Решение № 10481 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4227/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, чрез юрк. Е. Хичовски, срещу Решение 2273 от 11.03.2025 г., постановено по адм. д. 139/2025г. по описа на Административен съд (АС) Хасково. С обжалваното съдебно решение е отменено решение 70 от 07.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на С. А. А., непридружен непълнолетен - гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и личното дело на лицето е върнато на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени доводи в касационната жалба моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение за отхвърляне на жалбата срещу атакувания административен акт. Ответникът по касация С. А. А., се явява лично в съдебното заседание, проведено на 27.05.2025г., оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. На проведеното заседание на 14.10.2025г. не се явява. Постъпили са писмени бележки от преупълномощен адвокат на лицето, в които са изложени съображения за законосъобразност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отменено Решение 70 от 07.01.2025г. на председателя на ДАБ при МС и е върната преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците, за ново произнасяне по молбата на С. А. А. за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, съобразно указанията, изложени в мотивите на решението. Въз основа на данните по делото, първоинстанционният съд направил следните фактически констатации по делото: С. А. А. е родена на [дата]. в гр. Хомс, Сирия, с постоянен адрес в Ракка, Сирия, гражданка на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], семейно положение неомъжена, без професия, с основно образование, без документи за самоличност. Същата е регистрирана като непридружен непълнолетен. Прието е за установено, че билa напусналa страната си на произход Сирия в началото на месец юли 2024г., нелегално и е преминала в Турция. В средата на месец юли 2024г. е преминала нелегално в България. Констатирано е, че сама е взела решение да дойде в България. Заявила е, че има двама братя в София, които били тук от година и половина и имали статут. Родителите ѝ знаели за това. Родителите ѝ били в град Албаб, преместили се там от селото им, защото било малко по-сигурно. В хода на проведеното интервю пред административния орган е посочила, че там управлявала Свободната армия и там живеела по-голямата ѝ сестра. Със семейството си се чувала по телефона, искала да се събере с тях, след като получи закрила. Посочила е, че е напуснала Сирия, защото търси страна, където няма да се страхува. Заявила, че се страхува за живота си, защото има война между редовната власт и кюрдите. Лично не е видяла нищо конкретно. Родителите ѝ я пазели да не се случи да види и чуе нещо. Не си спомня кога за последно имало изстрелване на ракети в техния район. Не се преместили, защото не знаели къде е сигурно, за да отидат там да живеят. Тя търсела пълна сигурност, затова била тук. Лично не била свидетел на въоръжени действия или сражения. Нямала близки познати или роднини, които да са пострадали вследствие на въоръжени действия. Районът им се намирал под контрола на кюрдите. Посочила е, че не е имала проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не е била жертва на отвличане, физически или психически тормоз, не е била заплашвана лично, нито някой от семейството ѝ, не е било оказвано насилие спрямо нея. Посочила е, че не иска да се върне в Сирия, заради несигурността. В интервюто чужденката е заявила, че не е имала проблеми с властите в Сирия и е напуснала страната заради войната. Не е била съдена или осъждана в държавата си по произход, не е бил арестувана в нея, не е била обект на насилие, не е преследвана. За изясняване на обстоятелствата в хода на административното производство е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд Хасково е разгледал жалбата на С. А. А. против процесното решение на председателя на ДАБ при МС. Формирал е извод за нейната основателност. Преценил е, че решение 70 от 07.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е издадено от компетентен орган по смисъла на 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ, във вр. с чл. 75, ал. 1 от с.з. и в предвидената от закона писмена форма, но че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване на приложимия материален закон. Счел е, че административният орган не е анализирал всички релевантни обстоятелства от бежанската история на С. А. А.. Достигнал е до извод, че административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на непълнолетната кандидатка за закрила. Допълнил е, че преценката относно най-добрия интерес на детето следва да се извършва и в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Обсъдил е представения по делото социален доклад от 19.02.2025г. Посочил е, че видно от него на територията на Република България непълнолетната чужденка има двама братя Х. и А., като е предоставила документ, удостоверяващ тази роднинска връзка и е споделила, че поддържа постоянно връзка с брат си А., желае да се установи да живее при него в гр. София. Приел е, че в социалния доклад са налице и данни, че на 04.12.2024г. в ДСП Харманли постъпило писмо от ДСП Лозенец относно заявление от А. А. А., роден на [дата]., с посочен настоящ адрес в гр. София, с изразено желание да полага грижи за сестра си в своето семейство. Отбелязал е, че след извършено проучване, становището на ДСП Лозенец е, че А. А. А. разполага с необходимите жилищни условия и доходи да полага адекватни грижи за непълнолетната си сестра С. А. А.. В хода на съдебното производство С. А. А. е заявила своето желание да остане в България и да живее със своя брат, за който е посочила, че е с предоставен статут. Данни в тази насока са изложени от чужденката и при провеждане на интервюто, но същите не са обсъдени в оспорения административен акт. Въз основа на това съдът е заключил, че след като административният орган въобще не е изследвал тези данни, е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и чл.75, ал. 2 от ЗУБ, който изисква при произнасянето по молбата за статут да се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му по произход. АС Хасково е приел, че допуснатото нарушение е съществено и обуславя немотивираност на обжалваното решение, както и прави невъзможна проверката за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Поради това преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила, като след връщането съдът е посочил да се извърши преценка на личното положение на непълнолетната чужденка и нейната бежанска история на плоскостта на поискания статут на бежанци, така и общата обстановка в страната на плоскостта на поискания хуманитарен статут. Съдът е допълнил, че органът дължи произнасяне по предоставяне на международна закрила, като съобрази висшия интерес на детето съгласно указаните законови норми. По така изложените съображения, съдът постановил решение, с което отменил оспорваното решение на председателя на ДАБ и изпратил преписка на административния орган за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Правилно първоинстанционният съд е формирал извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган. Формираните от първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неизяснена в цялост бежанска история на молителката се явяват неоснователни. В хода на административното производство е установено, че по твърдение на молителката братята ѝ са пълнолетни, а касационната инстанция установява, че няма данни същата да е изразявала желание да живее при тях в хода на административното производство. Представеният социален доклад пред административния съд с ДП/Д-Х-Х/45-002/19.02.2025г. е издаден почти месец и половина след постановяване на обжалвания административен акт. Обсъжданите доказателства от административния съд във връзка с документите, удостоверяващи роднинската връзка на С. А. А. с лицата, посочвани за нейни братя Х. и А., както и писмо от ДСП Лозенец относно заявление от А. А. А., роден на [дата]., с посочен настоящ адрес в гр. София, с изразено желание да полага грижи за сестра си в своето семейство, както и документите, свързани с извършено проучване и становището на ДСП Лозенец, че А. А. А. разполага с необходимите жилищни условия и доходи да полага адекватни грижи за непълнолетната си сестра С. А. А., не са представени по делото и не са изискани от съда. Това не е било и необходимо, тъй като съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от ЗУБ "Членове на семейството" са: а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; г) родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила. В случая С. А. А. не попада в нито една от тези категории, така че за нея не са приложими разпоредбите на чл. 8 , ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. С оглед на изложеното необосновано е изложеното от първоинстанционния съд, че след като административният орган въобще не е изследвал тези данни, е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ, който изисква при произнасянето по молбата за статут да се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му по произход. Доколкото делото се явява изяснено от фактическа страна, а първоинстанционният съд не е изложил мотиви по всички основания за законосъобразността на оспорвания административен акт, касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 168 от АПК следва да се произнесе по всяко едно от предвидените в чл. 146 от АПК основания за оспорване на процесното решение на председателя на ДАБ. Настоящата инстанция приема, че оспорваното решение на председателя на ДАБ при МС е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число са изложени надлежни мотиви във връзка с фактическите и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано. Както се посочи по-горе и противно на приетото от състава на АС- Хасково, не се откриват допуснати от издателя на оспорвания акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително по отношение задължението на органа по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Спазено е предвиденото в чл. 6а от ЗУБ изискване за съобразяване на най-добрия интерес на детето по смисъла на ЗЗДет. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес в случая са спазени - в хода на административното производство са представени: социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. (л. 43 и сл. от първоинстанционното дело), изготвен след проведена среща с непълнолетния, както и формуляр за бърза оценка на най- добрия интерес за закрила на детето (л. 62 и сл. от първоинстанционното дело). Осигурено е и присъствието на социален работник при провеждане на интервюто с лицето по реда на чл. 15, ал. 4, изр. второ от ЗЗДт. В решението на председателя на ДАБ съответно са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и е направена обоснована преценката на неговия най-добър интерес. Съответни на закона са изводите на административния орган, че отсъстват основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут в полза на чуждия гражданин. От страна на молителката не са били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за съществуването на визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основателно опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Изключена е основателността на опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, както бе отбелязано по-горе. Отсъстват и твърдения или данни за членове на семейството на лицето, които да са получили закрила в Република България, като посочените в интервюто негови роднини братя не попадат в дефиницията за членове на семейство по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към ЗУБ. Законосъобразни са и изводите на административния орган за отсъствието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Лицето не е навело твърдения и липсват данни в държавата му по произход то да е изложено на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат тези разпоредби. Отсъстват твърдения и данни за съществуването на основанията по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В първоинстанционната си жалбата молителката по същество не излага конкретни доводи срещу посочените изводи на председателя на ДАБ. Законосъобразно и съответно на актуалната ситуация в Сирийската арабска република е заключението на администрацията и по отношение на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както е тълкувано от Съда на Европейския съюз в неговото Решение по дело С-465/2007 г. Налице са нововъзникнали обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на оспорваното решение на председателя на ДАБ, които обаче не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от нова преценка на молбата за получаване на международна закрила на чужденеца. От представените в съдебната фаза на процеса справки от Дирекция Международна дейност към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителката е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. Напротив - от съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници се достига до заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. Отсъстват данни за провеждането на мащабни военни действия на територията на страната след смяната на властта. От приобщена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. на Дирекция Международна дейност , която съдържа най-актуални данни за релевантната обстановка се установява, че в Сирия е сформирано ново правителство с по-голямо участие на разнообразни етнически и религиозни общности в страната, като е приета и конституционна декларация. От значение е споразумението с SDF за вливането на техните военни формирования в официалната сирийска армия, което свидетелства за съществени помирителни усилия. Друго показателно обстоятелство за спокойната обстановка в Сирия към момента представляват и посочените в справката от 19.05.2025 г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ при МС данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, според които броят завърнали се в страната сирийски граждани от началото на 2024 г. към 8 май на 2025 г. вече достига 842 570 души, а броят на завърналите се в регионите си по произход вътрешно разселени лица е 1 186 147. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата в последствие като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалното положение в страната към 30.09.2025 г., в която е посочено, че според изчисленията на ВКБООН към 25.09.2025г., считано от 08.12.2024г. около 1 027 887 сирийски граждани са се завърнали в страната си, а към 26.09.2025 г. около 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Предвид изложеното следва да се приеме, че към момента не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото Решение по дело С-465/2007 г., а именно - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителката, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната ѝ по произход, за да получи тя субсидиарна закрила съобразно тълкуването на СЕС в цитираното по-горе негово решение. Наред с всичко изложено, настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самата С. А. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността ѝ в Сирия. Изрично е посочила, че не е била жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу нея. Обстоятелството, че близките ѝ (родителите и по- голямата ѝ сестра) продължават да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид това не може да се направи извод, за наличието на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не на последно място следва да се отбележи, че при постановяване на решението председателя на ДАБ е съобразен и принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес в случая са спазени - в хода на административното производство е представени: социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изготвен след проведена среща с непълнолетната, както и формуляр за бърза оценка. Осигурено е и присъствието на социален работник при провеждане на интервюто с лицето по реда на чл. 15, ал. 4, изр. второ от ЗЗДет. В решението на председателя на ДАБ съответно са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и е направена обоснована преценката на нейния най-добър интерес. При направените фактически установявания се достига до извод, че най-добрият интерес на детето е то да бъде отглеждано в семейната му среда в Сирия, където всъщност живее семейство му родители и сестра. В Сирия, детето би било отглеждано в семейната си среда, в своята култура и религия и по начин, по който няма да бъде лишено от своята идентичност. В допълнение към горното, необходимо е да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, нито е условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Ето защо той не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето й. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на жалбата на срещу процесното решение на председателя на ДАБ при МС, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение