Решение № 13779 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2012 г.

Решение № 13779 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив срещу решение № 190 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 1998 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е прогласена нищожността на решение № 1180 от 4.07.2011 г. на началника на митница Пловдив за определени допълнителни задължения на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000H0064962 от 4.05.2010 г. в размер на 4 799,27 лв., представляващо задължение за ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4.05.2010 г. до погасяване на задължението. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно постановено, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, като делото се върне за разглеждане по същество на спора, с който съдът е бил сезиран. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Стоян Костов я оспорва, представя писмена защита и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за внасянето на което представя доказателства. Алтернативно иска произнасяне по съществото на спора, ако съдебното решение се отмени като неправилно постановено. Заинтересованата страна директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Фактически установено по делото е, че на 4.05.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0064962 на територията на Република България дружеството - жалбоподател "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока, представляваща "перилен препарат, непригоден за продажба на дребно" и "перилен препарат, марка "АВС" с декларирана фактурна стойност 10 358, 55 евро, равностойност - 20 259,56 лв., с произход Турция и изпращач "ABC DETARJAN SANAYI VE TICARET A. S.", Турция. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 9233460-A, B от 28.04.2010 г., съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност са изискани от вносителя допълнителни документи и информация като доказателства за декларираната стока. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД началникът на митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока, като това е станало с оспорения административен акт. Той е издаден от началника на митница Пловдив, като в мотивната му част е записано, че се издава от Боян Тодоров Тодоров, в качеството му на "заместник-началник на митница Пловдив" и това лице се е подписало за него. В същия акт е цитирана и "заповед № 0-1057 от 21.06.2011 г. на директора на Агенция "Митници". Първоинстанционният съд е дал трикратно указания на процесуалния представител на ответната страна по жалбата - административния орган, издал оспорения акт, че следва да представи доказателства за компетентност, като това е станало в две закрити и едно открито съдебни заседания. Едва сега с касационната жалба исканият акт се представя, от съдържанието на който се установява, че лицето Боян Тодоров Тодоров, в качеството му на "заместник-началник на митница Пловдив" е определено да замества титуляра на длъжността "началник на митница Пловдив" за времето от 28.06.2011 г. до 7.07.2011 г., поради отсъствие на последния. В случая е налице фигурата на заместване, когато лицето титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява, в който смисъл е тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОСС на ВАС. Оспореното решение № 1180 е от 4.07.2011 г., поради което същото не се явява нищожно. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане по съществото на спора от друг съдебен състав. При този изход от делото не се дължат съдебни разноски, които ще бъдат определени впоследствие, в изпълнение на чл. 226 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,