Решение № 8764 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2013 г.

Решение № 8764 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция"/РДГП/-Кюстендил срещу решение № 113/22.05.2013 г.,постановено по адм. д. № 116/2013 г. по описа на Кюстендилския административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Отвеникът по касационната жалба В. Б. Д., чрез своя пълномощник - адв. Д. намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Б. Д. срещу заповед рег. № 367 от 20.02.2013 г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Фактическите обстоятелства в обжалвания административен акт са, че на 10.11.2012 г. инспектор В. Д. - разузнавач V-та степен в група "ОИД" на ГПУ - Благоевград - след като е получил информация, съдържаща данни за подготвящо се престъпление срещу търговец от Благоевград, който има златарско ателие в град Сандански- не е уведомил началника на ГУП - Благоевград, с което не е изпълнил изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Дисциплинирано нарушение установено от извършена проверка, разпоредена със заповед рег. № Iз-13/2.01.2013 г. на главен секретар на МВР, приключила със справка вх. № 4169/24.01.2013 г. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваната заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Редовността на проведената административна процедура се оспорвала с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционния съд намира възраженията за основателни в частта по отношение срока за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Принципно правилни са съжденията на съда, че легално определение на понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" се съдържа в нормата на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР /а не от закона, както невярно технически е изписал съда/ - погрешно обаче е възпроизведено съдържанието й преди промяната осъществена в ДВ бр. 91/2008 г. Поради това неправилно, ценейки доказателствения материал, АС - Кюстендил - приема, че началният момент, в който е узнато за дисциплинарното нарушение, извършено от Д. - е денят 20.11.2012 г., в който наказващият орган е бил уведомен за факти по възложена от него проверка на началника на ГПУ-Благоевград - досежно факта дали В. Д. е представил докладна записка за достигнала до него информация за подготвяно престъпление. На тази дата - 20.11.2012 г., при наказващият орган постъпва изготвена в последствие, на 13.11.2012 г., докладна записка от самия санкциониран Демиревски. Извода на съда е, че именно в тази докладна се съдържа изложение на релевантните за установяване и квалифициране на нарушението обстоятелства. Неправилен извод. Съда не се е съобразил с промяната на нормативния акт-ППЗМВР/ДВ бр. 91/2008 г./ и последователната и не противоречива практика на съдилищата, че началният момент, в който следва да се счита за узнато от наказващия орган: когато последният е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Изрично, с новата алинея на чл. 223 ППЗМВР /ДВ бр. 91/2008 г./ - е прието, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния казус- обобщената справка, сочена по-горе, постъпва при наказващия орган на 24.01.2013 г., поради което издадената на 20.02.2013 г. заповед е постановена в преклузивния законов срок. Решението е незаконосъобразно доколкото е прието, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Д. е санкциониран за това, че не е изпълнил задължения, пряко произтичащи от специфичната му длъжностна характеристика, с което е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.