Решение № 720 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 237/2009 г.

Решение № 720 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 237/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 12, ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по жалба на Грета Борисова Ганева от гр. София, подадена против решение № 14010 от 16.12.2008 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 15104/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката решението на тричленния състав на съда е в противоречие с установените по делото факти, тъй като лицата Иванка Стоянова Пенова и Христина Илкова Влахова, класирани за район на действие на Районен съд - София, както и Георги Златев Чолаков, класиран в район на действие на Районен съд - Балчик, не са присъствали на проведения писмен изпит, не са изготвили писмени работи и не са предали такива на конкурсната комисия, поради което не е следвало да бъдат допуснати до конкурса. Касаторката оспорва изводите на съда относно наличието на мотиви в процесните заповеди и твърди, че съдът не е разгледал и обсъдил внимателно спора, защото е постановил решението в същия ден, в който е проведено съдебното заседание - 16.12.2008 г. Касационната жалбоподателка атакува решението и в частта за разноските и моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да реши спора по същество с отмяна на оспорените заповеди. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Караславова, която в съдебно заседание и с писмени бележки излага подробни съображения за оставяне в сила на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна - Иванка Стоянова Пенова също оспорва жалбата, като в съдебно заседание лично и с упълномощен адв. Ялнъзов пледира за отхвърляне на касационната жалба. Заинтересованата страна - Христина Илкова Влахова в писмено становище развива доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Георги Златев Чолаков оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Георгиева, която в съдебно заседание и с писмена защита изразява становище за отхвърляне на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, за която атакуваното съдебно решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в законния срок, съобразно изискването на чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед приложения по делото пощенски плик с дата на изпращане 5.01.2009г, който е първият присъствен ден за 2009 г. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 14010 от 16.12.2008 г. е отхвърлена жалбата на Грета Борисова Ганева от гр. София срещу заповеди № ЛС-И-1355, № ЛС-И 1356 и № ЛС-И 1326, всички от 29.09.2008 г., на министъра на правосъдието, с които е наредено вписване в регистъра на Нотариалната камара на Иванка Стоянова Пенова и Христина Илкова Влахова, класирани за район на действие на Районен съд - София и на Георги Златев Чолаков, класиран в район на действие на Районен съд - Балчик, като жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника сумата от 80лв. - юрисконсултско възнаграждение и на Иванка Стоянова Пенова сумата от 500лв. - разноски по делото. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е разгледал възраженията, изложени в жалбата и е приел, че са неоснователни, защото процесните заповеди са издадени съобразно изискванията на АПК, ЗННД и Наредба № 36 от 1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за нотариуси. С мотивите на атакуваното решение подробно е описана и обсъдена процедурата по откриване на оспорения конкурс, по провеждане на писмения и устния изпит, оценяване и класиране на кандидатите и издаване на процесните заповеди. Върховният административен съд, трето отделение, е извел верен и обоснован извод за стриктно спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, регламентиращи съвкупността от издаване на горепосочените актове и извършването на правни и фактически действия от ответника и назначената от него конкурсна комисия, поради което е преценил, че жалбата на Грета Борисова Ганева е неоснователна. При осъществената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК се установява, че атакуваното съдебно решение не е нищожно и недопустимо. Настоящият съдебен състав констатира, че в първоинстанционната жалба, която очертава предмета на спора, е вписано грешно име и грешен номер на обжалвана заповед по отношение заинтересованата страна Иванка Стоянова Пенова, но тричленният състав на Върховния административен съд точно е конституирал горепосоченото лице като заинтересована страна и законосъобразно се е произнесъл по действителността на заповедите, с които се накърняват интересите на жалбоподателката. Според петчленния съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният състав на Върховния административен съд е сезиран с жалба, в която са изложени три групи съображения: 1). Нарушение на изискването форма на процесните заповеди; 2). Опорочена процедура; 3). Липса на обективност при оценка на писмените работи. С обжалваното решение точно са установени фактите по делото и е констатирано, че писмената работа на жалбоподателката е оценена с оценка среден 3 и тя не е участвала в проведения устен изпит. В текста на касационната жалба не се съдържа оплакване относно оценяването на кандидатите, относно което в обжалваното решение правилно е преценено, че не касае законосъобразността на заповедите. Първоинстанционният съд е обсъдил възражението, релевирано и пред касационната инстанция, че атакуваните заповеди са издадени противно на установената форма при липса на фактически основания - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Петчленният състав на Върховния административен съд споделя становището на първоинстанционния съд относно наличието на мотиви, които са изложени в протокол № 13 от 14.09.2008 г. на комисията, назначена със заповед на министъра на правосъдието № ЛС - И - 690/13.05.2008 г. Визираният протокол е цитиран в трите процесни заповеди като правно и фактическо основание за издаването им, поради което не е необходимо повторното възпроизвеждане на горепосочения протокол в текста на оспорените заповеди. Ответникът се е позовал в атакуваните заповеди на посочения протокол, съдържащ текстова и таблична част, поради което е осъществено надлежно препращане към протокол № 13 от 14.09.2008 г. и той съставлява неразделна част от съдържанието на трите процесни заповеди. В този смисъл е постоянната съдебна практика по този въпрос и Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е отменено и има сила и към настоящия момент. В касационната жалба се съдържа твърдение, че съдебното решение е в противоречие с установените по делото факти, понеже Иванка Стоянова Пенова и Христина Илкова Влахова, класирани за район на действие на Районен съд - София, както и Георги Златев Чолаков, класиран в район на действие на Районен съд - Балчик не са присъствали на проведения писмен изпит, не са изготвили писмени работи и не са предавали такива на конкурсната комисия, поради което не е следвало да бъдат допуснати до конкурса. Развитото възражение е аргументирано с обстоятелството, че тричленният състав на Върховния административен съд не е събрал исканите с жалбата доказателства относно фактическото участие и оценяването на писмените работи на заинтересованите страни. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е осъществено съществено нарушение, защото в текста на първоинстанционната жалба са се съдържали бланкетни и общо формулирани оплаквания за опороченост на процедурата. Жалбоподателката е твърдяла, че при провеждане на конкурса са допуснати нарушения, но не е конкретизирала в какво се състоят те и не е уточнила по отношение на кой акт или действие има несъответствие с императивни норми на ЗННД и Наредба № 36 от 1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за нотариуси. В първото по делото заседание, проведено на 5.11.2008 г., жалбоподателката е заявила, че поддържа жалбата, но също не е изложила конкретни оплаквания относно явяването на заинтересованите страни в процесния конкурс, поради което съдът не е изискал част от поисканите от жалбоподателката доказателства във връзка с личното участие и оценяването на визираните лица на проведения писмен изпит. Следва да се има предвид обстоятелството, че по делото са приложени като част от административната преписка протоколи № 3/20.05.2008 г., № протокол № 4/20.05.2008 г. и протокол № 9/18.07.2008 г. на конкурсната комисия, в които е описана подробно и обективирана процедурата по провеждане на писмения изпит от конкурса и оценяването на представените писмени работи на явилите се лица - кандидати в конкурса. Тези протоколи съдържат достатъчно информация относно личното явяване на заинтересованите страни и начинът на отваряне, проверка и оценяване на писмените им работи по зададения казус. Посочените протоколи не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК при приемането им в съдебно заседание на 5.11.2008 г., поради което тричленният състав на Върховния административен съд законосъобразно е изградил правните си изводи и се е позовал на тях в мотивите на обжалваното съдебно решение. Приетите като доказателства в касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК заповеди на министъра на правосъдието № ЛС-04-168/19.02.2008 г., № ЛС - 04 - 269 от 12.03.2008 г. и № ЛС - 04 - 270/12.03.2008 г. също са в съответствие със заключенията, изложени подробно в съдебното решение относно личното участие, оценяване и класиране на лицата, адресати на процесните заповеди № ЛС-И-1355, № ЛС-И 1356 и № ЛС-И 1326, всички от 29.09.2008 г. В мотивите на обжалваното решение подробно е изследвана и обсъдена проведената процедура по регистриране и проверката по идентифициране на кандидатите и обосновано е прието, че не са допуснати нарушения на ЗННД и Наредба № 36 от 1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за нотариуси, както и на Техническите правила за провеждане на писмената част от изпита, приети от конкурсната комисия с Протокол № 1 от 15.05.2008 г. и изводите на първоинстанционния съд не са оборени в настоящото касационно производство. По отношение оплакването в касационната жалба, че съдът не е разгледал и обсъдил внимателно спора, защото е постановил решението си в същия ден, в който е проведено последното съдебното заседание - 16.12.2008 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от АПК, която урежда срока за постановяване на съдебно решение по административни дела визира само максимален едномесечен (инструктивен) срок, но не регламентира минимален срок за произнасяне на съда, поради което не е осъществено нарушение на императивна процесуална норма. По възражението против частта от съдебното решение, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за разноските, решаващият съдебен състав намира, че също е неоснователно. Не може да се възприеме тезата, че на заинтересованите страни не се дължи заплащане на разноски, тъй като в АПК липсвала регламентация за това, а ГПК изключва заплащане на разноски на заинтересовани лица. Петчленният състав на Върховния административен съд не е съгласен с това становище, защото в АПК е включена специална норма - чл. 143, ал. 3, регламентираща заплащане на разноски при отхвърляне на оспорването на лицата, за които административният акт е благоприятен. Следователно липсва основание за субсидиарно прилагане на ГПК при наличие на изричен текст в АПК, уреждащ този въпрос. Заинтересованите страни в настоящия процес са адресатите на оспорените заповеди и те са именно лицата, за които оспорените заповеди са благоприятни, поради което същите имат право на заплащане на направените от тях разноски. Настоящият съдебен състав счита, че определеният размер на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение - 500 лв. в полза на заинтересованата страна Иванка Пенова, не е прекомерно и завишено, а точно съответства на сумата, вписана като реално внесена в приложения по делото договор за защита и съдействие. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторката следва да заплати на заинтересованата страна Георги Златев Чолаков направените от него разноски, възлизащи на 200 лв. - внесено адвокатско възнаграждение. Претенциите на останалите заинтересовани страни за разноски се оставят без уважение, защото липсват данни за реализирани разноски в касационната инстанция от Иванка Стоянова Пенова, а Христина Илкова Влахова не е представлявана от упълномощен адвокат в съдебно заседание. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия