Решение № 4058 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2017 г.

Решение № 4058 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. срещу решение № 864/18.05.2017 г. на Административен съд В. /АСВ/ по адм. д. № 95 по описа за 2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-08-1305312-091-01/06.01.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП В.. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Конкретните му доводи да са за опущения на съда в преценката на доказателствените средства. Отрича да са убедително установени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Описва писмените доказателствени средства, възпроизвежда части от съдържанието им и сочи съществуващи между тях противоречия, които разколебават доказването. Ревокира тезата си от извънсъдебната фаза на производството, че не е доказано безспорно предаването и превозването на стоките, за доставките на които е упражнено спорното право на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на оспорената част от решението и ползващо го решаване на спора по същество, т. е имплицитно иска отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "А. С. М агро" ЕООД, в писмен отговор, отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВ ревизионен акт са установени в тежест на "А. С. М агро" ЕООД задължения за ДДС в размер 74 333.19 лева и за закъснителна лихва в размер 8 822.65 лева в резултат на извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 08, 09, 10 и 11.2013 г., заради отказ да се признае упражненото в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит. Отреченото данъчно предимство в общ размер 74 333.19 лева е по 11 бр. фактури, издадени от "Арто М" ЕООД. Предмет на доставките са стоки - царевица. Отказът е мотивиран с липсата на доказателства за превозването на стоките. Не е прието за убедително доказването с 8 бр. договори, пътно-прехвърлителни разписки, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, платежни документи, извлечения от счетоводството на доставчика и на получателя, резултатите от насрещните проверки на предходните доставчици, договори за наем на складови помещения от доставчика и т. н. Органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваният съдебен акт е постановен в ново първоинстанционно производство - след отмяната с решение № 54/04.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2015 г. на решение № 1871/23.09.2015 г. на АСВ по адм. д. № 1266/2015 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В предходното касационно решение са дадени конкретни указания за тълкуване и прилагане на процесуалния закон при преценката на доказателствата. По констатациите на първостепенния съд в атакуваното решение между доставчика и получателя има сключени общо 8 бр. договори за продажба на зърно; доставчикът е разполагал с фактурираните количества зърно /в мотивите на съда са възпроизведени установяванията на администрацията в резултат на насрещните проверки на 9 предходни доставчика, като има позоваване и на заключението на ССЕ/; за предаването на стоките са съставяни пътно-прехвърлителни разписки /ППР/ и приемо-предавателни протоколи /ППП/, в които са посочени количествата царевица и са индивидуализирани превозните средства и шофьорите; превозните средства са собствени или наети от сочените за осъществили транспорта превозвачи; на доставчика е платено по банков път и има последваща реализация на стоките към клиенти на жалбоподателя. Според съда е установено действителното извършване на доставките, поради което е без значение за правото на приспадане наличието или отсъствието на доказателства за транспортиране на стоката. Разрешил е в полза на жалбоподателя спора за съществуването на правото на данъчен кредит и е отменил РА. Решението е правилно. Спорен пред съда е бил фактът на действителното осъществяване на облагаемите доставки, документирани с фактурите, по които ДЗЛ е упражнило това право. Значението на предаването на стоките е в контекста на понятието за доставка на стока, като елемент от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав. По интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Касационната жалба възсъздава съществената част от извършената преценка на доказателствените средства в постановеното при оспорването по административен ред решение на ДДОДОП. Съображенията от юрисдикционния акт са допълнени с констатации към всяка от фактурите за доказателственото значение на липсата на информация за претегляне на стоките; отсъствието на подпис на превозвач в ППР; посочването в издадените от "Транс агро 2011" ЕООД товарителници на РЛ като изпращач, а негови клиенти като получатели, поради което не следвало да се обвързват с получаването на стоките по конкретните доставки; различни били отправните точки по ППР и по товарителниците. В отлика от тези на касатора, установяванията на административния съд се основават на преценка на доказателствените средства, която е съобразена с процесуалните, логическите и опитните правила, отчита житейския разум и връзката между явленията. В обсега на оценъчната дейност на съда са включени всички информационни източници, вместо да се търси избирателно противоречие, каквото се предлага в касационната жалба. Обсъдените в решението доказателствени средства са в информационно единство и съдът е заявил, кои правно и доказателствено релевантни факти е приел за установени. Посочени са договорите между страните по доставката, които създават основанието за имуществено разместване. Приемането на всяко отделно количество зърно е отразено в протоколи и в ППР. Потвърждаване на предаването на цялото количество стоки по част от фактурите се съдържа в нарочно съставени след издаването на данъчните документи констативни протоколи. Индиции за изпълнението са своенето на стоките от прекия доставчик и предходните нему, както и фактът на плащането заради функционалната връзка на насрещните задължения при двустранните договори, какъвто е търговската продажба. Отсъствието на подпис на превозвач в ППР и несъответствията с товарителниците правят недоказан превоза. Предмет на спорните доставки, обаче, е стока - зърно, а не транспортна услуга. С РА не е отказано данъчно предимство по фактурите за транспортна услуга, но се твърди, че те не са във връзка с конкретните доставки на зърно. В същото време не се твърди и установява несъответствие между придобитото и продаденото количество зърно нито от РЛ, нито от прекия му доставчик, а стоковите им потоци са проверени от вещото лице по ССЕ. Мислим вариант при несъмнената последваща реализация на стоките е за придобиването им от другиго, а не от издателя на фактурите, което е изключено от проследимостта на стоковия поток при последния и от плащането нему. Другата възможност е придобиване на стоки и от другиго, за което не са издавани данъчни документи и не е извършено счетоводно отразяване от получателя, но за по-голям от осчетоводения оборот на такъв вид стоки не съществува информационна следа, каквато би имало и в подържани от НАП бази данни. Не съществува и риск от загуба на данъчни приходи, който съпътства злоупотребите с ДДС. П. заключението на ССЕ прекият доставчик е внесъл декларирания от него данък в съответните данъчни периоди. В такъв случай събирането на данъка от получателя е несъвместимо с принципа на данъчен неутралитет, които е в основата на системата на ДДС. Установяването с РА на данъчни задължения в корелация с отказ да се признае упражненото от ответника по касация съществуващо данъчно право е незаконосъобразно, а отмяната на утежняващия административен акт правилна. Дължимо е оставяне в сила на съдебното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение