Решение № 8788 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2019 г.

Решение № 8788 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- София град, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт П. Георгиева, срещу решение № 590 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 967/2018 г. по описа на Административен съд – София област. Релевират се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 предложение първо и трето от АПК. При подробно изложени съображения прави искане да се отмени изцяло съдебното решение и да се постанови ново по същество на спора, с което да се остави в сила обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. На 8.06.2020 г. е депозирано писмено становище от процесуалния представител на касатора, с което се поддържат доводи в жалбата, както и че е наведен довод за нарушение и на съдопроизводствените правила. Също така отново са претендирани разноски, но за две съдебни инстанции, както и че е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – И. Павлов чрез процесуалните си представители адв. Петрова и адм. Марковски в съдебно заседание проведено на 8.06.2020 г. същите оспорват касационната жалба, като са изложили съображения и молят същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендират присъждане на разноски, така както са поискани, доказани, присъдени от първата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Павлов, срещу решение № 23/112/09941/3/04/01 от 14.08.2018 г. за налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лева. Административния съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган. За неоснователен е приет довода, за липса на териториална компетентност на служителите извършили проверката на място. На следващо място съдът е приел, че административния акт е издаден при наличието на съществен порок, тъй като същия не съдържа фактически и правни основания за издаването му, тъй като липсват и всякакви мотиви относно начина на изчисляване на размера на финансовата корекция. От доказателствата по делото съдът е приел, че се опровергава твърдението в жалбата, че административния акт е незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и в частност за извършване на проверката на място в разрез с процедурата по издаване на индивидуален административен акт – чл. 34, ал. 3 от АПК, тъй като на ползвателя не е била дадена възможност да изрази становище по събиране доказателства и направени изводи от проверяващите. Съдът е установил, че административния орган е постановил акта си без да е изяснил всички факти и обстоятелства, тъй като не е уважил искането на жалбоподателя за събиране на нови доказателства за установяване на факти, които са от решаващо значение за установяване дали действително е налице несъответствие и неизпълнение на поетите ангажименти от страна на ползвателя за поддържане на създаденото стопанство. На следващо място е прието за основателно възражението, че преди да му бъде връчено уведомително писмо за започване на производство по налагане на финансова корекция и протоколът за резултатите от проверката на място, административния орган е издал акт, с който фактически вече е наложена финансова корекция с писмо изх. № 01-220-6500/51/13.02.2018 г., с което е определен размер на финансовата корекция в размер на 48 892 лв. Административния съд е приел, че преди да е дадена възможността на ползвателя да се запознае с констатациите направени по време на проверката на място, преди да му дадена възможност да депозира възражение, административния орган е издал един незаконосъобразен административен акт в нарушение на административно производствените правила, като само на това основание е прието от съда, че следва да бъде отменен акта като незаконосъобразен. На последно място административния съд е установил, че обжалваното решение е издадено при нарушение на материалния закон. От извършения анализ на доказателствата по делото съдът е направил извода, че ползвателя е изпълнявал стриктно задълженията си по договора за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР относно поддържане на икономическия размер на стопанството. Съдът е приел, че в рамките на двете проверки е установено, че И. Павлов е изпълнил задълженията си за изграждане на съответните лехи за отглеждане на червен калифорнийски червеи. За несъмнено е прието, че ако в действителност ползвателя не е изпълнил задължението си по договора и не е подържал стопанството си и добросъвестно отглеждал съответното количество калифорнийски червеи няма как при проверката на място да бъде установено съответното количество произведен биотор. Неясно за съда е останало обстоятелството защо след като ползвателя е бил посочил, че зазимява червеите всяка година по един и същи начин, като ги съхранява през зимата в чували, извън изградените лехи, проверяващите не са направили проверката в склада, нито са уважили искането му да бъде направена проверка през пролетта или в началото на лятото когато червеите се вадят от чувалите в които се съхраняват и се връщат в лехите. Въз основа на което е направен от съда крайния извод, че административния орган не е доказал наличието на основание за налагане на финансова корекция, а именно – че И. Павлов не е изпълнил задължението си по договора, че не е поддържал стопанството си в договорения икономически размер. Предвид което административния съд е отменил административния акт и е осъдил административния орган да заплати на ползвателя разноски в размер на 2310 лева. Така постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно е тълкуван и приложен материалния закон, допуснати са пороци при установяване на фактите и извличане на правните последици и е необосновано. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен договор № 23/112/09941/14.05.2014 г., с предмет на проекта - отглеждане на калифорнийски червеи. Съгласно т. 4. 8 б. "е" от договора фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и/или второто плащане по договора, заедно със законната лихва към тях, считано от датата на получаване на плащането, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане по договора. При извършената в периода 06.02-9.02.2018 г. проверка на място, с която е установено, че са налице 3 броя лехи с обща площ от 660 кв. м., без наличие на червен калифорнийски червей. Също така е посочено, че е изискано пояснение от кандидата относно технологията му на отглеждане на червеите. Видно от контролния лист ползвателя е посочил, че представя обяснение за технологията за отглеждане на калифорнийски червей. Видно от същото /л. 558 от делото/ е вписано, че през зимния период червеите в леглата ги защитават от ниските температури с полагане на слой изсушена трева /слама/. По делото е била приета съдебно агрономическа експертиза, от която се установява технологията на т. нар. "зазимяване" на червеите, като изрично е посочено от експерта, че през зимния период не е подходящо да се изваждат и преместват червеите в чували или купчини с компост за повече от 2-3 дни, като това се прави при закупуване и транспортиране и при подготовка на нови легла, но не и за зимния период. В направеното възражение от 28.02.2018 г. /л. 459 от делото/ е посочена друг вид технология за зимния период, т. е. вписано е, че калифорнийските червеи са били извадени от лехите с цел по сигурно съхранение като на склад има около 100-150 чували калифорнийски червеи. По делото са събрани гласни доказателства, както и обяснения, дадени от самия ползвател по реда на чл. 176 от ГПК. Съгласно твърдението на свидетеля Колева е заявила, че лехите са били абсолютно заредени, както и че е имало налични червеи, така и че имало такива, които са били извадени от лехите, както и че е имало червеи, намиращи се в чували – зазимени. А от обясненията дадени от ползвателя е видно, че по – голямата част от червеите се съхраняват на друго място през зимата, същите се зазимяват и в началото на пролетта се връщат в лехите. Ползвателя изрично е заявил, че червеите се зазимяват и се изкарват от лехите и се слагат в чували за да се съхранят, а на останалата част от червеите, които стоят в леглата се зазимяват. Въз основа на така установеното на първо място следва да се посочи, че по аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9/2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Позоваването от страна на административния орган и на двата нормативни акта не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административния акт е налице изрично позоваване на разпоредбите от Наредба № 9 от 2008 г. за връщане на вече получени суми. Следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 9/2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициера. Въз основа на гореизложеното следва да се обоснове извода, че административния съд неправилно е установил, че е налице съществен порок, тъй като административния акт не съдържа правни и фактически основания за издаването, като в същия липсват мотиви относно начина на изчисляване на размера на финансовата корекция. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт е мотивиран в необходимата степен, които са в съответствие с критериите на Тълкувателно решение (ТР) № 16/75 г. на ОСГК на ВС, както и относно съответствие с материалния закон и целта му предвид разпоредбите на Наредба № 9/3.04.2008 г. Неправилен е извода на административния съд, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. В решението за налагане на финансова корекция с изх. № 01-220-6500/51 от 14.08.2018 г. административния орган се е позовал на т. 4. 8, б. "е" от договора във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. и на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. е определена сумата която следва да се възстанови. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредбата е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Административният орган е приел, че икономическия размер на стопанството е изчислен на база резултата от проверката на място е 0 (нула) Икономически единици. Съгласно § 2 от Наредба № 9/2008 г. е посочено, че Икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно приложение № 5. Съобразно § 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. е дадена дефиниция на "Икономически размер на стопанство", която представлява размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. А пък с § 1, т. 4 от Наредба № 9/2008 г. е видно, че "Икономическа единица" представлява коефициент, който се получава, като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата равностойност на 1200 евро. Една икономическа единица е равна на левовата равностойност на 1200 евро. В настоящия случай към момента на проверката на стопанството на Павлов е установен общ икономически размер на стопанството 0 икономически единици, поради неустановени към 9.02.2018 г. калифорнийски червеи. Неправилно административния съд е приел, че ползвателя е изпълнил задълженията си, тъй като е изградил лехи за отглеждане на червен калифорнийски червеи с площ от 660 кв. м. и предвид представените доказателства за произведен биотор от отглежданите калифорнийски червеи. Икономическия размер на стопанството следва да се определи въз основа на площта на стопанството измерена в кв. метри върху която са разположени калифорнийски червей съгласно § 2 от Наредба № 9/2008 г., а не въз основа на изградени съоръжения /лехи/ и представени доказателства за произведен биотор. На следващо място необоснован е извода на съда, че е останало неизяснено защо проверяващите не са извършили проверка в склада където са се съхранявали чувалите с калифорнийските червеи, тъй като това била дългогодишната практика на ползвателя за зазимяване на червеите. Настоящият съдебен състав приема, че така направените изводи от страна на съда не кореспондират с приетата и неоспорена експертиза по делото. От която е видна, технологията за т. нар. "зазимяване" като изрично е посочено, че през зимния период не е подходящо да се изваждат и преместват червеите в чували или купчини с компост за повече от 2-3 дни, като това се прави при закупуване и транспортиране и при подготовка на нови легла, но не и за зимния период. Отделно от представената след извършване на проверка на място и изискана от административния орган технология за отглеждане на червеи е видно, че самият ползвател е заявил, че през зимния период калифорнийските червеи се защитават от ниските температури с полагане на слой изсушена трева, а не както е заявил, че се преместват и съхраняват в чували. Следователно за административния орган не е имало задължение да извърши проверка за наличие/липса на калифорнийски червеи на друго място различно от заявеното съобразно бизнес плана място, в което ще се отглеждат същите, а именно животновъден обект 2109-003 съобразно удостоверение за регистрация на животновъден обект № 134/20.11.2012 г. /л. 72 от делото/. За прецизност също така следва да се посочи, че неправилно административния съд е приел, че с писмо изх. № 01-220-6500/51 от 13.02.2018 г. е определен размер на финансова корекция, както и че административния орган преди да даде възможност на ползвателя да се запознае с констатациите направени по време на проверката на място, преди да му е дал възможност да депозира възражение и представи доказателства, органа е издал незаконосъобразен административен акт. На първо място следва да се посочи, че с цитираното писмо /л. 457 от делото/ изрично е посочено от административния орган, че същото е на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, с което ползвателя е уведомен, че се открива производство по налагане на финансова корекция. От същото е видно, че е предоставена възможност на ползвателя в 14-дневен срок от получаването му да представи възражение. Това писмо е част от административната процедура и същата не представлява краен акт. На второ място видно от контролния лист от извършена проверка на място на 6.02.2018 г. – 9.02.2018 г. ползвателя се е запознал с констатациите от извършената му проверка, тъй като същия се е подписал, както и че е попълнил графа забележка. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства. Изводите на съда противоречат на разпоредбите от Наредба № 9/2008 г., поради което като неправилно решението следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган е наложил финансова корекция в размер на 48 892 лв. по договор и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на И. Павлов срещу решение № 23/112/09941/3/01/04/01 от 14.08.2018 г., изх. № 01-220-6500/51/14.08.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на ОД на ДФЗ-София следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 200 лв., от които по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение