Решение № 4956 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2010 г.

Решение № 4956 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Образувано по касационна жалба на "Солвей България" АД - гр. Девня, представлявано от изпълнителния директор Рено Шулер, чрез адв. Ив. Люцканов и адв. Е. Евтимов, против решение от 29.12.2009 г., на Софийски градски съд, АО, постановено по адм. д. № 272 по описа за 2007 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 138/2.06.2006 г. на ТД "Големи данъкоплатци" - гр. София, потвърден с решение № 2365 от 11.12.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не съобразил действителните уговорки между страните по Споразумение за поемане на количества (СПК), изменени с Анекс № 2 към него от 27.06.2000 г. и необосновано приел, че правилно приходните органи са решили, че е налице корекция на доставна цена на база на закупено количество. Доказано било осъществяване на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС (отм.) от страна на "Шишеджам България" АД в полза на ревизираното лице, изразяваща се в изпълнение на задължение на РЛ за изкупуване на договорено количество калцинирана сода по СПК, в замяна на което РЛ му изплаща задбалансова премия след издаване на фактура. И двете страни по този договор третират отношението по между им като доставка на услуга, облагаема с ДДС. Изтъква се, че доставчикът е начислил ДДС по доставките и признаването на данъчен кредит на получателя не ощетява бюджета. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София към ЦУ на НАП, не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в срок и е процесуално допустима. По съществото й съдът съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор относно следните факти: "Солвей Соди" АД, (производител на калцирана сода) е сключил със "Солвей Белгия", "Солвей България", " Турки Шише де джам Фабрикарли" и "Шишеджам България" Споразумение за поемане на количества (СПК) и Анекс № 2 към него от 27.06.2000 г., чрез което "Солвей Соди" АД се задължава да произвежда и доставя договорените количества сода, а останалите дружества се задължават да изкупуват от доставчика калцинираната сода, в съответствие със сроковете и условията, съдържащи се в споразумението. Договорени са текущи дялови проценти от общото количество продукция, които всеки купувач трябва да изкупи и вътрешна цена съобразно това дали ще се изкупи количеството. В чл. 3.4.4 от споразумението е посочено, че продавачът ще фактурира на купувача със занижена заявка сума, съответстваща на занижените количества сода за тримесечието, умножено по задбалансовата премия и по избор на другия купувач - доставчикът или ще кредитира такава сума на купувача с увеличената заявка, (като намаление на вътрешната цена за съответното тримесечие) или ще плати такава сума на купувача със завишена заявка. Занижените заявки за 1998 и за 1999 години ще се фактурират за съответната година, вместо за това тримесечие. С първото изменение на договора е намален търговския марж на комисионната от 10 % на 7,5 %, а с анекс № 2 е определено понятието - "спад на търсенето" за случаите, при които купувача купува по-малко от предвиденото за него количество сода. Купувачите издавали помежду си фактура, в съответствие с доклада на одитора. При горецитираната фактическа обстановка, СГС е формулирал правни изводи за следното: Уговореното в СПК касае вътрешните отношения, относими към покупко-продажбата на произведеното количество сода, като в зависимост от закупеното количество е и цената на содата. Начинът за оформяне на доставките, за стимулиране на купувачите и за реализиране на произведеното количество стока, не може да противоречи на разпоредбите от ЗДДС. Тези съображения са посочени, като относими и към фактурите, издадени от "Шишеджам България", "Солвей България" АД. Обжалваното решение е правилно. Клаузите по СПК касаят вътрешните отношения между дружествата - купувачи и тези уговорки не могат да влизат в колизия с норми от действащите данъчни закони, както правилно е приел първоинстанционният съд. Доводът на касатора, че доставчикът на калцираната сода не влияе върху начините за изпълнение на квотите и стойността на продаваната продукция е неоснователен. Това е така, защото в СПК е договорено, че на купувача със занижена заявка се фактурира от продавача сума, съответстваща на занижените количества стока, умножено по задбалансовата премия. Купувачът с увеличената заявка пък има право на намалена вътрешна цена или на заплащане на такава сума от доставчика. Вътрешната цена е тази, която купувачите ще заплащат за калцираната сода. По този начин продавачът по СПК и доставчик на сода, практически, стимулира, чрез корекция на цената, този от купувачите, който е изкупил по-голямо количества сода. Затова е законосъобразен изводът на СГС, че фактурирането касае коригирането на цената на доставките на производителя. Доводът на жалбоподателя, че данъчните фактури, издадени между дружествата - купувачи имат за предмет извършването на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС е неоснователен. В СПК не е изрично предвидено, че фактурирането от купувача на "задбалансовата премия" е поради факта, че той е изпълнил чуждо задължение за изкупуване на сода. В тази връзка не може да се приеме, че премията е цената на изпълненото чуждо задължение. Точно обратното, купувачът, изкупил по-малко от минималното определеното количество, е санкциониран с обсъжданите плащания, съответно този, изкупил по-големи количества, е стимулиран от тях. В чл. 1.11 на СПК от 1997 г. е определено, че "задбалансовата премия" означава 35 DM за тон калцирана сода. Споразумението обаче предвижда единствено участието на премията като твърдо фиксиран компонент в методиката, използвана при фактурирането, извършвано от продавача, но не и при документиранията, осъществявани между купувачите. След като жалбоподателят твърди, че сделките между компаниите - купувачи са сключени чрез конклудентни действия и са неформални, той е трябвало да докаже, както съществуването на тези договори, така и клаузите от тях, съдържащи задължението за плащане на премия срещу изкупуването на чуждо количество сода. При липса на осъществена облагаема доставка на услуга по фактурите, т. е. на данъчно събитие, начисляването на ДДС по тях е без основание и получателят по тях няма право на данъчен кредит. В посочения смисъл по идентичен казус с участието на същите страни се е произнесъл и ВАС с Решение № 5558 от 25.05.2006 г. по адм. д. № 9137/2005 г. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,