Решение № 13505 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9894/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните / БАБХ/, чрез адв. Ангелова, срещу решение 12597/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 2704/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед СОС-024/21.02.2024 г., като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът К. П. И., чрез адв. Терзийски, излага доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед СОС-024/21.02.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Българска Агенция за Безопасност на храните , с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10 вр. ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено длъжностно разписание на Централно управление /ЦУ/ на БАБХ от 20.02.2024 г., е прекратено служебното правоотношение на К. П. И. за длъжността главен експерт в Дирекция Одит на официалния контрол при ЦУ на БАБХ. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, но в нарушение на материалния закон и принципите на административното производство,което е довело до превратно упражняване на предоставените на административния орган властнически правомощия. Изложени са подробни мотиви от фактическа страна, като е обсъдено и заключението на съдебно-икономическата експертиза, които сочат, че не е налице реално съкращаване на заеманата от И. длъжност като съвкупност от служебни задължения. Напротив - съкращаване на длъжността не е настъпило, доколкото в отдела съществуват вакантни и свободни бройки за длъжността главен експерт, т.е. с процесното съкращение не се преследва оптимизация на дейността на администрацията, а съкращаване на конкретен служител , което сочи на липса на материалните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед не съответства на целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка и при законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от И., което сочи на незаконосъобразност на заповедта като издадена на несъответно правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Длъжността главен експерт в Дирекция Одит на официалния контрол при ЦУ на БАБХ не е отпаднала в действащото длъжностно разписание. Безспорно е установено по делото, че с изменението на щатното разписание от 20.02.2024 г. е намален броя на щатните бройки за длъжността главен експерт в Дирекция Одит на официалния контрол, като една бройка е трансформирана в длъжност главен специалист,а съгласно Поименното разписание към 21.02.2024 г. в Дирекция Одит на официалния контрол има две свободни /незаети/ щатни бройки за длъжността главен експерт под 53 и 54, т.е. не е налице реално съкращаване на длъжността главен експерт, а единствено е трансформирана щатната бройка на съкратения служител в длъжност главен специалист. В тази връзка се явява обоснован изводът на първоинстанционния съд, че само формално са осъществени изискванията на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл броят на щатните бройки за длъжността главен експерт в Дирекция Одит на официалния контрол е намален от девет на осем. Това обаче не сочи на законосъобразност на процесната заповед, обратно на твърденията в касационната жалба. В случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал.1 от Кодекса, административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при необходимост от реорганизация на Дирекция Одит на официалния контрол с намаляване на щата за длъжността главен експерт да се извърши преценка с оглед това, че се запазва цялостната дейност на дирекцията и остават незаети щатните позиции, които следва да се заемат от служители, които реално са изпълнявали присъщите на длъжността функции. В разглеждания казус този разумен подход не е възприет от органа по назначаването, тъй като след датата на съкращението остават вакантни позиции за същата длъжност. Изложеното сочи на допуснато нарушение на принципа, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Правата на жалбоподателя И. са засегнати в по - голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата на Дирекция Одит на официалния контрол с намаляване на щатните бройки за длъжността главен експерт е било възможно да се предприеме без да се засяга реално заетата от него длъжност. Нарушението на принципа на чл. 6, ал.1 и ал. 2 от АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна. С издаване на оспорената заповед е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към съкращаване и трансформация на реално заемана длъжност за сметка на оставащи вакантни длъжности на същата позиция. Несъответствието на административния акт с целта на закона е друго самостоятелно основание за отмяната му. Обратно на твърденията в касационната жалба, в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изяснена е в пълнота фактическата обстановка по делото, а постановеното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответникът И. и изхода на делото, касаторът дължи направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000лв, съставляващи адв. възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение