Решение № 5209 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15514/2009 г.

Решение № 5209 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15514/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Инвизибъл" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от управителя Валентин Николов Димитров, срещу решение № 1072/21.10.2009 г., постановено по адм. д. № 1634/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и вместо него се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от дружеството Заповед № 2704/09.10.2008 г. на зам.-кмета на община гр. Бургас. Ответникът, зам. кмет на община гр. Бургас, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Инвизибъл" ООД, срещу Заповед № 2704/09.10.2008 г. на зам.-кмета на община гр. Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на преместваем обект на тротоара - имот, публична общинска собственост, на ул. "Александровска", пред дом на НХК, павилион за промишлени стоки, с площ 24 кв. м. За да постанови решението си съдът приел, че преместваемият обект е без разрешение за поставяне, поради което подлежи на премахване и че процесната заповед е законосъобразна. Решението е правилно. По делото няма спор, че издаденото разрешение за поставяне за процесния обект е с изтекъл срок, като по направено искане от жалбоподателя за подновяване на срока му /издаване на ново разрешение за поставяне/ е последвал отказ, който е влязъл в сила. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон административния съд е приел, че процесният преместваем обект е без разрешение за поставяне, като без значение е обстоятелството, че за предходни периоди същият е имал такова разрешение. Правилно е прието, че изтичането на срока за поставяне на обекта е равнозначно на липса на такова, още повече, че в случая е налице и влязъл в сила отказ за ново разрешение за поставяне. Правилно е прието, че точното правно основание се извлича от фактическите основания за издаването на заповедта, като такива основания са налице и по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, посочено от административния орган и по т. 6 на същия текст, поради което при издаването на заповедта не е налице противоречие с материалния закон, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Съдът е изложил подробни мотиви към решението, като е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, изложил е съображения по всички направени оплаквания от жалбоподателя, които се припокриват и с касационните оплаквания, поради което решението е обосновано. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на административния съд. Като се има предвид изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК