Решение № 11896 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на Зеда тур АД, ЕИК 130340853, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хан Крум 12, представлявано от изпълнителния директор И. П., чрез адв. Пеков, срещу Решение 3501/11.04.2025 г., постановено по адм. д. 408/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за Установяване на задължения по декларация (АУЗД) МДТ-1226/06.10.2021 г., издаден от главен експерт Местни данъци и такси в Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел Местни данъци и такси в цитираната община, с който в тежест на касатора са установени задължения данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за имот партиден номер 1303408530001 за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че първостепенният съд е игнорирал липсата на мотиви в АУЗД относно начина на определяне на данъчната основа за облагане, обусловило съществено нарушение на правото на защита на задължения субект. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменен АУЗД с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, главен експерт в отдел Местни данъци и такси в община Несебър, не ангажира становище в тази инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения. Страните не спорят, че по реда на чл. 14 ЗМДТ на 01.02.2011 г. от касатора е декларирано право на собственост върху недвижим имот в гр. Несебър, кк Слънчев бряг, зона Изток, представляващ хотел Амфибия. Открита е партида с 1303408530001, въз основа на данните в декларацията за характеристиките на имота е изчислена данъчната му оценка съгласно приложение 2 от ЗМДТ, послужила и като основа за изчисляване на задължението и за такса битови отпадъци съгласно промилите, посочени в решенията на Общински съвет Несебър за определяне на размера на таксата за битови отпадъци за всяка отделна година съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Констатирано е, че за периода 01.01.2016 г. 31.12.2020 г. по партидата на акционерното дружество не е внесено задължението за ДНИ. Съобразно данните за характеристиките на имота е декларирана отчетна стойност в размер на 232 196 лв. и е определена данъчната оценка по приложение 2 от ЗМДТ. Механизмът, по който са формирани задълженията за ДНИ, е даден на стр. 3, стр. 4 и стр. 5 от административния акт. Общо за периодите 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са установени задължения в размер на 45690,49 лв. главница и 13807,62 лв. Според първоинстанционното решение в АУЗД е посочена основата за облагане и ставката в промили, които са нормативно определени с приложенията към ЗМДТ. Подробни мотиви относно задълженията на търговското дружество за данък върху недвижимите имоти за спорните периоди относно основата за облагане, начина на определяне на данъчната основа на имота и начина на формирането й, ставката в промили за изчисляване на данъка и размера на отделните коефициенти, се съдържат в представената в хода на съдебното производство обяснителна записка от административния орган, изготвена след издаването на административния акт. Административен съд Бургас заключава, че като краен резултат размерът на данъчната оценка е определен законосъобразно от административния орган. Решението е неправилно. Спорът между страните касае основата за облагане с данък върху недвижимите имоти и се свежда в преценка съответства ли начинът на определяне на данъчната оценка на недвижимия имот на Приложение 2 от ЗМДТ. Основа за облагане с цитирания местен данък е данъчната оценка на недвижимите имоти (чл. 19, ал. 1 ЗМДТ). По силата на чл. 21, ал. 1 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение 2. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот чл. 22 ЗМДТ.