Решение № 1568 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2010 г.

Решение № 1568 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Димитър Христофоров Кирилов, съдия в Плевенския районен съд, срещу решение по протокол № 27, т. 35 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 9.07.2010 г., взето по дисциплинарно дело № 1 от 2010 г. по описа на ВСС. По подробно развити в жалбата доводи Кирилов поддържа, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на установените процесуални правила. Претендира отмяна на решението. Ответната страна - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Илиева оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Инспекторатът на ВСС, с писмено становище оспорва касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Предмет на съдебен контрол е акт за налагане на дисциплинарно наказание по предложение на компетентния орган Инспектората към Висшия съдебен съвет. При разглеждане на дисциплинарно дело № 1 от 2010 г. и при постановяване на оспореното решение е спазена предвидената в чл. 316 - чл. 320 от ЗСВ процедура. Жалбоподателят е представил писмени възражения по вменените му дисциплинарни нарушения, известен е за образуваното дисциплинарно производство, запознал се е с материалите по делото, уведомен е за откритото заседание на органа. Въз основа на извършена проверка за работата на Плевенския районен съд във връзка със заповед № 310 от 16.11.2009 г. на главния инспектор на Инспектората към ВСС, е внесено предложение на 18.12.2009 г. за ангажиране дисциплинарната отговорност от Д. Кирилов за установено значително забавяне на разглеждането и приключването на четири наказателни дела, при което е нарушен принципа на разглеждане и решаване на делата в разумен срок - чл. 22 от НПК и чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Сочи се, че Д. Кирилов е допуснал системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и е извършил действия, които неоправдано забавят наказателното производство, представляващи дисциплинарни нарушения на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ. На основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство пред Висшия съдебен съвет, определен е дисциплинарен състав с решение от 07.01.2010 г. След изпълнение на предвидената в закона процедура, дисциплинарният състав приема за установено, че магистратът Димитър Кирилов е извършил дисциплинарно нарушение, като е допуснал системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и е предложил налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца". С оспореното решение по т. 35 от протокол № 27 от 09.07.2010 г. Висшият съдебен съвет е наложил дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца" по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33 от 2009 г.). Конкретните факти и доказателствата, установяващи допуснатите нарушения, са изложени подробно в мотивите на предложението на Инспектората на ВСС и в решението на дисциплинарния състав. Жалбоподателят Д. Кирилов нито с жалбата си, нито по същество е оспорил констатациите в хода на административното производство. За ангажиране на предвидената от закона дисциплинарна отговорност се изисква виновно извършване на правонарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, от ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, като неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата. Констатираното в хода на административното производство неспазване на сроковете по НПК при разглеждане на посочените дела е прието от дисциплинарнонаказващия орган за достатъчно формално основание да се приемат за осъществени дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Безспорно е, че неспазването на процесуалните срокове по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.) са проявни форми на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба. Вменените нарушения на дисциплинарно отговорния магистрат касаят действия и бездействия, извършени в периода 2004 - 2009 г. Нарушенията, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони са индивидуализирани в приложеното предложение на Инспектората към ВСС, приобщено и в решението на дисциплинарния състав. Решението на Висшия съдебен съвет е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Оспореният акт е издаден при неспазване принципите на съразмерност, последователност и предвидимост в административния процес. За мотиви на оспорения акт се приемат и приобщените към него предложение на Инспектората към ВСС, решението на дисциплинарния състав, също и изказванията на членове на колективния орган, които са вътрешно противоречиви. При приемането на решението на ВСС по д. д. № 1 от 2010 г. е отчетена единствено тежестта на нарушението, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основния принцип в наказателното право за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. За нито едно от посочените в предложението дела не са представени доказателства, че в законно установените срокове произнасянето по тях е било възможно, с оглед конкретният им обем, правна сложност или други обективни причини. Дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил всестранно и задълбочено всички относими към сложилото се административно правоотношение факти и обстоятелства. С налагането на дисциплинарното наказание се цели постигане на превантивен и възпиращ ефект за магистрата. В случая, видно от приложените в съдебно заседание справки за натовареността на съдиите в Плевенския районен съд (този факт е изнесен в заседанието на колективния орган), не е отчетен обективния факт на обичайно най-висока натовареност на съдиите по наказателни дела в този съд. Не е съобразено обстоятелството, че жалбоподателят през процесния период е разгледал 4664 дела (голяма част от тях със значителна фактическа и правна сложност и/или с висока обществена значимост), което го прави един от най-натоварените състави в Плевенския районен съд, и е много над средната натовареност за страната. Съдия Д. Кирилов е приключил съдебното производство средногодишно по 933 дела, а забавените четири дела от предложението на Инспектората към ВСС, по което е образувано дисциплинарното дело срещу него представляват 0,4 % от общия брой на средногодишните разгледани от него дела. Съпоставянето на данните за разглеждането на процесните четири наказателни дела с тези за общо разгледаните и свършени в периода 2005-2009 г. не може да обоснове извод за системно нарушаване на сроковете за свършване на делата при установения относителен дял на тези, по които са допуснати нарушения, в размер на 0.4% към всички средногодишно разгледани дела. За да е налице системност на деянието е необходимо същото да е извършвано редовно, постоянно, т. е. да е вярно за значителна част от разгледаните дела. При положение, че по-малко от 0.5% от делата, разгледани от магистрата, са над установения в практиката за разумен, по смисъла на чл. 22 НПК, срок то не би могло да се