Решение № 10370 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5359/2011 г.

Решение № 10370 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5359/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни против решение № 2149 от 11.02.2011 г. по адм. дело № 6791/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменено решение № 84/24.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗДЛ/ и е осъдена КЗЛД да заплати на Етнографски музей съдебни разноски в размер на 580 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Етнографски институт с музей на БАН - София, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Заинтересованата страна Милена Беновска- Събкова не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил решение № 84/24.02.2010 г., с което Комисията за защита на личните данни е уважила жалбата на Милена Беновска- Събкова срещу Етнографски институт с Музей при БАН и е наложила административно наказание " имуществена санкция" в размер на 12 000 лева на Етнографски музей при БАН, гр-София за това, че на 17.06.2009 г. в гр. София, в качеството си на администратор на лични данни, по време на провеждане на Общо Събрание на учените в ЕИМ-БАН личните данни на Милена Беновска-Събкова са обработвани допълнително по начин несъвместим с целите на договора, с което е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че изводът на Комисията за незаконосъобразно обработване на личните данни, съдържащи се в трудовия договор на Милена Беновска - Събкова от страна на ЕИМ-БАН е в противоречие с материалния закон. Според първоинстанционния съд представянето на трудовия договор на Беновска - Събкова от административния директор на института на Общото събрание за изясняване на правното основание, въз основа на което е сключен същия, не представлява обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Съдът е счел, че правното основание, посочено в трудовия договор не може да бъде определено като лични данни. Направил е извод и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл. 35 от АПК - неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и нарушение на чл. 8, ал. 7 от Правилника за дейността на комисията, съгласно която разпоредба, комисията взема решения чрез явно гласуване, с мнозинство от три гласа, членове на комисията не могат да се въздържат от гласуване. Настоящата инстанция не споделя единствено извода на тричленния състав, че правното основание, посочено в трудовия договор не представлява "лични данни" по смисъла на ЗЗЛД и че предоставянето на трудовия договор на председателя на Общото събрание не може да се приеме за "обработване на лични данни" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. По смисъла на закона, всяка информация, без значение от нейния характер, същност или важност, може да се приеме за "лични данни", доколкото се отнася до лице, което може да се идентифицира. Т. е. от значение в случая е не какъв е характера или вида на информацията, а дали лицето до което се отнася може да се идентифицира пряко или непряко. Тълкуването на горната разпоредба води до извод, че правното основание на трудовия договор на Събкова представлява "лични данни" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, тъй като се отнася до лице, което е идентифицирано - Милена Беновска-Събкова. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД "Обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Безспорно в настоящия случай е налице хипотеза на разкриване на лични данни чрез предоставянето им на председателя на Общото събрание на учените. Но не всяко "обработване на лични данни" съставлява нарушение на Закона, а само онова, което противоречи на чл. 4, ал. 1, т. 1-7 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба "обработването на лични данни" е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Устава на БАН общото събрание на учените включва всички лица с научно звание или научна степен на основна работа в постоянното научно звено. А по силата на чл. 37, ал. 1 Общото събрание на учените може да взема решения, ако присъстват повече от половината членове от списъчния му състав. Общото събрание избира свой председател. Предоставената информация на председателя на Общото събрание относно правното основание на трудовия договор на Събкова е във връзка с осъществявани от председателя правомощия. Без предоставянето на тази информация за председателя на Общото събрание ще е налице невъзможност за преценяване наличието на кворум и валидност на взетите от Общото събрание решение. Още повече в преписката са налице данни, че Събкова е искала да присъства и да гласува на проведеното Общо събрание. Липсата на информация относно правното основание на трудовия договор на Събкова би довело до възможност за вземане на недействително решение от страна на Общото събрание. Ето защо настоящата инстанция счита, че обработването на информацията, отнасяща се до правното основание на трудовия договор на Милена Събкова е било необходимо с оглед упражняване на правомощия на председателя на Общото събрание на учените, както и на самото Общо събрание. Предоставянето на информацията е било необходимо и с оглед реализиране на законните интереси на ЕИМ-БАН, изразяващи се във вземане на валидни решения на Общото събрание на учените. Както за ЕИМ-БАН, така и за самото Общо събрание на учените е налице интерес взетите решения да са валидни, да са взети при наличие на кворум и със съответно мнозинство. Т. е. в конкретния случай обработването на личните данни е допустимо, тъй като попада в хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона. Ето защо не е налице извършено от страна на ЕИМ при БАН нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. Правилен е извода на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл. 8, ал. 7 от Правилника за дейността на Комисията. С обжалваното пред тричленния състав решение е наложена на ЕИМ-БАН имуществена санкция в размер на 12 000 лева. Решението е от 24.02.2010 г. На проведеното открито заседание от същата дата е взето решение единствено да се уважи жалбата и да се наложи административно наказание на ЕИМ-БАН, но не е гласувано и взето решение за определяне на вида и размера на наказанието. Такова решение е взето едва в проведеното на 24.03.2010 г. открито заседание, месец след постановяване на обжалваното решение, с което е наложена имуществена санкция в размер на "12 000 лева". Горното обстоятелство води до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на Комисията при налагане на санкцията. С оглед изложеното по-горе, като е отменил обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е постановил акта си в съответствие с материалния закон. Решението е правилно и в частта за разноските. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие между Етнографски Институт с Музей при БАН и адв. Спасова от САК, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева е заплатено в брой. Комисията за защита на личните данни не е направила възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, нито искане за присъждане на разноски в по-нисък размер от направените по делото, до приключване на устните състезания пред първата инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ето защо като е осъдил КЗЛД да заплати разноски в размер на 580 лева, тричленния състав е постановил решението си и в частта за разноските, в съответствие с материалния закон. По изложените съображения посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което е отменено решение № 84/24.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗДЛ/ и КЗЛД е осъдена да заплати на Етнографски музей съдебни разноски в размер на 580 лева, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,