Решение № 13806 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3342/2011 г.

Решение № 13806 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3342/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Хим Транс Комерс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, срещу решение № 21/20.01.2011 г. по адм. д. № 872/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 051001080/29.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 361/27.08.2010 г. на ДД "ОУИ" - В. Търново за установени задължения по ЗКПО за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г. и определен данък добавена стойност по ЗДДС за периода от 1.01.2007 г. до 31.03.2010 г. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - ДД "ОУИ" - В. Търново в представен писмен отговор оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е направил анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, установяващи фактическите основания за постановения отказ за признаване на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в общ размер на 19166,67 лв. по 3 бр. фактури, издадени от доставчика "Риъл Истейт Мениджмънт" АД през м. 12.2009 г., за преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО за 2009 г. с непризнат разход по същите фактури и определяне на допълнителен корпоративен данък и преобразуване на финансовия резултат за 2007 г. с неотчетен приход в размер на 1980 лв. по фактура № 15/31.07.2007 г., издадена от ЕТ "Тони - Огнян Антонов" за продадено на същия МПС, за което е доначислен корпоративен данък в размер на 198 лв. и е доначислен ДДС за данъчен период м. 07.2007 г. При изложени подробни мотиви, съдът е извел извод за законосъобразност на РА в оспорената част и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно: При извършена данъчна ревизия на дружеството по ЗДДС, в резултат на оценката на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, ревизиращите органи са приели, че не са налице хипотезите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е налице основанието за отказ за признаване на данъчен кредит при приложение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение на доставките на доставчика "Риъл Истейт Мениджмънт" АД, документирани с 3 бр. фактури с отразена в тях стопанска операция "консултантска услуга", както следва: ф/ра № 1000000000/2.12.2009 г. с данъчна основа 40 250 лв. и ДДС - 8050 лв., ф/ра № 1000000001/17.12.2009 г. с данъчна основа 39 250 лв. и ДДС - 6050 лв. и ф/ра № 1000000002/30.12.2009 г. с данъчна основа 25 333,33 лв. и ДДС - 5066,67 лв. При извършената насрещна проверка са изискани документи от доставчика, но такива не са представени. От анализа на представените от ДЗЛ в хода на ревизионното производство документи - договори и анекси, се установява, че "Риъл Истейт Мениджмънт" АД е подизпълнител по сключен между ДЗЛ и английско дружество MAC BUILDING DEVELOPMENTS LIMITED договор за маркетинг и консултация, който е приключил с Приемо-предавателен протокол за приемане на извършена работа от 14.07.2009 г. Представен е и протокол за приемане на работа от ДЗЛ, с дата 12.08.2009 г. Издадените от подизпълнителя "Риъл Истейт Мениджмънт" АД фактури са от м. 12.2009 г., т. е. няколко месеца след настъпване на данъчното събитие - датата на приемане на извършената работа, съобразно представените от ДЗЛ доказателства - приемо-предавателни протоколи. При тези данни ревизиращите органи са приели, че поради това, че правото не е упражнено в следващите три данъчни периода след настъпване на данъчното събитие, във връзка с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗДДС незаконосъобразно е приспаднат данъчен кредит през м. 12.2009 г. Във връзка с това основание за отказ съдът е приел, че при настъпила изискуемост на данъка, дори и в период различен от законоизискуемия, администрацията е оправомощена в хода на ревизионното производство да извърши корекция в данъчния резултат, но в случая това е било неприложимо, тъй като не е доказана реалността на доставките. Съдът е изследвал събраните доказателства, във връзка с установяване реалността на доставките, която е оспорена в хода на ревизията от ревизиращите органи и е приел, че в случая не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и не е налице предпоставката на чл. 68, ал. 2 ЗДДС и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, отказът е законосъобразен. Както доставчика, така и ДЗЛ не са представили доказателства, които да установят по несъмнен начин реалното осъществяване на претендираната стопанска операция "консултантска услуга". Не е доказано в хода на оспорването доставчика да разполага с кадрови ресурс за осъществяване на услуга от вида и мащаба, съобразно отразената обща стойност на трите фактури в размер на 115 000 лв., с включен ДДС. Липсват каквито и да е доказателства за назначени по трудов или граждански договор лица, които да притежават съответните специализирани знания и умения за осъществяване на услуги "маркетинг и консултация", липсват доказателства за разходи от страна на доставчика във връзка с осъществяване на тези услуги. Съдът е обосновал правилни изводи за законосъобразност на отказа за признаване на данъчен кредит за м. 12.2009 г. по трите фактури, издадени от "Риъл Истейт Мениджмънт" АД. Въз основа на тези данни не са признати от ревизията и отчетените разходи по трите фактури, издадени от доставчика "Риъл Истейт Мениджмънт" АД и е преобразуван финансовият резултат по ЗКПО за 2009 г. със сумите по същите фактури, като е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО. Отделно е преобразуван финансовия резултат за 2007 г. с неотчетен приход в размер на 1980 лв. по фактура № 15/31.07.2007 г., издадена от ЕТ "Тони - Огнян Антонов" за продадено на същия от дружеството - ДЗЛ, МПС за сумата 2000 лв. и ДДС - 400 лв., която сделка е отразена в счетоводството на ДЗЛ на стойност 20,00 лв. и ДДС - 4,00 лв., поради което с ревизията е увеличен финансовия резултат с приход - разликата до 2000 лв., т. е. 1980 лв. и е доначислен корпоративен данък в размер на 198 лв., както и е доначислен ДДС в съответния размер за този данъчен период - м. 07.2007 г. В касационната жалба се поддържа възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ДОПК при извършване на ревизията, поради това, че непредставянето на доказателства от страна на доставчика не може да е основание за отказ на право на данъчен кредит за получателя на доставката. Тези възражения са неоснователни. Отправеното искане за представяне на документи в хода на ревизията е било както до доставчика, така и до получателя на доставката по процесните три броя фактури. Доколкото доставчика "Риъл Истейт Мениджмънт" АД не е представил относими доказателства за установяване реалността на доставките, които е отразил във фактурите, заинтересуван да установи този положителен факт на реалното осъществяване на услугите е бил ревизирания субект, след като е упражнил правото на данъчен кредит по същите. Жалбоподателят в хода на оспорването на РА е имал възможността да осъществи в пълен обем правото си на защита и с всички доказателства и доказателствени средства да установи факта на реалност на доставките, но след като това не е сторено, отказът за признаване правото на данъчен кредит и преобразуването на финансовия резултат за 2009 г. със стойността по трите фактури издадени от "Риъл Истейт Мениджмънт" АД, са законосъобразни, както правилно е приел съдът. Поради неправилното счетоводно отразяване на продажбата на МПС по стойности 20,00 лв. и ДДС - 4,00 лв., вместо отразените във фактурата 2000 лв. и ДДС 400 лв., с ревизията законосъобразно са определени допълнителни задължения по ЗКПО за 2007 г. и по ЗДДС за данъчен период м. 07.2007 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение на АС - Велико Търново е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,