Решение № 17253 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2013 г.

Решение № 17253 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бизнеспарк Маноле" ООД със седалище е адрес на управление гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 9, ет. 4, ап. 7, представлявано от управителя Кръстан Чечкин против Решение № 383/17.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2180/2011 г. по описа на Административен съд София-град, I-во отделение, 2-ри състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 101004471/20.12.2010 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-София, потвърден в обжалваната част с решение № 307/21.02.2011 г. на Директора на Д "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, относно установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2009 г. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на практика на СЕС. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП (променено наименование, считано от 01.01.2013 г. с ДВ, бр. 94/2012 г.), чрез процесуалният си представител юриск. Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано административният съд е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесната доставка от "Рея 96" ООД, както и че трите ДКИ от м. 12.2009 г. са издадени от касатора без правно основание, поради което по отношение на тях не е налице основание за приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на настоящето обжалване е Решение № 383/17.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2180/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 101004471/20.12.2010 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-София, потвърден в обжалваната част с решение № 307/21.02.2011 г. на Директора на Д "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактура № 3.....26/20.11.2009 г., издадена от "Рея 96" ООД в размер на 484 334.82 лв. относно доставка на трайни насаждения -лозя, създадени върху земеделска земя с площ от 1 773.963 дка, както и отказано да признаят издадените на 01.12.2009 г. от дружеството 3 бр. ДКИ към доставчика "Родопа Шумен 1882" ЕООД в общ размер от 19 740.55 лв. относно фактура № 248/23.07.2009 г., фактура № 247/20.07.209 г. и фактура № 244/15.07.2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че правилно с РА е отказано право на данъчен кредит по доставката, обективирана във фактура № 3.....26/20.11.2009 г., издадена от "Рея 96" ООД и издадените от касатора 3 бр.ДКИ са издадени без правно основание, поради което и по отношение на тях не е налице основание за приспадане на данъчен кредит. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта за непризнат данъчен кредит по фактура № 3.....26/20.11.2009 г., издаден от "Рея 96" ООД в размер на 484 334.82 лв. за доставка на трайни насаждения -лозя, създадени върху земеделска земя с площ от 1 773.963 дка. Основанието за отказа е по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че не може да се установи наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС . Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване на ревизионния акт констатациите на ревизията в тази част не са опровергани. Не са представени доказателства и не е установено по делото правното основание, на което доставчикът притежава или ползва посочените земеделски земи, при посочени граници и съседи, нито техния конкретен размер, т. е не е установено правото на собственост на продавача "Рея 96" ООД по договора за покупко-продажба. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, изследвани са всички събрани доказателства, включително събраните от жалбоподателя в хода на административното и съдебното обжалване на РА, в това число приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Правилни са изводите на съда, че договора за покупко-продажба от 20.11.2009 г. по силата на който "Рея 96" ООД в качеството на купувач е прехвърлило на касатора в качеството му на купувач правото на собственост върху трайни насаждения - лозя, създадени върху земеделска земя с площ от 1773.963 дка, находящи се в землището на с. Братя Даскалови, област Стара Загора и община Брезово, област Пловдив е нищожен поради липса на форма, тъй като не е сключен в нотариална форма по чл. 18 от ЗЗД. Същият е нищожен и поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД-лозовите масиви са индивидуализирани чрез посочване на площта им от 1 773.963 дка, находящи се в землището на Братя Даскалови, област Стара Загора и землището на община Брезово, област Пловдив. Недвижимите имоти се индивидуализират с номер на имота и граници, каквато индивидуализация в случая липсва. Поради това правилни са изводите на съда, че спорната фактура № 3.. 26/20.11.2009 г. е издадена без основание, въз основа на недействителна правна сделка, поради което не може да удостовери наличие на реална правна сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт в обжалваната част относно отказът на ревизиращите органи да признаят издадените на 01.12.2009 г. от касатора 3 бр. ДКИ на "Родопа Шумен 1882" ЕООД в общ размер от 19 740.55 лв. към фактури № № 248/23.07.2009 г., 247/20.07.209 г. и 244/15.07.2009 г. Административният съд е приел, че не е налице основание за издаване на ДКИ по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и е счел, че правилно не е признато намалението на начислен ДДС по продажби за контрагенти "Бизнеспарк Маноле" с ( предходното наименование "Палмифуд" ) и "Родопа Шумен 1882" ЕООД. Решението и в тази част е правилно. Отказът на органа по приходите е обоснован с довода за издаване на ДКИ в нарушение на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, съответно за отсъствието на основания за издаването им, поради което не следва да се вземат предвид при определяне размера на извършените доставки и начисления ДДС. В случая няма доказателства по делото, че волята на страните по сключените договори е променена от една страна с изменение на данъчната основа, а от друга страна на разваляне на договорните отношения, за да са налице основания за прилагане на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и издаване на кредитни известия към фактури № № 248/23.07.2009 г., 247/20.07.2009 г. и 244/15.07.2009 г., издадени от "Бизнеспарк Маноле" с ( предходното наименование "Палмифуд" ). По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 531 лева за производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение