Решение № 5530 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на РТ Консултинг ЕООД срещу решение 746/24.04.2023 г., постановено по адм. д. 1710/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че то е недопустимо, неправило, постановено в нарушение на административнопроцесуалните правила и в нарушение на материалния закон, при фактическа липса на мотиви, което представлява непроизнасяне по жалбата му против решението на Комисията за защита на личните данни. Част от тези твърдения могат да бъдат квалифицирани като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Ответникът Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията), редовно уведомена за настоящото производство не е изпратила представител в открито съдебно заседание, но е ангажирала становище за неоснователност на касационната жалба в писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответникът Т. Караманолев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 746/24.04.2023 г., постановено по адм. д. 1710/2022 г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлена жалбата на РТ Консултинг ЕООД срещу Решение ППН-01-525/2020/05.05.2020 г. на КЗЛД, с което жалба ППН-01-525/24.07.2022 г. (неточно посочено като от 2020 г.), подадена от Т. Караманолев е обявена за основателна и на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, отм. редакция на разпоредбата) е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм. редакция). Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при напълно изяснена фактическа обстановка, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при съобразяване с приложимия към момента на нарушението материален закон, включително и при определяне на наложената санкция в минимален размер. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. В касационната жалба се иска обезсилване на атакувания съдебен акт, но в обстоятелствената й част са развити съображения за недопустимост на Решение ППН-01-525/2020/05.05.2022 г. на КЗЛД поради просрочие на жалбата на Т. Караманолев, по което то е издадено, а не за недопустимост на съдебния акт, който е постановен по подадена в срок жалба на РТ Консултинг ЕООД срещу подлежащ на оспорване акт. Тези доводи на касационния жалбоподател съответстват на касационно основание чл. 209, т. 3 от АПК нарушения на първоинстанционния съд при преценка законосъобразността на оспореното пред него решение на КЗЛД, а не обуславят недопустимост на съдебното решение. Поддържаното в касационната жалба твърдение, че произнасянето на КЗЛД по просрочена жалба води до недопустимост на съдебното решение, с което не е уважена процесуално допустима жалба срещу акта на Комисията, не кореспондира със смисъла на съдебните производства и би имало за резултат стабилизиране на (евентуално) опорочен първоначален акт поради обезсилване на съдебно решение, респективно прекратяване на съдебното дело без произнасяне по същество на спора. По изложените съображение касационната инстанция намира за напълно неоснователно искането за обезсилване на съдебното решение, което е допустимо и при постановяването му не са допуснати никакви нарушения, обуславящи основанието по чл. 209, т. 2 от АПК. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗЗЛД Комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а на основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията й се вземат с мнозинство от общия брой на членовете ѝ т.е. трима от тях, както е изрично уточнено в чл. 8, ал. 6 и 7 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (Правилник/а). АС-Пловдив е приел за установено, че на проведено на 09.02.2022 г. заседание на комисията, на което жалбата на Т. Караманолев е разгледана по същество и е прието, че е основателна, са присъствали четирима от нейния състав (председателя и трима от членовете й), които единодушно са приели решението по т. 1, а по отношение наложената имуществена санкция с три гласа за и един (В. Целков) на особено мнение. Следователно оплакването в касационната жалба за липса на мнозинство поради наличието на едно особено мнение не съответства на установените с писмени доказателства обстоятелства. Несъгласието на В. Целков по отношение на вида и размера на корективното правомощие е отразено в текста на решението на Комисията с посочване на неговото име и становище, поради което липсата на материализиране в отделен текст на мотиви към особеното мнение на този член на КЗЛД не е възможно да бъде разглеждано като съществено нарушение, което да е в състояние да доведе до различен по съдържание акт на органа или да е довело до нарушаване на правото на защита на РТ Консултинг ЕООД. По изложените съображения настоящият касационен състав намира оплакванията за допуснато необоснованост и неправилност на изводите на АС-Пловдив относно действителността и спазването на изискването за форма на оспореното решение на Комисията за неоснователни. Неоснователно е и другото основно оплакване в касационната жалба за произнасяне на КЗЛД след изтичане на срока за нейното сезиране, което неправилно не е констатирано от първата инстанция. Съгласно чл. 44, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЗЛД (Обн., ДВ, бр. 17/2019 г.) за нарушения на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), нарушения, извършени до влизането