Решение № 13695 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7135/2011 г.

Решение № 13695 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7135/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Христо Димитров Чакъров от гр. Ивайловград, ул. "Армира" № 21 против решение № 200/12.04.11 г. по адм. д. № 172/11 г. по описа на Административен съд - Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, н-к РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Димов, надлежно упълномощен, излага доводи за правилност на решението с молба да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятен съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-02-ЮЦР-152/20.12.10 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ стоеж "сграда за отдих", изграден в чашката на яз. "Ивайловград", м. "Стария мост", землище с. Камилски дол, общ. Ивайловград, отдел 381-ДГФ. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил оспорването като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е мотиви във връзка с конкретните доводи за незаконосъобразност на административния акт като е приел, че констативният акт е връчен при наличие на предпоставките по § 4, ал. 1 ДР ЗУТ, че неточно посоченото в заповедта бащино име на адресата е в резултат на очевидна фактическа грешка, че сградата представлява строеж от пета категория, извършен без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж, по отношение на който разпоредбата на § 16, ал. 2 ПРЗУТ е неприложима. Касационните доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, мотивирани с неотчетени от съда пороци на административния акт, са неоснователни. Независимо от грешката в изписване бащиното име на касационния жалбоподател "Георгиев", вместо "Димитров" становището, че административното производство е проведено без негово участие, вкл. предвид факта, че съставения в това производство констативен акт е връчен по реда на § 4, ал. 1 ДР ЗУТ, не намира опора в доказателствата по делото. Дори да се приеме липса на предпоставките по цитираната разпоредба, нарушението на административнопроизводствените правила не е от категорията на съществените, обуславящи незаконосъобразност на административния акт, тъй като адресатът е реализирал правото си на защита чрез оспорването на този акт по съдебен ред и в жалбата си е имал възможност да изложи възраженията, които би направил преди неговото издаване. Не се оправдава и доводът, че административният акт е немотивиран и издаден при липсата на яснота на фактите и обстоятелствата относими към случая. Не се спори по параметрите и характеристиката обекта, който обосновано е определен като строеж по § 5, т. 38 ПР ЗУТ. Няма спор и относно факта, че е извършен без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Обстоятелството, че не е захранен с ел. енергия и вода не променя нито вида на строежа, нито категорията му, обосновано приета от съда като пета. Доводите, че строежът е шеста категория не могат да бъдат споделени, тъй като сградата е извън строежите по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ - не е временна, нито попада в хипотезите на чл. 147, ал. 1 ЗУТ, още повече, че и за тази категория строежи се изисква разрешение за строеж. В настоящия казус липсват предпоставки за приложението на § 16 ПРЗУТ. Строежът е извършен в държавен горски фонд, предвид което не отговаря на императивното изискване за допустимост по действащия подробен градоустройствен план. Доводът, че строежът е възникнал на законно основание предвид издаденото на касатора разрешително от 09.10.00 г. е неоснователен, тъй като установяванията по делото са за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПРЗУТ с предназначение за отдих, а не за паянтова постройка за съхраняване на пчелен инвентар. При служебната проверка, извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страна по делото е конституирано Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Страни в производството по оспорване на заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ са компетентният административен орган и адресатът на административния акт. Това е собственикът или извършителят на незаконния строеж. Собственикът на терена не е заинтересувано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не засяга негови законни права и интереси, нито създава задължения за него. В частта, с която е постановено спрямо Министерството на регионалното развитие и благоустройството решението се явява процесуално недопустимо и следва в тази част да бъде обезсилено. В останалата допустима част като постановено при липсата на касационни основания за отмяна решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение