Решение № 7093 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2017 г.

Решение № 7093 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, против Решение № 13833 от 15.12.2016 г. по адм. дело № 7501/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му доводи за това са, че съдът неправилно е приел липсата на реално съкращаване на длъжността - "държавен експерт" в Дирекция "Развитие на селските райони" в Министерство на земеделието и храните. Твърди, че с новото длъжностно разписание за отдел "Мерки по Ос 2", длъжността "държавен експерт" е намалена с една щатна бройка. Счита още за неотносимо към процесния казус обсъждането от съда наличието на незаети щатни бройки в отдел "Конкурентоспособност на земеделието", тъй като посоченият отдел е с дейност различна от отдел "Мерки по Ос 2". Предвид изложеното моли ВАС да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно да реши спора по същество, като отхвърли оспорването срещу процесната заповед. Прави искане да му се присъдят сторените по делото разноски. По делото е постъпила и частна жалба от министъра на земеделието и храните, против Определение от 02.11.2016 г. по адм. дело № 7501/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена молбата му за отмяна на наложената глоба на основание чл. 89 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В частната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Ответната страна - А. И. А. от гр. С., чрез процесуалният си представител в пигментното си възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в производството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на А. И. А., против Заповед № РД-15-341/21.04.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл., във връзка с § 1 от ПМС № 90/16.04.2015 г. (обн., ДВ, бр. 29/21.04.2015 г.) и утвърдено длъжностно разписание на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в сила от 21.04.2015 г. е прекратено служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността. С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат е приел, че същата е постановена при липсата на материално-правните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Посочил е, че с новоутвърденото длъжностно разписание в сила от 21.04.2015 г., не е намален броят на служителите на МЗХ и не е намален и броят им в дирекцията, в която е заемал длъжността А.. Същевременно, не е намален и броят на служителите заемащи длъжността "държавен експерт" в дирекция "Развитие на селските райони". В решението е посочено, че при издаване на заповедта в дирекцията са били налице 7 свободни щата за експертни длъжности, като две от тях са именно за длъжността "държавен експерт", каквото е заемал и А., но ситуирани в новосъздадения отдел "Конкурентоспособност на земеделието". Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав напълно споделя изложеното от тричленния състав на Върховния административен съд. Правилно е прието, че оспорената заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. - правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавния служител, но от събраните по делото доказателства се установява, че не са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Посочената разпоредба предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице съкращение на длъжността, като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва от една страна да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува, или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение, което в случая не е изпълнено. По делото е установено, че А. в заемал длъжността "държавен експерт" в отдел "Мерки по Ос 2" в дирекция "Развитие на селските райони" в МЗХ. На основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл. във връзка с § 1 от ПМС № 90/16.04.2015 г. (обн., ДВ, бр. 29/21.04.2015 г.) и утвърдено длъжностно разписание на МЗХ, в сила от 21.04.2015 г., длъжността заемана от жалбоподателя е била съкратена. При съпоставяне длъжностните разписания на МЗХ, в сила от 12.01.2015 г., и това в сила от 21.04.2015 г., при действието на което е издадена оспорената заповед се установява, че общата численост на администрацията и по двете разписания е запазена на 602 щатни бройки. С длъжностното разписание на МЗХ от 21.04.2015 г. е намалена с една щатна бройка числеността на общата администрация на 145, а тази на специализираната е увеличена с пет щатни бройки на 385. Променена е структурата на специализираната администрация, като същата е организирана в 1 главна дирекция и 14 дирекции, като дирекцията, в която е заемал длъжност А. - "Развитие на селските райони" е запазена. Тя е организирана в пет отдела с различни наименования от тези в предходното щатно разписание. Запазена е щатната численост на дирекцията на 50 щатни бройки и общият брой за длъжността "държавен експерт" - 11 бройки. В новосъздадения отдел "Околна среда и климат" броят на служителите е намален от 8 на 6, като е намален броят на държавните експерти от 2 на 1, на главните експертни от 4 на 2, запазен е броят за длъжността "младши експерт" на 1 щатна бройка и е създадена длъжност "главен специалист". При сравнение на поименните щатни разписания, в сила съответно от 12.01.2015 г. и от 21.04.2015 г. е установено, че част от служителите, заемащи длъжност в отдел "Мерки по Ос2" са преназначени в отдел "Околна среда и климат", а част от тях, между които и А. не са преназначени, като в дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Конкурентоспособност на земеделието" към момента на издаване на оспорената заповед са налице общо 7 незаети щатни бройки. Установено е по делото, че е налице съвпадение в основната цел, областите на дейност и изискванията за заемането на длъжността "държавен експерт" в отдел "Мерки по Ос2" и тази в новосъздадения отдел "Конкурентоспособност на земеделието", като голяма част от преките задължения също съвпадат. Както правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд, след промяната в длъжностното разписание длъжността заемана от А. не е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания, като не е намален и броят на служителите в дирекцията, които я изпълняват. След направената реорганизация с новоутвърденото длъжностно разписание дирекцията "Развитие на селските райони" е била реорганизирана и една щатна бройка за длъжността "държавен експерт" в отдел "Мерки по Ос2" е била съкратена, но тя не е премахната като система от функции, задължения и изисквания. Длъжността "държавен експерт" не е отпаднала като позиция в щатното разписание. От данните по делото се установява че, към датата на издаване на оспорената заповед в МЗХ две щатни бройки за длъжността "държавен експерт" в отдел "Конкурентоспособност на земеделието" са вакантни, като следователно целта за извършената реорганизация, като законна цел, не е постигната с най-благоприятната както за служителя, така и за обществото мярка. По така изложените съображения, Върховният административен съд намира касационната жалба за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното решение като правилно и обосновано оставено в сила. По отношение на частната жалба Върховният административен съд намира, че е подадена в законоустановения срок и е допустима. По същество е основателна по следните съображения: С протоколно определение от 18.05.2016 г. по адм. дело № 7501/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд на ответника са дадени указания в едномесечен срок да представи по делото пълните длъжностни разписания преди и към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, както и поименните такива; длъжностните характеристики за всички длъжности "държавен експерт" в дирекция "Развитие на селските райони" за периода преди и след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя; длъжностната характеристика връчена на жалбоподателя и доклад рег. № 93-4562/21.04.2015 г. на главния секретар на МЗХ, като делото е отложено и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2016 г. В изпълнение на тези указания с молба от 09.06.2016 г. ответникът МЗХ е представил писмени доказателства и е уведомил съда, че ако е необходимо да бъдат представени допълнителни доказателства, моли да му бъдат дадени указания в тази насока. На молбата е поставено разпореждане от съдията - докладчик от 09.06.2016 г. за прилагането й към делото и за становище в откритото съдебно заседание, насрочено за 05.10.2016 г. По отношение на молбата за даване на допълнителни указания, не е взето отношение. С протоколно определение от 05.10.2016 г. по делото съдът е приел постъпилите на 09.06.2016 г. от процесуалния представител на ответника писмени доказателства, задължил е повторно ответника да изпълни указанията на съда от 18.05.2016 г. по т. 1 и е наложил на министъра на земеделието и храните на основание чл. 89 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК глоба в размер на 100 лв. за неизпълнение на указанията в срок, станали причина за отлагане на делото. С обжалваното определение от 02.11.2016 г. по адм. дело № 7501/2015 г. тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил молбата на министъра на земеделието и храните против протоколно определение от 05.10.2016 г., постановено по делото. Мотивирал се е, че въпреки задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и дадените двукратно от съда указания преписката отново не е била представена в цялост, което е довело до отлагане на делото. Посочил е, че не са налице уважителни причини за неизпълнение на дадените указания, поради което е отхвърлил молбата като неоснователна. Така постановеното определение е неправилно. Видно от доказателствата по делото, с молба от 09.06.2016 г. министърът на земеделието и хранихте е представил изисканите от него доказателства, но част от тях- от поименните щатни разписания от 21.04.2015 г. и от 12.01.2015 г. и длъжностните разписания от 21.04.2015 г. и от 12.01.2105 г., са представени като препис-извлечение а не в тяхната пълнота, като обаче е посочил, че съдът ако счете, че за изясняване на фактическата обстановка по делото е необходимо да му бъдат представени допълнителни доказателства в тази насока, да му бъдат дадени указания, с цел осигуряването им на първите дни за датата на съдебното заседание. Върху молбата е поставена резолюция от докладчика по делото "КД. Становище в ОЗ"/ 09.06.2016 г., като не е взето отношение по искането на процесуалния представител на министъра на земеделието за допълнителни указания относно представянето на допълнителни доказателства, с оглед осигуряването им преди датата на заседанието. Въпросът с отговорността на страната за нарушения при разглеждането на делото не е уреден в АПК, поради което субсидиарно на основание чл. 144 от АПК се прилагат разпоредбите на чл. 89 от ГПК. Това прилагане обаче следва да е съобразено и с основните принципи на административния процес, вкл. и със засиленото служебното начало, провъзгласено в чл. 9 от АПК. В случая, молбата на процесуалния представител на ответника за даване на указания при необходимост от представяне на допълнителни доказателства по делото е от 09.06.2016 г. и на същата дата е докладвана на докладчика по делото. Делото междувременно е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2016 г. Ако докладчика на 09.06.2016 г. би взел отношение по искането на процесуалния представител на министъра за допълнителни указания, до датата на съдебното заседание е имало около 4 месеца време, през което време делото е могло спокойно да бъде попълнено с тези относими към правния спор доказателствата и е нямало ответника да стане причина за отлагане на заседанието от 05.10.2016 г. последвано от налагането му на глоба в размер на 100 лв. по чл. 89 от ГПК. По тези съображения не може да се приеме, че поискалата указанията страна е причинила неоснователно отлагане на делото. Предвид горното, обжалваното определение, с което е отказано отмяната на наложената глоба в размер на 100 лв. следва да бъде отменено и вместо него да се разреши въпроса по частната жалба с отмяна на санкцията наложена на основание чл. 89 от ГПК. В писменото си възражение процесуалният представител на А. И. А. прави искане за присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция. В това производство ответникът не представя доказателства за извършени такива, което прави искането му неоснователно и налага неговото отхвърляне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия