Решение № 16641 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2013 г.

Решение № 16641 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен, против решение № 46 от 6.06.2013 г. по адм. дело № 91 по описа за 2013 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменено издаденото от касатора решение № Реш-25 от 13.03.2013 г. и вместо него е обявена нищожността на разпореждане № 271-00-2510-2 от 04.12.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 99 от АПК и чл. 54ж от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Таня Ганева Русева от гр. Шумен е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Шумен е решение № Реш-25 от 13.03.2013 г., издадено от Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е отхвърлена жалбата на Таня Ганева Русева от гр. Шумен срещу разпореждане № 271-00-2510-2 от 04.12.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица (нач. сектор ПОБГВ). С потвърденото разпореждане длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е изменило свое разпореждане № 271-00-2510-1 от 03.12.2012 г. в частта за размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица на Таня Ганева Русева от гр. Шумен. С обжалваното решение Административен съд - Шумен неправилно е приел, че разпореждане № 271-00-2510-1 от 03.12.2012 г. е стабилен административен акт, от който лицето черпи права - получаване на обезщетение за безработица. Този акт не е бил обжалван пред съда, поради което може да бъде отменен или изменен при условията на чл. 99 от АПК. Със стабилитет се ползва влезлият в сила индивидуален административен акт, който не е бил обжалван в законоустановения срок или подадената срещу него жалба е била отхвърлена с влязло в сила решение на по-горестоящия административен орган или на съда. Влезлият в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен по реда на глава седма от АПК, чл. 99 - чл. 106 АПК. Разпореждане № 271-00-2510-1 от 03.12.2012 г., издадено от определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, за отпускане на парично обезщетение за безработица на Таня Ганева Русева от гр. Шумен, считано от 3.11.2012 г. до 2.09.2013 г. в размер на 8.60 лв. дневно, е било съобщено на адресата на 21.12.2012 г. Разпореждането не е било влязло в сила на 4.12.2012 г., когато компетентното длъжностно лице е издало разпореждане № 271-00-2510-2 за изменяването му в частта за срока и размера на отпуснатото парично обезщетение - от 3.11.2012 г. до 2.03.2013 г. в размер на 7.20 лв. дневно. При издаването на разпореждане № 271-00-2510-2 от 4.12.2012 г., с което е изменено невлязлото в сила разпореждане № 271-00-2510-1 от 03.12.2012 г., компетентното длъжностно лице е действало в рамките на предоставените му правомощия от чл. 54ж, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила до 31.12.2012 г.). При невлязло в сила разпореждане не съществува пречка за преразглеждане на въпроса за размера и срока на отпуснатото парично обезщетение. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Шумен незаконосъобразно е приел, че първото разпореждане от 3.12.2012 г. е влязло в сила, което е довело до неправилния извод, че второто разпореждане от 4.12.2012 г. е издадено при изчерпана материална компетентност на ръководителя на осигуряването за безработица и поради това е нищожно, а решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ - незаконосъобразно. Така постановеното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне за разглеждане на спора от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,