Решение № 6732 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2532/2011 г.

Решение № 6732 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2532/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 209, АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Боянов Балканджийски от гр. София срещу решение № 3978/02.12.2010 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 970/2010 г. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отменяването му и уважаване на исковата му претенция срещу Столична дирекция на вътрешните работи София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира разноски. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на касатора срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева причинени му от фактически действия по задържане на лицето, извършени от полицейски органи на 02 РПУ на Столична дирекция "Полиция" на 21.11.1997 г. Претендирана е и мораторна лихва от 25.10.2005 г. до дата на подаване на исковата молба - 24.10.2008 г.. В исковата молба касаторът е твърдял, че с постановление за предварително задържане от 20.11.1997 г. на следовател от Столична следствена служба /ССлС/ е бил задържан за 24 часа, считано от 16,00 часа на 20.11.1997 г. и освободен на обяд на 21.11.1997 г. Няколко часа по-късно на същия ден полицаи от 02 РПУ нахлули в дома му, без да се легитимират, нанесли му побой докато го влачели по етажната площадка, асансьора, стълбището и пред входа на блока пред очите на съпругата му, съседите и хора от квартала. Твърдял е, че при задържането полицаите не му разрешили да се облече подходящо за студената есенна вечер и бил извлечен от къщи по пижама. В това състояние бил принуден да стои на студено в ареста на 02 РПУ. Твърдял е още, че по време на побоя и влаченето полицаите счупили очилата му и последния бил лишен от тях месеци, поради което бил възпрепятстван на практика да вземе участие в следствените действия, не може да чете предложените му за подпис документи и затова отказвал да ги подпише. От така описаните действия е претърпял психофизически страдания/болки от нанесения побой, които не били лекувани по време на престоя в ареста на 02 РПУ в продължение на 60 часа; злепоставяне пред съседите и кварталната общественост и душевни страдания и накърнено достойнство. Претендирал е репарирането им с обезщетение от 10 000 лева. От доказателствата по делото /удостоверение рег. № 7473 от 08.12.2006 г., издадено от ССлС/ и приложените към далото присъди по нохдела на СГС, САС и ВКС е било установено, че ищецът е бил задържан на 24.11.997 г. в следствения арест на ул. "Майор Г. Векилски " № 2 по сл. д. № 399/1997 г. по описа на Специализираното криминално отделение на ССлС за извършено престъпление по чл. 115 от НК и на 23.07.1998 г. е бил преведен в затвора гр. София. С присъда № 172а от 23.05.2003 г. по нохд. № 1025/2000 г. на СГС ищецът е бил признат за виновен за това, че на 14.11.1997 г. в гр. София, ул. "Струга" до бл. 71 в съучастие като съизвършител с Бисер Яворов Миланов умишлено е умъртвил Траянка Асенова Борисова като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитото лице, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 и чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на 20 /двадесет/ години лишаване от свобода. С присъда № 36104 от 22.10.2004 г. по ВНОХД № 648/2003 г. на Софийски апелативен съд присъдата била отменена и ищецът бил признат за невинен. С решение № 829 от 25.10.2005 г. по н. д. № 310/2005 г. на ВКС е била оставена в сила присъда № 36104/22.10.2004 г. по ВНОХД № 648/2003 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил исковата претенция като приел, че претенцията е погасена по давност. Искът е предявен на 24.10.2008 г., а давностният срок е изтекъл на 21.11.2002 г. Приел е също така, че задържането на ищеца не е било извършено при или по повод изпълнение на административна дейност, а от актове и действия на разследващите органи по подозрение за извършено престъпление от общ характер. Този си извод съдът е обосновал от постановление за предварително задържане от 20.11.1997 г. на следовател от ССлС за извършено престъпление по чл. 115 от НК. При така установената фактическа обстановка жалбата се явява неоснователна. Решението на административният съд е законосъобразно. Постановено е след цялостна преценка на релевантните за спора факти и доказателства и при правилно приложен материален закон. Предвид съдържащите се по делото писмени и гласни доказателства и с оглед нормата на чл. 110 ЗЗД, искът на първо място се явява недопустим поради изтичане на общата 5-годишна погасителна давност на 21.11.2002 г. Обоснован се явява крайният извод на съда за неоснователност на претенцията на ищеца Васил Боянов Балканджийски за неимуществени вреди както по основание така и по размер тъй като задържането не в резултат от незаконосъобразни актове и действия на полицейските органи органи при или по повод административна дейност. С оглед на изложеното първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,