Решение № 135 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 194/2013 г.

Решение № 135 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 194/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на З. Д. за възобновяване на чнд № 188/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. С доводи, относими към основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Д. иска отмяна на постановеното по това дело решение № 116 от 9.V.2012 г. и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание Д. и защитникът му поддържат искането. Представителят на ВКПр намира искането за недопустимо и предлага прекратяване на образуваното във ВКС съдебно производство. Ако това становище не бъде споделено, заключението му е за неоснователност на възраженията срещу правилността на решението, налагаща то да се остави в сила. ВКС установи: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по чл. 17, ал. 7 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ и с него е допусната екстрадиция на З. Д., македонски гражданин, в Република Македония. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЕЕЗА е отложено фактическото предаване на Д. до изтърпяването от последния на наказанието пробация, наложено му с одобрено от състав на Разложкия районен съд споразумение по нохд № 114/2012 г. Обжалвано от З. Д. на основание чл. 20, ал. 1 ЗЕЕЗА, решението на окръжния съд е потвърдено с решение № 280 от 18.VII.2012 г. по вчнд № 495/2012 г. на Софийския апелативен съд. Искането за възобновяване е процесуално недопустимо. За да бъде препращащата норма на чл. 66 ЗЕЕЗА приложима и към производството по Глава Тридесет и трета НПК, актът, чиято проверка се иска, трябва да е сред тези, посочени в чл. 419 НПК. Съответно на извънредността на производството, към което се числи, последната е ограничителна-не само изброените в нея съдебни актове не са всички по НПК, но има и такива, които са изрично изключени с чл. 380 напр. - следва да се тълкува и прилага стриктно и, дори, стеснително. Съдебният акт, отмяната на който се цели, макар и решение на апелативен съд-и като такова, числящо се на пръв поглед към изброените в чл. 419 НПК, е постановено обаче не по общия-какъвто е НПК-а по специален закон със специфични само за последния правила, на които се подчиняват досъдебното и съдебно производства, и въпроси, на които се дава отговор с решенията на първоинстанционния окръжен /респ. Софийски градски/ и въззивния апелативен съд. При тази специфика на производството по ЗЕЕЗА, приложимостта към него на особените правила по чл. 419-426 НПК не би могло да стане чрез общо препращане, а само изрично /за неприложимостта на възобновяването по НПК вж д-р П. Панова, Европейската заповед за арест. Сиела, С., 2009,с. 125-128/. С оглед на изложеното ВКС