Решение № 2259 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2018 г.

Решение № 2259 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В. против решение № 2198/07.12.2017 г. по адм. дело № 3038/2017 г. на Административен съд – В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "С. А. – В." АД, гр. В., чрез адв. О. Куцарова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2198/07.12.2017 г. по адм. дело № 3038/2017 г. Административен съд – В. е отменил писмена покана № 29 – 02 – 1856/03.10.2017 г. на директора на РЗОК – В.. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби – основания за отмяната му като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с писмена покана № 29 – 02 – 1856/03.10.2017 г., издадена от директор на РЗОК – В., МБАЛ "С. А. - В." АД, гр. В. на основание чл. 76 а, ал. 3 от ЗЗО и чл. 399, ал. 5 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г. е задължена да възстанови неоснователно получена сума в размер на 390, 00 лева по КП № 1 за ИЗ № 10786/07/2017. От доказателствата по делото е установено, че след дехоспитализацията на пациентка от МБАЛ "С. А. - В." АД, в рамките на 30 дни същата е била повторно хоспитализирана в СБАГЛ-В. ЕООД по същата клинична пътека. Като основания за възстановяване на изплатените средства административният орган е приел единствено наличието на втора хоспитализация, но липсват мотиви на какво основание е прието, че първото от двете лечебни заведения извършили хоспитализациите е получило неоснователно сумите, които е задължено да върне. Съгласно чл. 349, ал. 1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за административния орган е съществувало задължение да извърши проверка относно спазването на лечебния алгоритъм на КП № 1 и в двата случая съобразно чл. 349, ал. 1 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г. Неизвършването на проверката е самостоятелно основание, обосноваващо незаконосъобразността на оспорената покана, доколкото лишава съдебните инстанции от възможността да извършат преценка, дали е налице фактическия състав на предвидената в чл. 349, ал. 1 НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС 2017 г. хипотеза. Необходимостта от извършването на проверка не цели да установи единствено наличието на повторна хоспитализация. Задължението да се извърши проверка означава тя да се осъществи и в двете лечебни заведения или по отношение и на двете хоспитализации с цел установяване на нарушения на алгоритъма на КП. Ако няма извършени нарушения по всяка от хоспитализациите липсва законово основание за възстановяване на суми. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 11/09.01.2019 г. възлизат на сумата от 300, 00 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение