Решение № 2510 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2012 г.

Решение № 2510 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Нели Игнатова в качеството й на процесуален представител на Митница Пловдив, срещу решение № 951/25.04.2012 г., постановено по адм. дело № 144/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1914/27.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0029329 на "Садат" ООД е определена нова митническа стойност и въз основа на това и допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 279,97 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 4.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло решение № 1914/27.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, в представените по делото писмен отговор и писмени бележки от адв. Стоян Костов я оспорва с искане решението на съда да бъде оставено в сила като правилно. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорено решението на митнически орган, цитирано по-горе, с което по ЕАД № 10BG003000Н0029329 "Садат" ООД е внесъл от Турция парфюмна композиция - аромати без съдържание на алкохол с нетно тегло 2180 кг, като износител е "Гюлчичек Кимя Ве Учан Яглар Сан. Ве. Тидж. А. Ш." - гр. Истанбул, Турция. Вносителят "Садат" ООД при деклариране на стоката е представил фактура № 57784/22.02.2010 г. на стойност 10355 евро. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно митническият орган е приел друга стойност - тази по фактурата, която износителят е представил пред турските митнически власти по линия на международното сътрудничество, инициирано от българските митнически органи поради породило се в тях съмнение за действителната договорна стойност на внесените стоки. В оспорения пред първоинстанционния съд митнически акт за определена нова митническа стойност и въз основа на това и определените допълнителни държавни вземания - ДДС и лихва, е прието, че тази стойност следва да се определи по чл. 201 и чл. 214, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета само въз основа на посочената в отговора на турските митнически власти по линията на международното сътрудничество фактура серия А № 057784 от 22.10.2010 г., като тази представена и от вносителя при деклариране на стоката, но с друга завишена стойност 22 789,20 щатски долара. Наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях автоматично не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че действително стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената стойност. Не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото няма данни и доказателства за извършени други плащания от българското дружество към "Гюлчичек Кимя Ве Учан Яглар Сан. Ве. Тидж. А. Ш." - гр. Истанбул, Турция. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, са довели до законосъобразни изводите на съда, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че декларираната в износните декларации от Република Турция цена на стоката е действителната цена, само защото тази цена е по-висока от декларираната цена на стоката при вноса й в България. По логиката на митническите органи се поставя въпроса, ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят. Затова като е приел, че митническият акт не е мотивиран относно това защо се приема, че посочената от износителя е действително договорената стойност, правилно на това основание актът е приет за незаконосъобразен. Освен това следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава транспортът, платен от продавача до определеното местоназначение, а това е гр. Пловдив, а във фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - FCA (Free Carrier) Истанбул, което не е договорено от страните. Правилно съдът е установил относно транспортните разходи в размер на 179,85 лв., че не е доказано, че такива са извършени по конкретната доставка, като се има предвид, че доказателствата, представени от митническата администрация касаят доставка на съвсем различни стоки. Неправилно административните органи са пренебрегнали издадената квитанция за плащане от износителя - турското дружество, в която фигурира декларираната от вносителя стойност на внесените стоки. Различията в частни документи, каквито са фактурите, без да се извърши последователна и задълбочена проверка, не може да обуслови автоматично извод, че една от тези фактури е истинска, а другата неистинска. Предвид гореизложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване и в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,