Решение № 79 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8768/2010 г.

Решение № 79 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8768/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1245 от 03.05.2010 г., постановено по адм. д. № 1214/2010 г. Административен съд София - град, 32 състав, II отделение, е отхвърлил жалбата на "Медико-диагностична лаборатория Цибалаб" ЕООД гр. София срещу заповед за прилагане на санкция № РД-13-60 от 19.01.2010 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Медико-диагностична лаборатория Цибалаб" ЕООД гр. София с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с която оспорената заповед за прилагане на санкция бъде отменена. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и допустима, а разгледана по реда на чл. 218 от АПК за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С оспорената заповед на лечебното заведение е приложена санкцията в размер на 450 лв. на основание чл. 29, ал. 3, т. 3, б."а" от индивидуалния договор № 22-1138/2009 г. във връзка с нарушение разпоредбата на чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г. Според цитираната разпоредба - изпълнителят на медицинска помощ се задължава да не изисква плащане или доплащане от осигуреното лице за дейност, която според договора се заплаща изцяло от НЗОК, извън предвидената в договора сума, с изключение на консумативи за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено. Не се спори по делото, че определената за жалбоподателя цена за извършваните изследвания, договорени в НРД не може да бъде по-висока от 2.00 лв. Във финансов протокол № Ф-809/21.10.2009 г. е отразено подробно констатираното нарушение - получено от ЗЗОЛ заплащане над тази стойност, за което на пациента е издаден фискален бон. Лечебното заведение не е оборило факта на получаване на суми над предвидените по договор 2.00 лв. за извършвани изследвания на ЗЗОЛ. Решението на Административен съд - София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на чл. 26, т. 5 и чл. 135, ал. 1 от НРД, 2006 г. След като е подложил на задълбочено обсъждане събраните доказателства, съдът е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на фактическите предпоставки, обуславящи прилагане на договорната санкция в случаите на получаване на заплащане от ЗЗОЛ за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК. При нормативна възможност съгласно чл. 135, ал. 1 от НРД, 2006 г. за събиране на такса в размер до 2 лв. за вземане на биологичен материал за изследвания, договорени в НРД, лабораторията е събрала от здравноосигуреното лице такса в размер на 4.70 лв. (2.00 лева за вземане на кръв, 1.70 лв. за "Екарисаж, обработка" и 1 лв. за "Административно обслужване"). Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните норми на Закона за здравното осигуряване и НРД, 2006 г. Доводите не са съобразени със същността на системата на задължителното здравно осигуряване, която представлява дейност по набиране на средства от задължителни здравноосигурителни вноски и по предоставяне на основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Срещу внесените здравноосигурителни вноски задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) имат законното право, установено от чл. 35, ал. 1 от ЗЗО, да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Съответно на това право касаторът като изпълнител на медицинска помощ е поел задължението по чл. 7, т. 5 от индивидуалния договор (чл. 26, т. 5 от НРД, 2006 г.) да не изисква плащане или доплащане от осигуреното лице за изследвания, които според договора се заплащат изцяло от НЗОК, с изключение на случаите на прекъснати здравноосигурителни права или освобождаване от задължението за вноски по чл. 40а от ЗЗО. Единствената възможност за лабораторията да изисква от ЗЗОЛ плащания за извършване на изследвания, е регламентирана от чл. 135 от НРД, 2006 г. Разпоредбата на ал. 1 позволява на изпълнителя на медико- диагностични дейности да определи цена за вземане на биологичен материал, която за изследвания, договорени в НРД, не може да бъде по-висока от 2 лв. В разглеждания случай лабораторията е събрала от ЗЗОЛ такса в размер на 4.70 лв. За вземане на кръв, за екарисаж, обработка и административно обслужване. Медико-диагностичната лаборатория не може едностранно да определя такси за "немедицински услуги" и да задължава ЗЗОЛ да ги плати като условие за извършване на медицинските дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Извършването на медицинската дейност, гарантирана от бюджета на НЗОК, срещу задължително плащане от страна на ЗЗОЛ на цена, която е по-висока от определената с чл. 135, ал. 1 от НРД, 2006 г., съставлява фактическо основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД, 2006 г., съответно чл. 29, ал. 3, т. 3, б. "а" от индивидуалния договор /2009. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - София град е постановил правилно решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. При тези обстоятелства не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,