Решение № 16367 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2019 г.

Решение № 16367 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община срещу решение № 1248/26.02.2019 г. по адм. д. № 3990/2018 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба не се сочи конкретно касационно основание, но от обстоятелствената й част може да се направи извода, че като такова се твърди противоречие с материалния закон. Претендира от съда отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба-"РИ СОФ" ООД чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното касационно основание, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "РИ СОФ" ООД срещу заповед № РА-30-30/29.01.2018 г. на касатора, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "преустройство на паркомясто № 3 и паркомясто № 4 в помещение-гараж" като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В случая се касае за текущ ремонт, а не за строеж, за който се изискват строителни книжа. Паркоместа № 3 и № 4 с изградената щендерна стена и монтирането на ролетна врата не се преустрояват в подземен гараж-самостоятелно помещение и констатациите на органа за обособено самостоятелно помещение не се доказват. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е, че пред паркоместа № 3 и 4 в контура между колоните и трегера по ос 8 е изградена щендерна преградна стена от гипсокартон с вградена ролетна врата пред паркомясто № 3. С изграждането на щендерна стена и монтирането на ролетна врата се обезопасяват паркоместа № 3 и 4 и се ограничава достъпа на трети лица до тях. На място няма изпълнени преградни стени между паркоместа № 3, № 4 и № 5. След като липсват преградни стени, фактическата констатация на решаващия съд, че паркоместата не се преустрояват в гараж като самостоятелно помещение, се споделя и от настоящата инстанция. Спрямо правилно установените и релевантни за спора факти съдът адекватно е приложил материалния закон. В случая не се касае за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а за текущ ремонт. Налице е вътрешно преустройство, при което не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Безспорно установено в случая е, че паркоместа № 3 и 4 съответстват на одобрения архитектурен проект, като несъответствието е монтирана в лицевата част лека преградна стена с ролетна врата, при което не са засегнати общи части на сградата. Тази обективна характеристика на извършеното преустройство сочи, че изграденото попада в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ - текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж. След като изграденото не е строеж, по своя вид е текущ ремонт, за който не се необходими строителни книжа и не се обособява самостоятелно помещение-гараж, то не е налице незаконен строеж. Поради това административният орган не е установил релевантните факти-наличие на строеж, който е незаконен и заповедта му е материалнонезаконосъобразна, в какъвто смисъл е и крайният извод на решаващия съд. Като е приел незаконосъобразност в хипотезата на материална такава на обжалваната заповед, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и решението като постановено в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лв. съобразно представеното пълномощно и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,