Решение № 1335 от 7.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция "Митница Варна" в Агенция "Митници", правоприемник на Териториална дирекция "Северна морска", подадена чрез юрисконсулт Тодорова, против Решение 710/19.05.2022 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 1259/2021 г. по описа на съда, с което по жалба на "Гарван" ЕООД е отменено Решение към MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019 г. с рег. 32-157615/19.05.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Наведени са твърдения, че решаващия състав на съда не е извършил преценка на доклада на Европейската служба за борба с измамите и не е обсъдил направените с доклада констатации. Касационния жалбоподател оспорва изводите на съда, че административният акт не съдържа мотиви, както и че митническите органи неправилно са приложили чл.140 вр. чл. 141 и чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Касационният жалбоподател моли при преценка от настоящия съдебен състав за противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС, да се отправи преюдициално запитване до СЕС, без да са изложени мотиви и конкретизация на това искане. Отправено е и искане да се спре производството по делото до приключване с влязло в сила решение на дело С-770/21 на СЕС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Ответникът по касационната жалба - "Гарван" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Желязкова в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е Решение към MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019 г. с рег. 32-157615/19.05.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", с което е отказано приемането на митническата стойност на декларирана стока 2 електрическо колело 75 бр. поз 1-4, по митническата декларация от 09.05.2019 г., определена е нова митническа стойност на внасяните от "Гарван" ЕООД стоки, разпоредено е коригиране на митническа декларация за стока 2, и са установени дължими суми за досъбиране - мито в размер на 1 586,12 лв., окончателно антидъмпингово мито в размер на 16 416,33 лв., окончателно изравнително мито в размер на 4 546,87 лв. и ДДС в размер на 9 796,93 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, дължими от "Гарван ЕООД. От фактическа страна съдът е установил, че на 09.05.2019 г. дружеството вносител "Гарван" ЕООД е декларирало внос на стоки от Китай: "електрическо колело 75 броя, код по ТАРИК 87116090010, 2 170 кг. нето тегло, 2 260 бруто тегло, държава на износ Китай, произход Китай, с декларирана митническа стойност на 75 броя 640 щ. д., декларирана стойност за 1 брой електрическо колело 58,24 лв. Към митническата декларация е представена фактура YWS1903394В от 29.03.2019 г. за закупени 75 броя електрически велосипеди, като фактурата е на обща стойност 18 617.60 щ. д. Представени са опаковъчен лист от 29.03.2019 г., товарителница МАЕU968476691, платежно нареждане от банка ДСК за валутен превод от 03.01.2020 г, с основание за плащане 4 броя фактури. Представени са и 4 броя договори, включително и договор от 02.03.2019 г. за продукти хардуер и инструменти, автоаксесоари, велосипеди на стойност 18617, 60 щ. д. Съгласно приложените документи изпращач и продавач на стоките е китайското дружество YIWU ZUOZHUANG IMPORT &EXPORT CO. LTD. С писмо peг. 32-139485/23.04.2020 година Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е уведомила митническите органи за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китайската Народна Република, чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при внос на митническата територия на Европейския съюз. В писмото е посочено, че разследването е във връзка с предоставена информация от Европейската асоциация на производителите на велосипеди и обхваща стоки, класирани в кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10. Посочено е, че предвид изложеното следва да бъде извършен последващ контрол по чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците на митническите декларации. Като индикатор за декларираната занижена митническа стойност на стоките по кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10 следва да се счита под определения от OLAF праг от 220 евро средна цена на брой, като най-ниската установена пазарна цена за най-евтините модели велосипеди. На основание горното и след като е прието, че липсват документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа стойност, митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения относно нейната реалност, а митническата стойност на стока 2 електрически велосипед е определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 18BG0058707H0307476/13.11.2018 г. 410,16 лв. /бр. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. За да отмени същото, съдът е обосновал извод за това, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. На първо място съдът е приел, че в случая ответникът не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност с оглед прилагане на правомощието му да отхвърли договорната стойност на стоките по чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, и да определи митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Според съда, в оспорения индивидуален административен акт не се съдържат констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна от декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките. На следващо място, според първоинстанционния съд, митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 анализ, и съответно не са обосновали приложената от тях "сходна" стойност по внос от трето лице. В решението е посочено че са изследвани методите по реда на чл. 74, § 2, от буква "а" до буква "г" от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., като при анализа на б. "б" е установено, че в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски. Не е конкретизирано кои подобни продажби на "сходни стоки" са анализирали митническите органи и по какъв начин е достигнато до извод за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Неясен е и подхода при определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., с оглед посоченото в акта, че са съпоставени "сходни стоки" за по-голям период от време и са установени стойности, които не са необичайно ниски, като е взета за база декларация MRN 18BG005807H0307476/13.11.2018 г., която е за внос на 1 бр. електровелосипед, при внос на 75 бр. електрически колела по процесния внос. Съдът е приел още, че не е извършен анализ на условията по тези две доставки, на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качество на стоките. Така мотивиран административният съд е приел, че Директорът на ТД "Северна морска" е постановил незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Преди да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази, че направеното с касационната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно. В касационната жалба е посочено, ако съдът прецени, да отправи искане за преюдициално запитване до СЕС за противоречие между националното законодателство и законодателството на СЕС. Това искане е неоснователно, тъй като касаторът не сочи коя конкретна национална норма е в противоречие с тълкуването на посочените норми от Общностното право. Неоснователно е и искането за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството по преюдициално дело С - 770/21 на СЕС. Пред Административен съд София - град е образувано дело 11614/2020 г. по жалба на ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ против Решение РТД 4800-2324/30.10.2020 г. с рег. 32-318386 на Директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е постановен отказ да се освободи депозита за внос на стока и същият е задържан за заплащане на вносно мито, изчислено на базата на стандартната вносна стойност на стоките. С определение от 23.11.2021 г., постановено по адм. дело 11614/2020 г. АССГ е отправил преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267 от ДФЕС с искане за тълкуване на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 75, § 5, § 4 и § 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, вкл. във връзка с условието по чл. 70, § 3, б. "г" от Кодекса "купувачът и продавачът не са свързани лица", с конкретно поставени въпроси. Настоящият съдебен състав счита, че предметът на настоящото дело, а именно отказано приемане на митническата стойност на стоки, определяне на нова митническа стойност на тези стоки, в резултат на което са установени за досъбиране държавни вземания за мито и ДДС, се различава от предмета по адм. дело 11614/2020 г. на Административен съд София - град, по което е отправено преюдициално запитване до СЕС и е образувано в същия съд дело С-770/21. Фактите по двете съдебни производства са различни, страните са различни, както и стоките, предмет на вноса. По съществото на спора: Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Спорния въпрос по делото е дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност като метод за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70, параграф 1, както и законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. В случая, за да определят нова митническа стойност за стока 2 по процесния внос, митническите органи са съобразили информацията, получена от OLAF за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китай чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза. Митническите органи са се позовали на установената от OLAF възможно най-ниска средна единична цена за най-евтините електрически велосипеди 220 евро. По делото е приет като доказателство окончателния доклад на OLAF, а декларираните от дружеството единични стойности са в пъти по-ниски от определените от OLAF и потвърдени с окончателния доклад средни стойности, което от своя страна може да бъде предпоставка за формиране на основателни съмнения от митническите органи и основание за изискване на допълнителна информация от дружеството. Следва, обаче, да се има предвид, че в докладът на OLAF е посочено, че работейки по искане, получено от Германия относно подозрение за подоценяване на някои вносове на е-велосипеди от китайски износител, е идентифицирана група пратки от е-велосипеди за внос в България, извършен през периода на месеците юли и август 2020 г. (а процесния внос е през 2019 г.). Освен това касационният жалбоподател е представил доклада на OLAF, без да извърши анализ на същия и да посочи кои факти от него са относими към процесния внос. Независимо от изложеното, дори и данните от разследването на OLAF да послужат за обосноваване на съмненията на митническите органи, то за последните не е налице нормативно установено задължение да определят нова митническа стойност, която е по-висока или равна на средната единична цена, посочена в доклада. При обосновани съмнения, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение, органите могат само да приемат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и да я определят чрез прилагане последователно на чл. 74, § 2, б. "а" "г" от Регламента. В случая, при определяне на новата митническа стойност за внесените стоки 2 митническите органи се позовават на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. По силата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В настоящия случай, правилно административният съд е приел, че митническите органи не са изложили конкретни мотиви, защо е приложим именно реда по чл. 74, § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката, като неясно е и как е направен изборът на администрацията до конкретната стойност в решението, позовавайки се на друга митническа декларация с различна декларирана митническа стойност, нито е мотивирано сходството на стоките по двете декларации, дължимо от митническите органи при определянето на нова митническа стойност, поради неприемане на декларираната договорна стойност. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт относно използваната информация за определяне на митническата стойност по реда на 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Липсва извършен анализ защо не могат да бъдат ползвани методите по чл. 74, § 2, б. "а" "г" от Регламента. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на "Гарван ЕООД разноски в размер на 2 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно завишено, доколкото е под установения по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер съобразно материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение