Решение № 2979 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2013 г.

Решение № 2979 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта срещу решение № 3731 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 6053/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Галина Христова Карамфилова е отменена негова заповед за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. С доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и потвърждаване на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответницата Карамфилова оспорва жалбата и моли решението на АССГ да се остави в сила, с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита оспорването на първоинстанционното решение за процесуално допустимо, а по същество, за основателно. Съображенията са следните: Предмет на делото пред АССГ е законосъобразността на заповед № 5/03.05.2012 г., с която изпълнителният директор на Агенцията по заетостта - София, на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение с Галина Христова Карамфилова - с ранг I младши, на длъжност главен експерт в отдел "Активна политика на пазара на труда" на дирекция "Бюро по труда" - Червен бряг. Според разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Редът за провеждане и атестиране на държавните служители е регламентиран в Наредбата за реда и условията за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА/Наредбата), отменена от 01.07.2012 г. За постигането на посочените в чл. 1, ал. 2 от Наредбата цели на атестирането, в Глава II са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието спазване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. В чл. 6 от Наредбата е посочено, че оценяването на изпълнението на длъжността трябва да обхваща период от една календарна година, а процедурата за атестиране преминава през няколко етапа - изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода, междинна среща в средата на периода, заключителна среща и определяне на обща оценка на трудовото изпълнение в края на периода. Доказателствата по делото сочат, че периодът за оценяване на Галина Карамфилова във формуляра за оценка е определен от 01.12.2010 г. до 30.11.2011 г. В началото на периода е изготвен и съгласуван работен план, подписан от оценяващия ръководител и от оценявания служител, в средата на периода (който според нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата е между 01.06 - 15.07. на съответната календарна година), е проведена междинна среща на 28.06.2011 г., при която е попълнен съответният раздел от формуляра за оценка (изискване по чл. 13, ал. 4) и този раздел е подписан от служителя и оценяващия ръководител. При срещата е направен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика - чл. 12, ал. 2 от НУРАСДА. В коментара са отразени констатираните недостатъци в работата на Карамфилова и са й дадени препоръки за подобряване на работата, с който резултат тя е била запозната срещу подпис. В края на едногодишния период, поради отсъствие на оценявания служител - ползване на дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност от 10.10.2011 г. до 29.02.2012 г. и платен годишен отпуск до 30.03.2012 г., е изработен график за провеждане на заключителните срещи с отсъстващи служители, като на Галина Карамфилова е определена дата на 04.04.2012 г. Тя се е явила за провеждане на заключителната среща, на която са присъствали оценяващият ръководител и контролиращият такъв, но поради поведението на служителката диалог не бил осъществен и срещата била отложена за следващия ден. На 05.04.2012 г. атестираната демонстративно напуснала кабинета на оценяващия ръководител, като отказала да подпише формуляра за атестиране, което е установено с подписа на двама свидетели. Според АССГ този факт обуславя извод за липса на реално проведена заключителна среща. Допуснатото съществено нарушаване на административнопроизводствените правила е довело до отмяна на заповедта на това основание. Съдът е приел, че оценяваната служителка е била лишена от възможността да се запознае с общата й оценка 5 "неприемливо изпълнение" от заключителната среда и съответно да възрази срещу нея. В нарушение на НУРАСДА преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на 03.05.2012 г. Карамфилова не била запозната и с коментара на контролиращия ръководител от 24.04.2012 г., който се е съгласил с оценката, което също е квалифицирано от съда като още едно основание за отмяна на акта. Настоящата инстанция намира тези изводи за необосновани, защото органът по назначаването е изпълнил задължението си да проведе заключителна среда съгласно изискванията на чл. 25 от Наредбата, което е видно от съдържанието на формуляра. Напускането от страна на оценяваната служителка и отказът й да подпише формуляра не обуславя заключение, че липсва фактическо провеждане на заключителна среща, оформена в съответствие с правилата. Административният орган няма друга правна възможност при такова поведение на оценяваната да приключи процедурата по атестирането на държавния служител. Освен това, Карамфилова по своя воля не се е възползвала от правото си да се запознае с оценката на прекия си ръководител и да възрази срещу нея пред контролиращия ръководител, при която хипотеза да се развие производството по чл. 28 и 29 от НУРАСДА. Поради това нейно бездействие, атестирането е приключило по реда на чл. 26 от Наредбата, при което оценяваният има право да се запознае с попълнения от контролиращия ръководител формуляр, но не е вменено задължение за органа да го уведоми срещу подпис за резултата, както необосновано е приел АССГ, без да отчете разликите в двете процедури. Затова изводът в оспореното решение, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение незаконосъобразно е била издадена преди уведомяване на Карамфилова с решението на контролиращия ръководител в случая е неправилен, както и този, че по този начин поради изтекли срокове тя отново е била лишена от възможността за възражение срещу изготвената й крайна оценка. Наредбата въобще не предвижда такова право за служителя след произнасянето на контролиращия ръководител. Предвид изложените съображения налице е твърдяната материална незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и то подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски пред първата инстанция, но по делото няма доказателства такива да са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,