Решение № 269 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ди Ес Пропърти Билд" ЕООД, чрез адв. П. Иванов като процесуален представител, против решение 3617 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 126/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт за одобряване на окончателен проект за изменение на общ устройствен план на гр. Пловдив в частта по отношение на предвижданията му, засягащи собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор 56784.521.1439 по КККР на гр. Пловдив, представляващ УПИ I-за бензиностанция и озеленяване, кв. 81 по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, както и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът Общински съвет Пловдив, чрез пълномощника си адв. Д. Илиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационата жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение 521, прието с протокол 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на общ устройствен план (ОУП) на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта му относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.521.1439 по КККР на гр. Пловдив, представляващ УПИ I-за бензиностанция и озеленяване, кв. 81 по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив. За да постанови този резултат, съдът приема оспорването за допустимо поради това, че макар имотът да е отреден за публични нужди още с ОУП от 2007 г., наличието на изцяло ново отреждане за озеленяване с оспорения акт обосновава правен интерес за жалбоподателя в хипотезата на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, но същото се явява неоснователно. Излага съображения, че изменението на ОУП с процесното решение на общинския съвет е извършено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите, приети по неговото прилагане. Обосновава извод за наличие на изключението по чл. 103а, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, тъй като предвиждането за ПИ с идентификатор 56784.521.1439 по КККР на гр. Пловдив (който по действащия за него ПУП от 1994 г. е с отреждане за бензиностанция и озеленяване), за обособен самостоятелен терен със собствен устройствен режим - терен за озеленени площи за широко обществено ползване ( Тоз ) съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на гр. Пловдив, е направено именно за изграждане на обект, публична общинска собственост - озеленени площи за широко обществено ползване. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо по следните съображения: От събраните по делото доказателства, вкл. приетите заключения на единична, допълнителна и тройна съдебно - технически експертизи, както и обясненията на вещите лица в съдебни заседания, проведени на 26.06.2023 г., 14.09.2023 г. и 20.03.2024 г., се установява, че по действащия ОУП на гр. Пловдив от 2007 г. имотът е обозначен като терен за транспорт и комуникации, т.е. попада в обекти за изграждане на транспортната техническа инфраструктура публична собственост. Според оспореното изменение на ОУП имотът попада в зона Тоз - терени за озеленени площи за широко обществено ползване, т.е. е с предвиждане на обект за благоустройствени дейности публична собственост съгласно чл. 61, ал. 2 във вр. с ал. 4 ЗУТ. При тези данни следва да се приеме, че засягането на имота по смисъла на чл. 127, ал. 13 във вр. с ал. 12 ЗУТ е с действащия ОУП на община Пловдив от 2007 г., според който същият попада в обект за транспортната техническа инфраструктура публична общинска собственост съгласно чл. 205, т. 1 ЗУТ, а с оспореното решение за изменение на този план отново е предвидено изграждане на обект - публична общинска собственост. Предвид изложеното съдът неправилно приема, че жалбоподателят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ само защото се касае за различни публични нужди. Съгласно чл. 127, ал. 12 общият устройствен план може да се обжалва от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. В ал. 13 от същата разпоредба е регламентирано, че "непосредствено засегнати" недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Когато с акта за изменение на ОУП за имота е предвидено отреждане, което също е за обект - публична общинска собственост, каквото е по действащия план, независимо че се променя от такова за транспорт в отреждане за озеленяване, макар това предвиждане да е от категорията на изброените в чл. 127, ал. 13 ЗУТ, за неговия собственик не възниква право на оспорване. Това право би било налице, ако за пръв път с изменението на ОУП имотът се засяга непосредствено по смисъла на посочената правна норма. В случая засягането е осъществено още с ОУП на гр. Пловдив от 2007 г., доколкото собствения на "Ди Ес Пропърти Билд" имот изцяло е предвиден също за обществено мероприятие, а именно транспорт и комуникации. Предвид изложеното касаторът не е легитимиран да обжалва решението на общинския съвет за одобряване на окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане. Като прави извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд се произнася по недопустима жалба, което обуславя и недопустимост на постановеното решение. Това налага съдебният акт да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. Предвид изхода на делото и неблагоприятния за касатора краен резултат е основателно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящото производство, които следва да бъдат заплатени в полза на Общински съвет - Пловдив в размер на 1500 лева с включен ДДС, представляващи внесено адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.06.2024 г., фактура и преводно нареждане. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав приема, че същото не е прекомерно, поради което не следва да се редуцира. Възражението на касатора, направено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,