което на основание чл. 58а от НК да го намали с 1/3. ВКС намира, че наложените на подсъдимите наказания за двете извършени престъпления, най-тежкото от които е за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и определеното на всеки един от тях общо наказание покриват критерия за справедливост, с оглед индивидуалната тежест на деянията, начина на извършването им и правилното отчитане на данните за личността на дейците. Коректно и последователно въззивната инстанция е откроила обема на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и е оценила тяхната тежест и значение. В категорията на смекчаващите обстоятелства оправдано са били включени процесуалното поведение на подсъдимите, изразеното от тях съжаление и относително невисокия размер на предмета на престъпленията. Като отегчаващи обстоятелства съдилищата правилно са оценили съдебната обремененост на подсъдимите, извън квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив“, престъпната им упоритост при осъществяване на деянията и интензитета на упражнената при опита за грабеж сила срещу възрастен човек неспособен да противодейства на двама млади мъже. С основание въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, не е отчел възрастта на подсъдимите като обстоятелство със смекчаващ характер, доколкото към момента на деянията И. е бил на 23 години, а К. на 30 години. В този аспект възрастта им трудно може да се определи като млада, респ. близка до непълнолетието, а поради това и предполагаща по-нисък интензитет на наказателна принуда с очакване за успешно поправяне, което очевидно не е оправдано с оглед данните за съдебното минало на всеки един от тях. Съпоставката между обема и значението на констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и тяхната тежест не налагат извод за явна несправедливост на наложените наказания. В определения размер те съответстват на извършените деяния и са достатъчни за реализация на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбите на подсъдимите касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение