Решение № 12772 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Младост Столична община, с адрес: гр. София, [улица], подадена чрез процесуалния си представител И. Якимова гл. експерт в отдел Управление на общинската собственост и жилищния фонд, срещу решение 2333 от 06.04.2023г., постановено по адм. дело 60/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед РМЛ20-РД48-7/05.08.2020г., издадена на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес]. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. Мечев, представляван от адв. П. Атанасов, в съдено заседание оспорва касационната жалба и прави искане за отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и изложените доводи в касационната жалба, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Първоначално по жалба на Т. Мечев срещу заповед РМЛ20-РД48-7 от 05.08.2020г. на кмета на Столична община, район Младост е било образувано адм. дело 8760/20 по описа на Административен съд София град. С решение 7729 от 20.12.2021г. постановено по адм. дело 8760/2020г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Срещу решението е подадена касационна жалба от Т. Мечев, по която е образувано адм. дело 6060/2022 г. на ВАС, четвърто отделение. По него, с решение 10312/15.11.2022 г., касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-София област, приемайки, че касационния жалбоподател е представил за първи път писмено доказателство протокол за въвод в жилищен имот от 29.09.2020г., което не следва за първи път да се обсъжда в производството пред ВАС. Така, след връщане на делото за ново разглеждане, в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е обсъдил представеното доказателство, при което е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и на административнопроизводствените правила. Прието е, че правилно е приложен материален закон, тъй като безспорно е установено, че са налице хипотезите на чл. 65 от ЗОС. Установено е от съда, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона, тъй като с провеждане на производството по чл. 65 от ЗОС и издаване на заповед за изземване, се цели да бъде защитено правото на собственост на общината при владеене, респективно държане на недвижим имот от друго лице без правно основание. Представеното доказателство за въвод, като новонастъпил факт след издаването на заповед за изземване, е пречка същата да породи своите правни последици, което обезсмисля нейното съществуване в правния мир, както и че оспорващия се поставя в несигурно положение, което води до противоречие на принципите за съразмерност и предвидимост. По тези съображения с обжалваното решение съдът е отменил заповед РМЛ20- РД48-7/05.08.2020г. на Кмета на Район Младост Столична община. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е неправилен поради следното: Нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОС правнозначими са само възраженията за наличие на правно основание за ползване на имота, които почиват на облигационно отношение между общината и лицето, което владее или държи имота или самостоятелни права на адресата на имота върху имота чието изземване е разпоредено. По силата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай безспорно са налице и трите кумулативни изисквания за осъществяване на хипотезата на чл. 65 от ЗОС. Имотът е общинска собственост, а Т. Мечев го владее без да е налице правно основание за това. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на общинската недвижима собственост. Независимо от това е направен неправилен извод, че с издаденият последващ въвод в жилищния имот, предмет на издадената заповед по реда на чл. 65 от ЗОС, съставлява новонастъпил факт след издаване на оспорената заповед и пречка последната да породи своите последици. Това би било така единствено ако въводът е бил основан на различно от обсъдените във заповедта ново самостоятелно правно основание за ползване на имота от ответника Т. Мечев, каквото не се твърди, че съществува. Предвид данните по делото, че въводът във владение от 29.09.2020 г. е осъществен и цели единствено да възстанови фактическото положение към момента на издаване на процесната заповед, не би могло да се приеме, че същият е от значение за преценката на съда относно това налице ли е право на ползване на имота за Т. Мечев. По делото безспорно е доказано, че имотът се държи без правно основание, поради което за административния орган са били налице материалноправните предпоставки за издаване на акт по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, според който текст общински имот се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община, когато се владее или държи без правно основание. Поради изложеното, като е приел, че заповедта на кмета на район Младост - Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено да се изземе общинско жилище е незаконосъобразна, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата на Т. Мечев. Предвид изхода от спора на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено исканото юрисконсултско възнаграждение, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,