Решение № 8796 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16615/2009 г.

Решение № 8796 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16615/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на управителя на ФТА "Дринкс" ЕООД от гр. Несебър, ул. "Зорница" № 7, подадена срещу Решение № 1145 от 5.11.2009 г., постановено по адм. дело № 303 от 2008 г. по описа на Административния съд - Бургас. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК , във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по иск за обезщетение за вреди, предявен от управителя на търговското дружество ФТА "Дринкс" ЕООД срещу община Поморие, за присъждане на имуществени вреди, причинени от отменен законосъобразен акт - от Заповед № РД-16-622 от 09.08.2004 г. на община Поморие, е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените от страните доказателства се установява, че производството пред административния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с. чл. 204, ал. 1 АПК, предявен от управителя на търговското дружество, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед № РД-16-622 от 09.08.2004 г. на община Поморие, отменена с влязло в сила Решение № 43 от 22.01.2008 г., постановено по адм. дело № 477 от 2007 г. по описа на Административния съд - Бургас. Ищецът е поддържал, че в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед е претъпял значителни имуществени вреди, изразяващи се в конкретно посочени в исковата молба парични средства, вложени за: изготвяне на технически проект за обект "Малко предприятие за безалкохолни напитки, тоалетна хартия, салфетки и офиси"; изработка, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на "Линия за бутилиране на газирана вода"; авансово заплащане на фирма на основание сключен договор за строителство на "Промишлена сграда за безалкохолни напитки, трапезна минерална и газирана вода и офиси"; платени суми на община Поморие за издадено разрешение за строеж № М-05 от 14.05.2007 г., както и изплатени суми на фирма "Дедал" ЕООД - гр. Бургас, по сключен на 18.04.2007 г. договор за извършване на строителен надзор. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск за обезщетение за вреди, като е приел, че само наличието на отменената като незаконосъобразна заповед не е достатъчно основание, за да се приеме за установено и доказано, че са нанеси описаните в исковата молба имуществени вреди, които следва да бъдат присъдени по реда на ЗОДОВ, и на основание изложени съображения, че заявените (претърпени) имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от отменената административна заповед, както и по изложени мотиви, че не са представени доказателства, че "е спряно строителството на строежа", както и че "въпреки, че е отменена заповедта, това обстоятелство не може да попречи на ищеца да стане собственик на поръчаното оборудване - тоест за заплатени парични суми той ще получи насрещна престация". Правният извод на съда за неоснователност и недоказаност на предявения иск за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е постановен в нарушение на приложимия закон поради неправилно тълкуване на закона - неприлагане на правната норма (която урежда спорното правоотношение) в истинския й смисъл. Изводите на административния съд са в несъответствие с установените фактически основания на основание следните съображения: По подадена молба за одобряване на проект на подробен устройствен план (ПУП) от управителя на търговското дружество като собственик на описани три поземлени имоти е започнала административна процедура по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Със Заповед № РД-16-662 от 09.08.2004 г. на кмета на община Поморие на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ и във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и пр. № 12 от 16.06.2004 г. на Експертния съвет е одобрено ЧИ на ПРЗ на УПИ I - общ, ХХVII, ХХVIII и ХХIХ в кв. 7 по плана с. Медово, обединяването на тези урегулирани имоти в един общ УПИ ХХVII и преотреждането на УПИ I - общ, за КОО и офиси и на УПИ ХХVII - за производство на безалкохолни напитки и офиси, със съответно едноетажно и двуетажно застрояване за двата урегулирани поземлени имота. След постановяването на заповедта за одобреното частично изменение на ПУП и преотреждането на посочените имоти "за изграждане на предприятие за безалкохолни напитки и офиси с едноетажно и двуетажно застрояване" жалбоподателят като собственик на УПИ ХХVII в кв. 7 по плана на с. Медово е започнал подготовка за изпълнение на построяването на "Промишлена сграда за безалкохолни напитки, трапезна минерална и газирана вода и офиси", видно от приложените доказателства (договор за проектиране, договор за изработка и монтаж, договор за строителство и за строителен надзор), като е издадено и разрешение за строеж № М-05 от 14.05.2007 г. от община Поморие. От приложеното като доказателство на основание чл. 204, ал. 1 АПК Решение № 43 от 22.01.2008 г., постановено по адм. дело № 477 от 2007 г. по описа на Административния съд - Бургас, е установено, че е отменена Заповед № РД-16-662 от 09.08.2004 г., издадена от кмета на община Поморие - т. е. незаконосъобразният административен акт е отменен по съответния ред. От мотивите на съдебното решение е видно, че производството пред съда за отмяна на заповедта като незаконосъобразна е образувано по жалба на управителя на "Винарска изба Медово" ЕООД - собственик на недвижими имоти в кв. 6 по плана на с. Медово, на което дружество на "12.07.2005 г. е издадено разрешение за строеж за изграждане на жилищни сгради за настаняване на туристи, ресторант, кафенета, магазини и винарска изба, което строителство е изпълнено и обектите са въведени в експлоатация". Преценявайки допустимостта и основателността на жалбата (подадена 3 години след издаването на обжалваната заповед), съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, като е приел, че жалбоподателят "Винарска изба Медово" ЕООД има качеството на заинтересована страна, административният акт не е съобщен на тази заинтересована страна съгласно разпоредбата на чл. 130 ЗУТ, като заповедта е издадена и в нарушение на Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиените изисквания за здравна защита на селищната среда (отм.), издадена на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за народното здраве (отм.), като не са спазени нормативни отстояния между обекта на жалбоподателя и имотите на винарската изба, които попадат в хигиенно-защитна зона. С отмяната на обжалваната заповед като незаконосъобразна са злепоставени интересите на жалбоподателя и на община Поморие, защото Законът за народното здраве е отменен на 10.08.2004 г., както и действието на Наредба 7 от 1992 г., издадена по делегация на чл. 20, ал. 2 от закона. Строителното разрешение на винарската изба за изграждане на жилищни сгради, ресторанти и кафенета е издадено на 12.07.2005 г. - след отмяната на закона и на наредбата, като управителят на избата към момента на издаването на Заповед № РД-16-622 от 09.08.2004 г. не е имал качеството на заинтересована страна по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, още повече, че разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от наредбата изисква хигиенно-защитна зона (територия) за обектите, разположени в жилищната зона на населението, между източника на вредности за околната среда (по приложен списък) и конкретния обект, подлежащ на здравна защита. Настоящата инстанция излага тези съображения, за да обоснове извода, че жалбоподателят е претърпял имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № РД-16-622 от 09.08.2004 г., като увреждането е причинено (настъпило) като пряка и непосредствена последица от действието във времето на тази заповед като законосъобразна. За конкретния случай ищецът с представените доказателства е установил всички елементи от фактическия състав на отговорността на общината, посочени в чл. 1 и 4 ЗОДОВ, като размерът на паричното обезщетение следва да бъде определен в зависимост от материалните средства, които ищецът е вложил за изпълнение на строителството на обекта, за който е бил одобрено изменението на ПУП с отменената заповед. По изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при спазване на указанията за прилагането на закона и на съдопроизводствените правила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,