в сила на този закон, срокът за сезиране на комисията по чл. 38 е една година от узнаването на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му, а не както се твърди от РТ Консултинг ЕООД две години от извършването му . И в касационната жалба (последния ред на първа страница) не се оспорва, че от събраните по делото доказателства се установява, че установеното от КЗЛД и АС-Пловдив нарушение е довършено на 23.01.2017 г. Жалбата, по която е издадено оспореното пред първата инстанция решение на КЗЛД е подадена от Т. Караманолев на 24.07.2020 г. с твърдение, че нарушението е узнато на неустановена дата през месец юли 2020 г. при справка с регистър на Дирекция национален строителен контрол (ДНСК). Следователно при сезиране на КЗЛД от Т. Караманолев не е бил изтекъл петгодишния срок от извършване на нарушението. При подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства решаващият съд е приел за доказано, че със заявление вх. РК-1049-00-778/23.01.2017 г. до ДНСК, подписано лично от управителя на РТ Консултинг ЕООД Р. Митева, е поискано вписване в Единния публичен регистър по устройство на територията на нови 28 специалиста, включително и Т. Караманолев. Към заявлението са представени необходимите според Наредба РД-02-20-25/03.12.20212 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (Наредба/та) документи, включително и граждански договор и декларации, за които е посочено, че са подписани от инж. Т. Караманолев, но по категоричен начин е установено, че подписите върху тях не са положени от него. Въз основа на посоченото заявление на РТ Консултинг ЕООД личните данни на Т. Караманолев (три имена, придобита специалност, биографични данни) са обработени от заявителя, в резултат на което той е включен в списъка на специалистите като част от екипа на РТ Консултинг ЕООД в издаденото дружеството удостоверение по чл. 166 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тези правно релевантни факти са приети за установени по категоричен начин и са достатъчни за обосноваване на фактическия състав на извършеното нарушение, което не е в зависимост от начина на придобиване на обработените лични данни доколкото е доказано, че то не е със съгласието на физическото лице и липсват твърдения, които да обуславят съществуването на друго законно основание за обработването им. В този смисъл неуважавенота на доказателственото искане за изслушване на Т. Караманолев не представлява процесуално нарушение независимо от начина на формулиране на определението, с което съдът се е произнесъл по него, защото фактите, за чието установяване е направено искането не са относими към предмета на доказване. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните допустими доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически и правни изводи относно наличието на нарушение, неговата правна квалификация и законоустановеност на наложената санкция. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Всички доводи на РТ Консултинг ЕООД, изложени в касационната жалба са относно правното значение на установените от АС-Пловдив факти и приложимите към тях правни норми, но не и относно тяхното осъществяване, независимо от начина на формулиране на аргументирането им. Изрично трябва да бъде посочено, че поддържаната теза по същество на спора е обсъдена от първата инстанция и обстоятелството, че съображенията на една от страните не са възпроизведени буквално и не са възприети не е равнозначно на липса на мотиви. Обжалваното съдебно решение отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. По изложените съображения се налага извод за неоснователност на касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователно е оплакването в касационната жалба и за неправилно тълкуване от АС-Пловдив на приложимите към спора материалноправни разпоредби. Обжалваното съдебно решение е изключително задълбочено обосновано и постановено в съответствие с материалния закон като са съобразени приложимите редакции към датата на извършване на нарушението. Административният съд правилно е установил относимите към спора факти в съответствие със събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните по делото. При правилно установена фактическа обстановка са формирани законосъобразни правни изводи, които съответстват на приложимия специален ЗЗЛД и са с подробни мотиви, споделени от настоящата касационна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК решаващият съд е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК, а не само наведените в жалбата до него, в резултата на което законосъобразно е достигнал до извод, че решението на КЗЛД е действителен и законосъобразен акт, съставен в писмена форма и в съответствие на материалния закон и целта на закона. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като действително, допустимо, правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото ответниците в настоящото производство КЗЛД е представлявана от юрисконсулт, а Т. Караманолев е направил разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора и направените от тях искания, имат право на разноски в размер на 100 лв. за Комисията за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и на 400 лв. за другия ответник. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение