Решение № 12806 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2020 г.

Решение № 12806 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на служител в "Център градска мобилност" ЕАД срещу решение № 8361 от 23.12.2019 г. по адм. д. № 9147/2019 г. на Административен съд София- град, с което е отменена наложената на 11.07.2019 г. принудителна административна мярка на Г. Георгиев – принудително задържане на пътно превозно средство на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, чрез поставяне на техническо средство на лек автомобил марка "Хонда" с рег. [рег. номер на МПС], приложена от контрольор № 19, служител на "Център за градска мобилност" /ЦГМ/ ЕАД. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел за безспорно, че автомобилът е бил паркиран в кръстовище и изцяло върху защрихованата линия и пречи на другите водачи да направят завой. Съдът не взел предвид, че водачът е преминал през табела указваща начало на режим на паркиране "Зелена зона" и не е излязъл от нейния обхват. Дори да се приеме, че паркирането е в нарушение на правилата, нарушаването на забрана на една разпоредба на ЗДвП не е основание за освобождаване от нормативно въведено задължение по друг нормативен текст от същия закон. Ако се приме, че автомобилът е бил паркиран частично в рамките на кръстовище от това следва, че са допуснати две нарушения по чл. 98 и чл. 99 от ЗДвП. Счита, че прилагането на мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не изключва нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП и не води до незаконосъобразност на приложената мярка, за прилагането на която са налице всички законови предпоставки. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмен отговор. Излага доводи, че от приложените снимки е видно, че лекият автомобил е бил спрян върху зона на пътното платно със защрихована линия указваща ъгъла на кръстовището между две улици върху която е забранено паркирането и се намира преди знака за обозначаване началото на зелена зона. Ул. "Позитано" попада в обхвата на зелена зона за платено паркиране, но началото на ул. "Позитано" при ъгълът с ул. "Странджа" не попада в този обхват и ясно се вижда знакът за началото на зелена зона, който е поставен пред автомобила. Позовава се на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, че престоят и паркирането се забраняват на кръсовище или на по-малко от 5 метра от тях. На мястото на което е бил паркиран автомобила от приложените снимки се вижда, че е очертана площ М 14 "Начупена линия", която съгласно чл. 65, т. 6 от ППЗДвП е забранена за паркиране на пътни превозни средства. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че безспорно е установено по делото (както от снимковия материал, така и от показанията на свидетелите), че мястото на което било паркирано процесното МПС е зона със защхрихована линия, указваща ъгъла на кръстовището между две улици, която е забранена за паркиране и е преди знака за обозначаване на "зелена зона", т. е., това място не представлява място за паркиране, макар и да се намира в зона, определена със заповед № СОА18-РД95-690 от 31.10.2018 г. на кмета на СО за платено паркиране, тъй като зоните за платено паркиране, определени със заповед, не могат да обхващат и началото на самите улици т. е. местата със защхрихована линия, тъй като биха затруднили завоя или безпрепятственото придвижване на ППС по тях. Не би могло да се приеме, че при непозволеното от закона паркиране на определено място на улицата и заплащане на дължима такса за почасово платено паркиране в "зона", ще се узакони паркирането на това забранено място. Това не е целта на законодателя, тъй като при тази ситуация, би се стигнало до затруднения за останалите участници в движението за безпрепятствено придвижване по платното за движение респ. маневра или завой, доколкото достъпът е блокиран от автомобил, за който е платено почасово паркиране или същият е блокиран с техническо средство. При преценката за законосъобразността на наложената мярка, следва да се изхожда, че целта е да преустанови, да възстанови или да предотврати правонарушението и вредните последици от него. В процесния случай, правонарушението се изразява в паркиране на забранено за това място, а наложената мярка не изпълнява своята цел – не преустановява правонарушението и не отстранява вредните последици, а дори напротив – би затруднила целта. За автомобили паркирани на места, обективно попадащи в границите на зона за платено почасово паркиране, но паркирани на места, на които по закон е забранено паркирането, заплащането на цената за паркиране не преодолява законовата забрана, и поставянето на скоби е незаконосъобразно. Единственият законосъобразен вариант за действие е принудителното преместване на МПС, но в този случай, разпореждането за това следва да изхожда от полицай в сектор "Общинска полиция" при ООП-СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР. Процесният автомобил, собственост на жалбоподателя, не е бил в нарушение на изискванията за платено почасово паркиране, а в нарушение на друга разпоредба на ЗДвП. Принудителното блокиране със скоба на лекия автмобил, извършено на 11.07.2019 г., в зоната на действие на "зелена зона", но осъществено на мястото забранено изобщо за паркиране в началото на улицата, е незаконосъобразно. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалният закон и в противоречие с целта на закона. Правилно съдът е приел за установено, че процесният автомобил е паркиран на място, на което е било забранено паркирането, на място с пътна маркировка М 14 - "Начупена линия", която съгласно чл. 65, т. 5 от ППЗДвП очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства и подада в забраната за паркиране по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. При преглед на една от приложените снимки може да се приеме, че мястото е било защриховано. Но независимо дали мястото е било защриховано, не е спорно между страните, че на това място е забранено паркирането. Доводите в касационната жалба, че водачът не бил спрял върху защриховано място не водят до друг извод, тъй като безспорно е установено, че водачът е спрял на място забранено за паркиране съгласно ЗДвП. Съдът обосновано е приел, че въпреки принадлежността на процесния участък към зона за платено почасово паркиране, за конкретното място, на което е бил паркиран автомобила, забранено за паркиране, не е приложим режима на платено почасово паркиране. Законосъобразен е изводът, че режимът за платено почасово паркиране в обособените зони, в случая "зелена зона" не включва местата, на които по закон е забранено паркирането. Правилен и съобразен със съдържанието и духа на ЗДвП и НОДТСО е изводът, че при наличие на забрана за паркиране е недопустимо и в противоречие със ЗНА тълкуването, че чрез режима на почасово платено паркиране може да се дерогира тази забрана чрез заплащане от водачите на МПС на установената такса за паркиране. Не следва да бъде споделено становището на касатора в настоящето производство, че при паркиране на забранени по ЗДвП места се дължи плащане, защото на тези места изначално е забранено паркирането. Това е така, тъй като местата, на които по закон е забранено паркирането, макар и да попадат териториално в зоните за платено почасово паркиране, са извън обхвата на режима за платено почасово паркиране. В тази насока са обосновани изводите на съда, че в конкретния случай е следвало да предприемат действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на автомобила, а не да се монтира средство за принудително задържане - скоба. Вместо да се предприемат действия по принудително преместване на автомобила, е наложена процесната мярка, изразяваща се в принудително задържане на автомобила чрез използване на техническо средство - скоба. С оглед на неприложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които за забранени за паркиране, и произтичащата от това недължимост на цената за паркиране, следва извод, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка, поради което наложената мярка е незаконосъобразна. Правилни са и изводите на съда за незаконосъобразност на наложената мярка и поради несъответствие с целта на закона. Доколкото принудителните административни мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях в случая с прилагането на мярката "принудително задържане" на неправилно паркираното МПС не се преустановява нарушението и не се предотвратяват и отстраняват вредните последици от него, а се създават предпоставки за продължаване състоянието на закононарушение за неопределено време. В този смисъл са решение по адм. д. № 9853/2016 г. и по адм. д. № 9315/2016 г. на ВАС. Като е приел, че прилагането на мярка от вида на процесната по отношение на ППС, паркирани на забранени за това места, какъвто е настоящия случай, е в противоречие с целите на принудителната административна мярка и е отменил мярката, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила, а на ответната страна Г. Георгиев да се присъдят претендираните разноски по делото. Представени са писмени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение