Решение № 11527 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2011 г.

Решение № 11527 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България. Образувано е по жалба на Ахмед Фадал Ибрахим, гражданин на Ирак, срещу решение № 348 от 2.06.2011 г. по адм. д. № 384/2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ОЧ-318/21.04.2011 г. на началника на ГПУ Свиленград, издадена на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" -МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането на чужденеца от БРългария, но за не повече от 6 месеца. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се противоречие с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите -членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, предвиждаща забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците с влязло в сила решение. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, счита за правилен извода на съда, че са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон, неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на документи за самоличност и съществуващата опасност от укриването му. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена с пощенско клеймо на 13.06.2011 г. в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 6.06.2011 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за налагане на принудителна админстративна мярка по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци и че в издадената заповед са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Установил е, че на чужденеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон - принудително отвеждане до границата и че са налице другите мотивирани фактически основания за издаване на заповедта - неустановена самоличност на лицето и опасност от укриване, с оглед нелегалното преминаване на границата и заявената цел на влизане в страната - използването й като транзитен пункт за преминаване в други страни от Европейския съюз и че с оглед липсата на документи за самоличност е с неустановена самоличност. Посочено е от съда, че не са налице доказателства за твърдението на жалбоподателя за подадена молба за закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, но дори и да е подадена след издаването на заповедта, този факт не променя извода за законосъобразност на акта. Нормата на 67, ал. 1 от ЗУБ, която предвижда, че не се привеждат в изпълнение принудителните административни мерки, включително "принудително отвеждане до границата" има отношение в производството по изпълнение на издадената заповед, а не води до забрана за организирането на принудителното отвеждане до границата, включително принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци при наличие на законовите предпоставки. Оспореното решение е правилно и обосновано, постановено е съобразно приложимата материалноправна уредба. Съгласно чл. 44, ал 6 от Закона за чужденците в Република България, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена принудителна административна мярка по чл 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Репубика България или експулсирането. Фактите по делота са безспорно установени. Жалбоподателят е задържан при преминаване на държавната граница от Р Турция в Р България без разрешение на надлежните органи и не през определените за целта места. Чужденецът се е представил за Ахмед Фадал Ибрахим, иракски гражданин и е бил без документи за самоличност. Издадена е заповед № ОЧ -317/21.04.2011 г. по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ за принудително отвеждане на чужденеца до границата, тъй като не може да удостовери влизането си в страна по законоустановения ред. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на който анализ е извел мотивирани фактически и правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка. Правилен е изводът, че в случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон, неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност, както и съществуващата опасност от укриването му. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обосновано съдът е приел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. В този смисъл, като е приел материална законосъобразност на обжалваната заповед, съдът е приложил правилно закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 от ЗУБ. Наличието на висящо производство пред ДАБ е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като чл. 67 от ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на принудителната административна мярка, а касае нейното изпълнение. Пред настоящата инстанция също не са представени писмени доказателства за направено искане за образуване на производство по Закона за убежището и бежанците, но независимо от това, откриването на производството по ЗУБ е пречка за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, а не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. Несъстоятелно е и твърдението за нарушение на чл. 15, ал. 4 /§ 4/ от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета, отчитайки обстоятелството за нейното транспониране в ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15 § 1 от директивата, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите -членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и нарушение, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая при издаване на оспорената пред съда заповед няма обстоятелства от които да се приеме, че не е съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната или че не съществува предпоставката по § 1 от същия член, наличие на опасност от укриване. Доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Както е посочил съда, оспореният пред него акт има действие до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане, тъй като съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ, след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение