Решение № 5334 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2015 г.

Решение № 5334 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4878/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Колев против решение № 2761 от 15.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1973/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът директорът на "Управление движението на влаковете и гарова дейност" гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците - началникът на регионален център гр. Септември и Петър Ставрев Ванчев не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Тодор Иванов Колев против решение № 198/9.06.2014 г. на КЗД, с което е установено, че директорът на "Управление движението на влаковете и гарова дейност" гр. Пловдив и началникът на регионален център - Септември не осъществяват дискриминация по признак "образование"по смисъла на чл. 4, ал. 1 Закона за защита от дискриминация спрямо засегнатото лице Тодор Иванов Колев. Със същото решение КЗД оставя без уважение сигнала на Тодор Иванов Колев и допълнение към него за извършена дискриминация по отношение на Петър Ванчев. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е недопустимо. Производството пред КЗД започва по жалба на Тодор Колев, в която същият излага твърдения, че спрямо лицето Петър Ставрев Вачев е осъществена дискриминация по признак "образование" от директора на "Управление движението на влаковете и гарова дейност" гр. Пловдив при назначаване на длъжност "началник гара", като е предпочетен кандидат, който не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, а именно Мариян Колевчев. Жалбата е оставена без движение като в дадения от КЗД срок Колев уточнява, че подава сигнал като гражданин и като колега на засегнатото лице Петър Ставрев Ванчев. От изложеното в обстоятелствената част на административния акт се установява, че обсъжданата липса на дискриминация е преценена спрямо Ванчев като един от кандидатите за заемане на длъжността, а в диспозитива двукратно е постановена липса на дискриминация относно Тодор Колев. Последният е лицето, което подава сигнала, който поставя началото на производството пред КЗД. Същият е конституиран като такъв за участие в административно производство, но спрямо него не е твърдяна и не е обсъждана дискриминация. В решението на КЗД са изложени съображения, че не е налице неравно третиране на Петър Вачев по признак "образование" в сравнение с колегата му Мариян Колевчев, като двамата са кандидатствали за назначаване за длъжността "началник жп гара Тодор Каблешков", на която е назначен Колевчев. От становището на "Управление движението на влаковете и гарова дейност" гр. Пловдив се установява, че подателят на сигнала Тодор Колев не е кандидатствал за назначаване на тази длъжност и същият не е служител на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура". Тези факти не са оспорени от касатора. В диспозитива на решението КЗД постановява, че не е извършена дискриминация спрямо засегнатото лице, но вместо да изпише Петър Ставрев Ванчев, са изписани имената на подателя на сигнала, като същевременно е постановен отделен диспозитив, с който сигналът е приет за неоснователен. Същевременно никъде в мотивите на решението КЗД не обсъжда, че подателят на сигнала - Колев е засегнатото лице. Следователно при постановяване на решението КЗД допуска очевидна фактическа грешка относно изписване на името на лицето, което подателят на сигнала е посочил като засегнато, а именно Петър Ванчев. В жалбата до първоинстанционния съд самият жалбоподател Колев сочи, че в диспозитива на решението на КЗД е допусната грешка и като заинтересувано лице е посочен Тодор Колев, който е сигналоподател, вместо заинтересуваното лице Ванчев. Тази грешка може да бъде отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Като лице, подало сигнала Тодор Колев няма право на жалба. От една страна постановеният административен акт не засяга негови права и законни интереси, поради което за същият не е налице правен интерес да обжалва същия. От друга страна съгласно правилото на чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица. Последните са тези лица, които са засегнати неблагоприятно от административния акт. Като подател на сигнала Тодор Колев не е засегнат от решението. Наличието на правен интерес от обжалването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, липсата на която води до недопустимост на постановеното по делото решение. Що се отнася до частта на решението, с която сигнала е оставен без уважение, то същото на основание чл. 124, ал. 2 АПК не подлежи на обжалване. Следователно след като се произнася по недопустима жалба първоинстанционният съд постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото следва да се осъди Тодор Иванов Колев да заплати на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" и на Комисията за защита от дискриминация по 300 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение,