Решение № 249 от 17.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2015 г.

Решение № 249 от 17.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Л. А. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк] [улица], представляван от адвокат Р. М., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на решение № 179/26.05.2014 г., постановено по гр. дело № 7263/2013 г. по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е отменено частично решение от 8.07.2013 г. по гр. дело № 7925/2012 г. на Софийския градски съд, IV-Д състав за осъждане [фирма] да заплати на Е. Х. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк][жилищен адрес] ет. IV, ап. 78 сумата 991,80 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ за периода 20.02.2008 г. до 22.07.2008 г., вместо него е постановено друго като искът е отхвърлен като неоснователен. Молителят поддържа, че при иск по чл. 225, ал. 3 от КТ работодателят-юридическо лице и управителят на дружеството са необходими другари, а решаващият съд е приел, че ответниците по трудовия спор са обикновени другари, а решението като необжалвано е влязло в сила, което в нарушение на предвиденото в чл. 216, ал. 2 от ГПК. Понеже не е надлежно конституиран като страна в касационното производство претендира за отмяна на решението по чл. 290 от ГПК на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, чл. 304 и чл. 216, ал. 2 от ГПК. Ответницата по молбата за отмяна Е. Х. Г. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3, пр. 2 от ГПК заявява становище за неоснователност по съображения, изложени лично в писмено "обяснение" и писмени бележки на адвокат Б. Л. И. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа молбата за отмяна с оглед доводите на страните и данните по делото, приема следното: Производството по гр. дело № 7263/2013 г. по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 16.01.2012 г. по гр. дело № 20737/2008 г. на Софийския районен съд, 74-ти състав за осъждане Л. А. С. солидарно и [фирма] да заплатят на Е. Х. Г. сумата 991,80 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ за недопускане до работа в периода 20.02.2008 г. до 22.07.2008 г. За единственото съдебно заседание, състояло се на 12.05.2014 г. молителят Л. А. С. е редовно призован по реда на чл. 289 от ГПК чрез публикация в "Държавен вестник" брой 28/28.03.2014 г., стр. 85, не се е явил, не е изпратил представител. Същото се отнася и за дружеството-работодател [фирма]. В решението си по чл. 290 от ГПК касационният съд е приел, че въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на предявените субективно съединени искове против Л. А. С. е влязло в сила тъй като липсва жалба от него, а ответниците по иска с правна квалификация чл. 225, ал. 3 от КТ не са необходими другари. Молбата за отмяна е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани, което в случая не е налице. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязло в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им правото им на иск, или защита срещу предявения иск, не е било надлежно упражнено. Молителят поддържа, че е необходим другар в процеса. Необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. При постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, решаващият съд в производство по чл. 290 от ГПК е съобразил изискването на чл. 216, ал. 2, изр. 1 от ГПК относно другарството в трудовия спор по иска с правна квалификация чл. 225, ал. 3 от КТ. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение