Решение № 15248 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2016 г.

Решение № 15248 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я. от гр. Б., подадена против решение № 508 от 10.10.2016 г., постановено по адм. дело № 266/2016 г. по описа на Административен съд - М., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 125/11.04.2016 г. на петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен. Ответниците КЗД, изпълнителният директор на Агенция по заетостта, директорът на дирекция "Бюро по труда" - Б., М. А. Я. - главен специалист в ДБТ и А. Г. М. - експерт в ДБТ оспорват подадената жалба в писмени становища или в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е доказано наличие на осъществен състав на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). За да се установи неравно третиране на лице на основата на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. като основание за реализиране на пряка дискриминация спрямо него, е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки - деяние, с което пряко или непряко се засягат права или законни интереси на лицето ("неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр.); това неблагоприятно отношение да е възможно да се квалифицира като неравно, неправомерно в сравнение с действително проявено или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго лице при сходни, аналогични по съдържание обстоятелства; пряка обвързаност между така обективирания неправомерен диференциран подход и защитен признак по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. В процесния случай жалбоподателят не е доказал конкретни факти както в производството пред КЗД, така и в съдебното производство, от които може да се направи безспорен и категоричен извод, че директорът на ДБТ - Б. и неговите две служителки, както и изпълнителният директор на Агенция по заетостта са го третирали по-неблагоприятно от останалите регистрирани безработни лица на основата на признаците "политическа принадлежност" и "образование". Недоказано е твърдението на Я., че неблагоприятното му третиране се изразява в наемане на други лица по програми и мерки за заетост за сметка на възпрепятстване на неговото наемане по такива програми за процесния период на регистрацията му като безработен. Напротив, в производството пред КЗД е установено, че в периода от 10.07.2012 г. до 01.04.2014 г. на Я. неколкократно са предоставяни услуги по Закона за насърчаване на заетостта от служителите на ДБТ - Б.. Жалбоподателят е завършил специалността "Организация и управление на агропромишлените процеси в агропромишленото производство" и е регистриран като безработен след като длъжността му е съкратена от Лесотехническата професионална гимназия в Б.. На 09.07.2013 г. Я. е представил диплома за преквалификация "учител по икономически и социални науки" и това обстоятелство е било вписано своевременно в досието му. Не се спори, че Я. е бил устроен на работа като пазач "невъоръжена охрана" от 01.04.2014 г. до 01.10.2014 г. Професионалното му досие е било допълнено и с удостоверение с квалификация "мениджър - екскурзовод по руски език". Освен това Я. бил уведомяван при посещенията си в дирекцията и по телефона за обявени свободни работни места в региона, като до бюрата по труда бил изпратен негов профил. С оглед на събраните доказателства, правилно съдът е приел, че при административното обслужване на касатора, служителите на Дирекция "Бюро по труда" - Б. са осигурили равни възможности за упражняване на гарантираните със закон права при спазване на нормативно установеното изискване на чл. 25 от ЗЗДискр. Очакванията на касатора очевидно не са се оправдали по отношение на възможността да бъде устроен на подходяща работа, поради което твърди, че заради недобросъвестност на ответниците други безработни лица са заели такива работни места. Липсва каквато и да конкретика в тези твърдения и за настоящия спор е определящо, че не е установено Я. да е третиран по посочените от него признаци по начин, който води до противоправен резултат за сметка на едно или повече лица, които са третирани по по-благоприятен начин. Обосновани са изводите от фактическа и правна страна на първоинстанционния съд, че няма доказан случай спрямо касационния жалбоподател да е осъществена дискриминация по признак "политическа принадлежност" и признак "образование". Предвид изложеното съдебното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалните представители на КЗД и на изпълнителния директор на Агенция по заетостта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на комисията и на агенцията по 100 лева разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,