Решение № 6360 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3868/2016 г.

Решение № 6360 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3868/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Дат 1" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "А. З." .№..., представлявано от управителя Г. К. Ш., чрез адв. И. Й., срещу Решение № 198 от 03.02.2016 г. по адм. дело № 936/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 131204054 от 21. 12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 290 от 25.03.2013 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 01 и м. 06.2010 г. в общ размер на 8 206.79 лв. и съответните лихви и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП сумата в размер на 513.58 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за нереални доставки на стоки по издадените две фактури от "Дидава" ЕООД, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице - получател на фактурите. Твърди се, че съдът неправилно е потвърдил процесния РА като се е мотивирал, че доставчикът не е открит на адрес и не е могла да бъде събрана информация за техническата и кадровата му обезпеченост, предходните му доставчици и начина на извършване на доставките. Счита, че ревизираното лице не може да носи отговорност за поведението на доставчика му и предходните му доставчици. В касационната жалба се твърди, че в случая е приложимо решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-18/13 г., тъй като по делото липсват данни ревизираното лице да е участвало в данъчни измами. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на деловодни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 830 лв. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на стоки по фактура № 0000021850 от 25.01.2010 г., с предмет на доставка "гумички за клапани, термостат, гарнитура картер, масло двигателно 4 л. ", с ДО 11 026.20 лв. и ДДС 2 205.24 лв. и фактура № 0000023817 от 30.06.2010 г., с предмет на доставка "ламарина SPE, винкел 50/50, профил п", ДО 26 953.50 лв. и ДДС 6 001.55 лв., издадени от "Дидава" ЕООД, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит в общ размер на 8 206.79 лв. на получателя по фактурите. Делото е било за втори път пред първоинстанционния съд след отменително решение на Върховния административен съд по адм. дело № 6504/2014 г. С отменителното решение е прието, че административният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е обсъдил представените доказателства по преките доставки, а е обсъдил единствено събраните доказателства във връзка с предходните доставки. Дадени са указания за съвкупна преценка на събраните доказателства по преките доставки и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА и дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Административният съд съд е приел, че от заключението на вещото лице по ССЕ и от представените доказателства не се доказва, че доставчикът е разполагал с процесната стока, а ревизираното лице, чиято е тежестта да докаже реалността на преките доставки, не е доказало посочения факт с правно значение. Решението е неправилно. Постановено е при неизпълнение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС и при необсъждане на относимите към главния предмет на спора доказателства, което е съществено нарушение на процесуалните правила и налага отмяна на съдебния акт, като поради забраната за повторно връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав на касационната инстанция дължи произнасяне по съществото на спора. По време още на първоначалната ревизия са представените: копия от двете фактури, чието съдържание не се оспорва, че е достатъчно конкретно и отговаря на формалните изисквания за валиден данъчен документ; два пътни листа, издадени от доставчика "Дидава" ЕООД, с попълнени реквизити за часове на излизане и на връщане, количество изразходвано гориво, без посочен товар в тях, но с отбелязани в графите "Забележка" номерата на двете фактури, а също и номерата на МПС, с които е извършен транспортът, както и имената на шофьорите, извършили курсовете, с маршрут П. - С. - П.. На стр. 284 и 285 от административната преписка се намират представените още в първото ревизионно производство свидетелства за регистрация на двете, вписани в пътните листове МПС, от които се вижда, че те са собственост на "Дидава"ЕООД. Пак тогава е представен договор за наем с наемател дружеството пряк доставчик за наемане на офис и склад-магазин в гр. П. /стр. 286 от преписката/. Изложеното прави несъстоятелни констатациите на приходните органи, че транспортирането на стоката не е доказано, защото доставчикът не разполагал с транспортни средства и не притежавал склад, от който стоката да е натоварена. От заключението на вещото лице по ССЕ, прието при повторното разглеждане на делото, се установява, че дружеството пряк-доставчик по време на проверката на вещото лице е обявено в несъстоятелност и няма действащо счетоводство. При проверка на архива на това счетоводство, вещото лице е сравнило сумите на отраженията на фактурите в дневниците за продажби на доставчика /установено след проверка в електронните регистри на НАП/ и сумите на отразените в счетоводството приходи и категорично е дало заключение, че фактурите са намерили отражение и в счетоводството на прекия доставчик. Пак от това заключение се установява, че фирмата пряк доставчик, към момента на издаване на фактурите, е разполагала съответно с 21 и 17 лица на трудови договори, като вписаните в пътните листа шофьори К. А. и В. С. са били на трудови договори като шофьори във фирмата. Писмените обяснения на управителя на прекия доставчик, потвърждават предаването на стоката по фактурите с транспорт на фирмата-доставчик на представител на ревизираното лице. При тези факти, необосновано органите по приходите и първоинстанционният съд са приели, че не е доказано предаването на родово-определената стока. След като предметът на доставките е предаден на получателя и той разполага с редовни данъчни фактури, по които е доказано плащането на данъчната основа и ДДС, правото на приспадане на данъка му е отказано незаконосъобразно. Това е така, защото нито произходът на стоките и откъде прекият доставчик се е снабдил с тях, нито счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на доставчика, са обстоятелства, които могат и следва да се възложат в тежест на ревизираното лице да доказва, освен, ако въз основа на обективни данни, е установено, че ревизираният получател участва в данъчна измама или че е знаел или не е могло да не знае, че със сделката участва в такава измама, извършена от друг субект по веригата доставки. Такива, по същество, са били и задължителните указания на отменителното решение на ВАС, а това следва и от задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Твърдения за данъчна измама липсват в РА и потвърждаващото го решение, а в случай, че приходните органи са намирали, че форма на такава измама е използването на фиктивни фактури с получател ревизираното лице, при доказаната реалност на доставките, това твърдение не е обосновано. От друга страна, при доказаното плащане по фактурите, не са изложени мотиви в РА какво данъчно предимство получава ревизираното дружество като е приспаднало данъка, след като е платило данъчната основа и ДДС по фактурите. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови ново по същество, с което по жалба на дружеството, РА бъде отменен в посочената част. На ревизираното дружество следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 575 лв. /депозити за съдебно-счетоводни експертизи и държавна такса/. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение