Решение № 6389 от 28.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Епсилон Т Т. Георгиев , [ЕИК], гр. Пловдив, [жк], подадена чрез пълномощника адв. С. Желязкова, срещу Решение 531/12.03.2021 г., постановено по адм. дело 2059/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Решение към MRN 18BG002002H0009123/17.01.2018 г. на Директора на ТД Северна морска (с правоприемник ТД Митница Варна). В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда относно законосъобразното определяне на митническата стойност на внесените стоки по реда на чл. 74, пар. 2, б. б от Митническия кодекс на Съюза. Счита, че административният съд не е обсъдил възраженията относно обстоятелството, че в административния акт при определяне на справедливите цени, митническите органи са използвали стока, която не е сходна и чиято цена е определена на килограм, при положение че процесният внос се отнася до индивидуално определени вещи. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директорът на ТД Митница Варна, в подробно писмено изложение, подадено чрез пълномощника юрк. М. Роева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е било Решение към MRN 18BG002002H0009123/17.01.2018 г. на Директора на ТД Северна морска, с което административният орган отказва да приеме митническата стойност на декларирани стоки с 7 и 8 по митническа декларация с MRN 18BG002002H0009123/17.01.2018 г.; определя нова митническа стойност на стоките, както следва: стока 7 1861,50 (2,19 лв. х 850 комплекта) и стока 8 945,00 лв. (0,35 лв. х 2 700 пакета) и определя за досъбиране дължими суми за мито в размер на 265,08 лв. и за ДДС 494,82 лв. В хода на административното производство е установено, че на 17.01.2018 г. ЕТ Епсилон Т Т. Георгиев е декларирало с митническа декларация с MRN 18BG002002H0009123/17.01.2018 г. за режим допускане за свободно обращение 17 стоки с държава на износ Китай с обща фактурна стойност 11 053,47 EUR. Към митническата декларация са приложени фактура 20170509417/07.12.20217 г., фактури за услуги и коносамент. Във връзка с извършена повторна проверка административният орган е установил следните данни по отношение на стока 7, описана в кл. 31: покривка за маса, 850 комплекта , код по ТАРИК 6302539000, 256 кг. нето, цена на стоката 170,50 EUR, декларирана митническа стойност 333,47 лв. или 0,39 лв./комплект, декларирана цена 1,30 лв./кг. Определената справедлива цена за ЕС е 10,95 лв./кг. По отношение на стока 8 е установено следното: декларирана е стока цветоулавящи кърпички 2 700 пакета , код по ТАРИК 6302600090, 153 кг. нето тегло, цена на стоката 135 EUR общо, декларирана митническа стойност 264,04 лв. или 0,10 лв./пакет, 1,73 лв./килограм. Определената справедлива цена за ЕС е 12,93 лв./кг. В акта е отразено, че митническите органи не разполагат с мостри от стоките. Изложени са мотиви, че декларираната стойност на стоки 7 и 8 е по-ниска от справедливата цена, валидна за тях в ЕС, поради което възникват съмнения. С писмо от 32/46587/11.02.2020 г. от ЕТ Епсилон Т Т. Георгиев са изискани допълнителни документи във връзка с извършването на повторната проверка съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в отговор на което лицето е представило копия на документи фактури за извършени транспортни разходи; SWIFT за извършени разплащания с продавача; копия на самолетни билети; търговски документи, приложени и към митническата декларация. Представени са 4 броя потвърждения за извършено плащане към YNIO INTERNATIONAL TRADE GO LTD, Китай, както следва: от 31.10.2018 г. за 15 000 EUR; от 21.12.2018 г. за 15 000 EUR; от 27.02.2019 г. за 14 980 EUR и от 11.09.2019 г. за 15 300 EUR. Административният орган е приел, че в нито едно от тях не е посочено основание за плащане, поради което не може да се обоснове безспорен извод, че дадено плащане е свързано със сумата по фактура 20170509417/07.12.2017 г. в размер на 11 053,47 EUR. Формиран е решаващ извод, че вносителят не е представил достатъчно допълнителни сведения за установяване точността на декларираната митническа стойност на процесните стоки, поради което няма как същата да бъде определена въз основа на метода, регламентиран в чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, т.е. по договорна стойност. Изложени са мотиви, че неприложим е и методът, предвиден в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирано в приблизително същия период не е достатъчно, поради което не може да се приеме, че са налице идентични стоки по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. От страна на органа е прието, че митническата стойност на внесените стоки следва да се определи по реда на чл. 74, пар. 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013, съобразно извършена съпоставка със сходни стоки, като по този начин са определени задълженията за довнасяне, посочени по-горе. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице декларираната обща фактурна стойност в процесната митническа декларация е 11 053,47 EUR, а платената съгласно представените от счетоводството на търговеца документи е 14 950 EUR. Посоченото основание за плащане е по фактури , като експертът е изразил становище, че не е налице съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация за внос. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за законосъобразност на процесния административен акт. За да отхвърли жалбата на лицето против Решение към MRN 18BG002002H0009123/17.01.2018 г. на Директора на ТД Северна морска, съдът е приел, че митническата администрация е спазила задължението, регламентирано в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като търговецът е бил уведомен за започналата процедура във връзка с възникналите съмнения относно действителната стойност на стоките и мотивите, въз основа на които ще се основава решението, като му е била предоставена възможност да представи доказателства. Относно новоопределената стойност на стоките, решаващият съд е постановил, че не може да се приеме, че извършените плащания се отнасят до процесния внос, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства за по-ниски цени от тези, по процесната митническа декларация. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Въпреки че административният съд е възприел фактите по делото правилно и е съобразил относимата правна уредба, е постановил решение в противоречие с материалноправните разпоредби, което не е мотивирано в достатъчна степен, поради което касационната жалба се явява основателна. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Противно на изложените в първоинстанционното решение мотиви обаче, тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Съгласно общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 органът следва да мотивира всяко неблагоприятно за заявителя решение. Доколкото производството по чл. 140 от Регламента 2015/2447 за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Именно това в случая не е сторено, тъй като в уведомлението за наличие на съмнения, макар да са посочени номерата на митническите декларации, послужили за съпоставка при прилагане на метода определяне на стойност на база сходни стоки , на практика не е извършен сравнителен анализ, чрез който да бъдат съпоставени характеристиките на стоките. Нито в съобщението, издадено във връзка с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, нито в процесния административен акт, не са изложени същински мотиви защо не намира приложение чл. 74, § 2, б. "а" Регламент (ЕС) 952/2013, според който определянето става на база идентични стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а единствено е посочено, че описанието на стоките в клетка 31 на митническите декларации за допускане до свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. Изложените мотиви биха били относими към всеки процесен внос и всяка митническа декларация при евентуално извършване на съпоставителен анализ. По този начин органът директно е пристъпил към метода, посочен в чл. 74, §2, б. б Регламент (ЕС) 952/2013. За да обоснове приложението на този вторичен метод на формиране на митническата стойност, органът се е позовал на две митнически декларации за стока 7 покривка за маса, при определяне на цената, е използвана сходна стока на база МД MRN 17BG005807Н0282128/18.12.2017 г., а за втората стока 8 цветоулавящи кърпички, формално в административния акт се твърди, че като база за определяне на новата стойност е използван деклариран внос по МД MRN 17BG005807Н0288987/26.12.2017 г. Не става ясно защо административният орган приема, че се касае за внос на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, тъй като в решението не е извършен сравнителен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките, не е извършено сравнение на мостри, което би могло да обоснове приложението на метода по чл. 74, § 2, б. б . Впрочем дори не е посочено какви са стоките по декларациите, с които се твърди, че е извършен сравнителен анализ. Основателно е и направеното в касационната жалба оплакване, според което митническите органи са използвали стока, определена на килограм, при положение че процесният внос се отнася до вещи, с единична цена за брой. Видно от административния акт посочените справедливи цени на ЕС, дали основание на съмнение относно действителната стойност на процесния внос, са за килограм, а декларираните цени и за двете стоки са за брой. Следва да се посочи и че обстоятелството, че справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки в ЕС, чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, не освобождава митническия орган от задължението му предвидено в чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 да мотивира решенията си. Изпълнението на това задължение е гаранция за правото на защита на засегнатото лице от неблагоприятно за него решение и позволява осъществяването на съдебния контрол за наличие на материалноправните основания за изменение на декларираната митническа стойност. Само с цел пълнота на настоящото изложение, следва да се посочи, че не могат да бъдат споделени мотивите на административния съд относно законосъобразното приложение на чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 с оглед заключението на вещото лице. В конкретния случай ирелевантен се явява въпросът дали декларираната стойност по МД на стоките съвпада с платената цена съгласно представените от ЕТ документи, доколкото митническият орган носи задължението да установи невъзможност за определяне на митническата стойност на описаните стоки по реда на чл. 70 и преминаването към вторичните методи по чл. 74 от Регламент 952/2013, което не е сторено. С оглед изложеното, неправилен се явява изводът на административния съд, че митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения относно декларираните от ЕТ Епсилон Т Т. Георгиев стойности на стока 7 и стока 8 по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б . По разноските: Въпреки изхода от спора, разноски няма да бъдат присъдени, тъй като претенцията на касатора не е подкрепена от доказателства за извършването на такива и списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,