говори за системност на забавянето. Законодателят, в разпоредбата на чл. 22 НПК, не случайно не фиксира конкретен срок за разглеждане и решаване на всички дела, а посочва разумния срок, който се тълкува във връзка със специфичните за всеки конкретен случай обстоятелства и сложност на правния казус. Неправилно административният орган извършва преценката си и изгражда изводите си за системност на нарушението само с оглед на процесуалните действия по конкретните четири дела, без връзка и отнасянето им към работата на магистрата като цяло. В качеството си на председател на първи наказателен състав на Районния съд Плевен през 2005 г. е разгледал общо 1391 дела в 101 съдебни заседания, от които приключени със съдебни актове са 727 дела или средният брой на разгледаните дела в едно съдебно заседание е 14, а средният брой на решените е 7. За 2006 г. е установено, че е разгледал общо 762 дела в 65 заседания, от които приключени със съдебни актове са 294 дела или средният брой на разгледаните дела за едно съдебно заседание е 12, а средният брой на решените дела е 5. За 2007 г. същият е разгледал общо 644 дела в 62 заседания, от които приключени със съдебни актове са 289 дела или средният брой на разгледаните дела за едно съдебно заседание е 10, а средният брой на решените дела е 4. За 2008 г. е разгледал общо 628 дела в 60 заседания, от които приключени със съдебни актове са 401 дела или средният брой на разгледаните дела за едно съдебно заседание е 10, а средният брой на решените дела е 7. За 2009 г. е разгледал 1239 дела в 75 заседания, от които приключени със съдебни актове са 547 дела или средният брой на разгледаните дела за едно съдебно заседание е 17, а средният брой на решените дела е 7. Видно от приложения протокол № 27 от 9.07.2010 г., в отделните изказвания на членове на ВСС са поставени на обсъждане относими факти и обстоятелства, но оспореният акт е постановен само въз основа на изготвената от контролния орган статистическа справка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита постановеното решение на Висшия съдебен съвет за незаконосъобразно. Вмененото на Кирилов дисциплинарно нарушение не е установено по безспорен начин от субективна страна. Констатираните дисциплинарни провинения, съотнесени с цялостното поведение на магистрата по служба, не формират у съда несъмнения извод за допуснато виновно неизпълнение на задължения на Кирилов по чл. 210 от ЗСВ. От данните по преписката и от представените пред съда писмени доказателства се налага извод за несъответствие на оспореното решение с целта на закона. Дисциплинирането и мобилизирането на магистрата не е самоцел, тъй като спазването на визираните в отделните закони срокове е част от дейността му по приложението на закона. Но при установяване на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.) дисциплинарнонаказващият орган не следва да съобразява само статистическите данни, а дължи произнасяне и по всички факти и обстоятелства, обуславящи тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на нарушителя, съгласно чл. 309 от ЗСВ. Противно на приетото от административния орган Кирилов не е консумирал виновно нарушението, за което е наказан. В чл. 307, ал. 2 от ЗСВ (в приложимата редакция - сега ал. 3) законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Безспорно е, че неспазването на процесуалните срокове по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.) е проявна форма на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба. Вменените нарушения на дисциплинарно отговорния магистрат касаят действия и бездействия, извършени в периода 2005 - 2009 г., установени при проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Деянието му обаче, макар и формално да осъществява признаците на дисциплинарно нарушение, по същество не представлява такова от гледище на обема на свършената от него работа през 2005 г. - 2009 г., сравнена с броя на забавените дела. Вината, като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението към противоправното деяние. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт (редакция към процесния период). Броят на делата, съотнесен към годините на проверявания период, при отчитане на другите задължения на магистрата по движението и разглеждането на делата, показва натовареност, която обективно създава предпоставки за затруднения при спазването на визирания в НПК срок за постановяване на съдебните актове. В правосъдната система не съществува стандарт за оптималната натовареност на магистратите с оглед вида и характера на разглежданите дела, която би позволила приключването им в рамките на разписаните законови срокове, респективно в разумен срок. Следователно преценката дали натовареността на съответния магистрат, съобразена с характера на разгледаните дела и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да разгледа и свърши делата в срок, следва да се извърши за всеки конкретен случай и на тази база се изведе извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Основно изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да реши с необходимото внимание и в разумен срок делата, които са му предоставени за разглеждане. Двете начала са поставени в условия на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на магистрата експедитивността и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват съобразно общото количество възложени дела и проявената компетентност и професионална отговорност при решаването им. Разглеждането на делата в разумен срок е пряка и непосредствена последица от "разумното" натоварване на конкретния съдия. При подобно натоварване като на Кирилов безспорно е налице конкуренция между законовото изискване за качество на процеса и постановените правораздавателни актове и това за приключване на делата в разумен срок. Изложеното обуславя извода, че поведението на съдия Димитър Кирилов не е противоправно, поради което липсват основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за виновно неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Дисциплинарнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка, но не е отчел, че формалното нарушение на служебните задължения се дължи на причини, които не са могли да бъдат преодолени с лични усилия и в рамките на отредената на съдия Кирилов служебна компетентност. При обсъждането на данните за служебната ангажираност на магистрата във връзка с разглеждането и произнасянето по разпределените му дела се налага извода, че при подобна като неговата натовареност е обективно невъзможно да се спазят в повечето случаи не само инструктивните срокове, предвидени в чл. 308, ал. 2 и чл. 340, ал. 1 от НПК, а и разумния срок. По изложените съображения, следва да се приеме, че при постановяване на оспореното решение на ВСС, с което е възприето изцяло становището на дисциплинарния състав относно фактическите обстоятелства и предложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, в състав на седмо отделение,