Решение № 16496 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14096/2013 г.

Решение № 16496 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14096/2013 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ангел Йорданов Николов от гр. Елин Пелин, срещу Заповед № К-1285 от 20.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР като старши разследващ полицай в ОДМВР на отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - София, категория Г - II степен. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в същата не е посочено в какво се изразява дисциплинарното нарушение, мястото и обстоятелствата при които е извършено, разпоредбите които са нарушени и доказателствата, въз основа на които е установено, поради което се прави скане за нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспорената Заповед № К-1285 от 20.09.2013 г. г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, заради извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 8.07.2013 г., нарушавайки т. 4, 7 и 8 от Етичен кодекс на държавните служители в МВР", утвърден с МЗ рег. № 1з- 2013/8.11.2006 г., изменен и допълнен със заповеди рег. № 1з-453/22.02.2011 г. и рег. № 1з-3029/1.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи - с действията си е допуснал в имот негова собственост, намиращ се в село Долна Малина да се укриват и разкомплектоват противозаконно отнети автомобили, които са предмет на престъпления /за същите има образувани досъдебни производства и се издирват/ като след извършен оглед на местопроизшествие е образувано ДП № 74/8.07.2013 г. по описа на ОДМВР - София. В мотивите на заповедта е посочено, че с деянията си, станали обществено достояние, Николов е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, се предвижда налагане на дисциплинарно наказние "уволнение". Предвид изложеното е образувано дисциплинарното производство със заповед № К-215 от 1.08.2013 г. година на министъра на вътрешните работи. На 13.08.2013 г. Николов е поканен да даде обяснение по дисциплинарното производство. В писмени обяснения per. № 14952/16.08.2013 г. по описа на ОДМВР - София същият е отговорил на зададените му въпроси и е посочил лица, от които да бъдат снети сведения. Дисциплинарно разследващият орган е снел писмени обяснения от тези лица и ги е приложил към административната преписка. На 28.08.2013 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Същият е запознат със справката на 29.08.2013 г. Като се е възползвал от правото си по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР, жалбоподателят е представил допълнително обяснение per. № 12758/30.08.2013 г. по описа на ОДМВР - София, в което е изложил възраженията си срещу изводите на дисциплинарно разследващия орган и установената в обобщената справка фактическа обстановка. Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил становище per. № 15796/30.08.2013 г. по описа на ОДМВР-София до министъра на вътрешните работи, в което е обсъдил представените от Николов обяснения и възражения ведно със събраните в хода на проверката доказателства и е приел, че е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Въз основа на констатациите в справката и по изложени мотиви, че поведението на жалбоподателят съставлява нарушение на Етичния кодекс, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР от министъра на вътрешните работи е издадена обжалваната Заповед № К-1285 от 20.09.2013 г. Николов се е запознал със същата на 24.09.2013 г. С оглед установеното от фактическа страна настоящият тричленен състав на Върховният администартивен съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Същата е издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на предоставената му компетентност по чл. 228, т. 1 от ЗМВР, спазена е писмената форма и при изрично посочени правни и фактически основания за издаването й. Предвид разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР в обжалвания административен акт са посочени данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които същото е установено. От изложената фактическа обстановка и от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон. Административният орган е провел дисциплинарното производство съгласно изискванията на закона и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на Николов за нарушение на чл. 229, ал. 2 и 4 от ЗМВР и чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР. Министърът на вътрешните работи, в качеството му на наказващ орган, се е запознал с всички съдържащи се в дисциплинарното дело доказателства, в това число и с писмените обяснения и възражения на дисциплинарно отговорното лице, дадени по повод дисциплинарното производство, като е удостоверил това обстоятелство върху съответните документи с подписа си. В заповедта са изложени мотиви за спазването на изискванията на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която "при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата". Посочено е, че жалбоподателя изпълняващ длъжност като разследващ орган е допуснал в негов имот да се извършва противозаконна дейност, което е станало обществено достояние, дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответният служител. В случая това е направено от министъра в обжалваната негова заповед - а именно с действията си Николов е уронил престижа на службата пред обществото. В тази връзка административният орган е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици, обстоятелствата, при които са извършени и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Такава преценка е извършена, което изрично е посочено в заповедта - извършено тежко нарушение и съответния отзвук сред обществеността, който е създал негативен образ на Министерството на вътрешните работи и неговите структури. Неоснователно е и твърдението в жалбата за нарушение на чл. 239. ал. 3 от ППЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересуван от изхода на разследването или има с някои от заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. Ал. 4 на чл. 239 установява, че искането по ал. 3 се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. От доказателствата по делото не се установява след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство Николов да е отправял искане по чл. 239, ал. 3 и 4 от ППЗМВР. Противно на изложеното в жалбата, дисциплинарно наказващият орган е издал мотивирана заповед, съдържаща точно посочване на приетите за установени фактически обстоятелства, по отношение на които е приложил съответстващите им правни основания за налагане на наказанието. Събрани са по съответния ред достатъчно доказателства, установяващи нарушенията, за което е наложено процесното наказание. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на Министерството на вътрешните работи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъде уважена в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, тричленен състав на пето отделение на Върховният административен съд