Решение № 10912 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2019 г.

Решение № 10912 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община Добричка против решение № 176 от 24.04.2019 г., постановено по адм. дело № 764/2018 г. по описа на Административен съд- Добрич в частта му, с която е обявена нищожността на изричен отказ на кмета на община Добричка да издаде удостоверение за наличие или липса в "архив" на документи / удостоверение за родствени връзки/, обективиран в писмо с рег. № ГРАО-1277-2/23.05.2018 г. и делото е изпратено във вид на преписка на кмета на кметство - с. Драганово за произнасяне по подаденото от П. В. заявление вх. № ГРАО-1277/18.05.2018 г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени решението и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на П. В. срещу издадения от кмета на община Добричка индивидуален административен акт със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание касаторът, кметът на община Добричка, не се явява и не изпраща представител. От същия чрез адв. Георгиева по делото е депозирано писмено становище по същество с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на съдебното решение в атакуваната с нея част. Ответникът по касационната жалба, П. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез адв. М. В. по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната му част АС- Добрич е нищожността на изричен отказ на кмета на община Добричка да издаде удостоверение за наличие или липса в "архив" на документи /удостоверение за родствени връзки/, обективиран в писмо с рег. № ГРАО-1277-2/23.05.2018 г. и делото е изпратено във вид на преписка на кмета на кметство - с. Драганово за произнасяне по подаденото от П. В. заявление вх. № ГРАО-1277/18.05.2018 г. За да постанови този резултат, АС-Добрич е приел, че писмо с рег. № ГРАО-1277-2/23.05.2018 г. е издаден от некомпетентен орган – кмета на община Добричка. Въпреки, че безспорно кметът на общината е орган по гражданското състояние по смисъла на Закона за гражданската регистрация и издадените по приложението му подзаконови нормативни актове, същият не е компетентен да се произнесе по заявлението, с което е сезиран, тъй като с него се иска издаване на удостоверение за роднински връзки с лица, бивши жители на с. Драганово, починали / или – поне част от тях -около 1930 г. – т. е. преди създаването на ЕСГРАОН/, в който случай приложение намира разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредбата/, според която компетентен да издаде исканото удостоверение е кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. С оглед гореизложеното АС - Добрич е обявил нищожността на обжалваното писмо и е изпратил преписката на компетентния административен орган за произнасяне по заявлението. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изцяло фактическите констатации и крайните правни изводи на административния съд, макар че, според него, нищожността на обжалвания административен акт се основава не на некомпетентност на административния орган по чл. 2, ал. 5 от Наредбата, а на такава по чл. 2, ал. 4 от същата. Видно от съдържанието на заявлението, по повод което е постановено обжалваното писмо на кмета на община Добричка, искането е за издаване на удостоверение за родствени връзки, а не за удостоверение за наследници, поради което при определяне на компетентния за целта административен орган за издаването му приложение следва да намери разпоредбата на чл. 2, ал. 4, а не ал. 5 от Наредбата. Доколкото обаче компетентният и по двете алинеи на законовия текст административен орган е един и същ, то съдебното решение като краен резултат е правилно, като, извън горните корекции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло мотивите на АС-Добрич и препраща към тях като мотиви на собственото си съдебно решение с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предвид изхода от спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора / доказани по делото, видно от Договор за правна защита и съдействие от 21.05.2019 г. – л. 10 и липсата на насрещно възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационна жалба сторените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение