Решение № 1433 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2010 г.

Решение № 1433 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и "Трансконтинентал Холдинг" ООД - гр. Шумен срещу решение № 993/13.05.2010 г., постановено по адм. дело № 3048/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 270900197/24.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 635/28.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно преобразуван финансов резултат на "Трансконтинентал Холдинг" ООД за 2007 г. над горницата от 16 167,28 лв. и са установени задължения за корпоративен данък в размер на 47 531,19 лв. главница и лихви в размер на 9 620,30 лв., поради което е установено, че дружеството няма задължения за корпоративен данък за 2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че относно сумата от 658 305 лв., представляваща неустойка и по приватизационен договор по приватизация та "Рига хотел" ЕАД - гр. Русе, която сума не е била изплатена на Агенцията за приватизация и е била определена по силата на влязло в сила решение по т. дело № 286/2003 г. на Върховния касационен съд, но е осчетоводило като разход и по този начин е намалило счетоводния си финансов резултат и е получил отрицателен данъчен резултат. Според касаторът осчетоводеният разход не е бил свързан пряко с осъществяваната стопанска дейност на дружеството през 2007 г., като е следвало да се осчетоводи през 2003 г. и затова ревизиращият екип я е определил като данъчна постоянна разлика и с нея е преобразуван резултата на дружеството. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на дружеството, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "Трансконтинентал Холдинг" ООД - гр. Шумен чрез процесуалния си представител адв. Антонов я оспорва. "Трансконтинентал Холдинг" ООД - гр. Шумен обжалва решението в отхвърлената част на жалбата срещу РА № 270900197/24.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 635/28.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно увеличения финансов резултат на дружеството за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) и определения корпоративен данък, както и за определен ДДС за месец юни 2009 г. Твърди, че за сумата, с която е преобразуван финансовия резултат - 10 796,62 лв. е следвало да бъде приложен чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 3, т. 19 ЗКПО (отм.), което би довело до намаление на финансовия резултат за 2006 г. Според касаторът данъчните органи е следвало да приложат чл. 81 във връзка с чл. 75, ал. 1 ЗКПО или чл. 23, ал. 3, т. 19 ЗКПО (отм.) и чиито предпоставки са били установени от съдебно-счетоводната експертиза. Касаторът излага оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доводи за приложимост на посочените разпоредби и е игнорирал изводите на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част със законните последици. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за основателна, а тази на "Трансконтинентал Холдинг" ООД - гр. Шумен за неоснователна. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустима, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. За да отмени ревизионният акт в посочената част, първоинстанционния съд е приел, че сумата от 658 306 лв. представлява неустойка по договор с Агенция за приватизация и правилно дружеството я е осчетоводило като разход. Решението в обжалваната част е правилно. Доводът на приходната администрация, че тази неустойка не е свързана със стопанската дейност на дружеството за 2007 г., правилно не е приет от съда. Неустойката е по повод сключен през 1999 г. приватизационен договор, по силата на който "Трансконтинентал холдинг" ООД е закупил 78 % от собствеността на "Рига хотелс" ЕАД. Дружеството не е изпълнило инвестиционната програма, така както се е задължил по приватизационния договор и затова му е начислена неустойка за неизпълнение. Въпросът за неустойката наистина е решен с влязло в сила решение № 286/2003 г. на Върховния касационен съд. В този смисъл неправилно касаторът твърди, че неустойката за неизпълнение на приватизационния договор не е свързана със стопанската дейност на ревизирания субект. През отчетната 2007 г. не се оспорва от страните, че ревизирания субект и Агенция за приватизация на 27.04.2007 г. са сключили спогодба за изплащане на дължимата сума и е съставен план със срок от 24 месеца. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза до момента на извършване на проверката от вещото лице, дружеството е изплатило сумата от 671 286,35 лв. При тези безспорно установени факти следва да се направи извод, че посоченият размер на неустойка, осчетоводен от дружеството като разход през 2007 г., когато е сключена спогодбата между ревизирания субект и Агенцията за приватизация, е разход, свързан с дейността, поради което правилно съдът е приел за незаконосъобразно непризнаването му на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. По касационната жалба на "Трансконтинентал холдинг" ООД. За да отхвърли жалбата в обжалваната от дружеството част от ревизионния акт, първоинстанционният съд е счел, че законосъобразно приходните органи са увеличили финансовия резултат със сумата от 10 796,62 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). Относно определения ДДС за месец юни 2009 г. съдът е приел, че правилно този данък е установено от ревизията, вследствие извършено прихващане. Касае се за разлика между сумата, която е следвало да се отчете като приходи от лихви на основание договорена лихва между свързани лица. Не е спорно между страните по делото, че касаторът е предоставил в заем сумата от 335 412,48 лв. на "Трансконтинентал" ООД, както е и безспорно, че страните по заемното правоотношение са свързани лица. Сумата, с която е увеличен финансовия резултат - 10 796,62 лв. представлява разлика между отчетения размер на лихвата в размер на 32 346,60 лв. за 2006 г. по с/ка 721 "Приходи от лихви", а е установено от ревизията, че за 2006 г. размерът на лихвата е 43 143,22 лв. Т. е. получава се така, че посочената разлика е неотчетен приход от лихви. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на СС-18 "Приходи - т. 8.2", според която приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективен доход от актива чрез лихвен процент, с който се дисконтира (коригира) потокът от бъдещи парични постъпления. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на решаващия съд, че приходът от лихва следва да се начислява текущо пропорционално на договорения срок. След като в процесния случай това не е сторено, правилно е увеличен финансовия резултат за 2006 г. на посоченото по-горе правно основание. Възражението на касатора, че е следвало приходните органи да приложат чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 81 ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г., правилно първоинстанционният съд не го е приел, че тъй като разпоредбите на закона, действащ от 01.01.2007 г. не е приложимо материално право за процесния случай, за който се прилага законовата уредба, действала през 2006 г. Съгласно чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 3, т. 10а ЗКПО (отм.) пренасянето на загубите от минали години е дадена от закона възможност за пренасяне на загубите, но само през следващите 5 данъчни години. Такова оповестяване от страна на касатора не е извършено и правилно съдът е приел, че това не може да стане чрез осчетоводяване, извършено от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Оповестяване по смисъла на СС-8 на фундаментална грешка не е направено и както се изтъкна по-горе за посочения данъчен период не може да се прилагат материалноправни норми, които не са действали за този период. Относно определения ДДС за месец юни 2009 г. касаторът не е изложил никакви оплаквания. Следва да се приеме, че и в тази част решението е правилно, тъй като ревизията е извършила прихващане между дължим за възстановяване и деклариран от ревизирания субект за внасяне ДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение изцяло е правилно постановено и не са допуснати сочените от касаторите нарушения, водещи до неговата отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно искането на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова е присъдено от първоинстанционния съд, поради което друго за настоящата инстанция не следва да се присъжда, предвид, че резултата по делото не е променен и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК възнаграждението е за цялото съдебно производство, а не за всяка отделна съдебна инстанция. Касаторът "Трансконтинентал холдинг" ООД няма данни за настоящата съдебна инстанция да е направил разноски и затова такива не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,