Решение № 4913 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2016 г.

Решение № 4913 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. Д. 15" ЕООД срещу решение № 30 от 08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 446/2015 г. по описа на Административен съд - Р., с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество против решение № РУ-66ПР/27.08.2015 г. на директора на РИОСВ - Р. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), като е разпоредено такава да се извърши за инвестиционно предложение "Разширение на съществуваща птицеферма чрез увеличаване на гъстотата на отглеждане на бройлери с достигане на общ капацитет 90 000 броя места за птици", което има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда и човешкото здраве. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директор на РИОС - Р. оспорва жалбата чрез процесуален представител в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение № РУ-66-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ - Р. е издадено от компетентен орган, в изискуемата се форма и в съответствие с материалния закон. От анализа на доказателствата по делото е установено, че инвестиционното предложение има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда и човешкото здраве. Този извод на административния орган е направен въз основа на обема информация, предоставена от възложителя, с позоваване на съответни характеристики на инвестиционното предложение и очаквания ефект от реализирането му. Видно е, че процесното инвестиционно предложение обхваща увеличаване на капацитета на птицефермата - брой бройлери и изграждането на нова птицевъдна сграда в трети поземлен имот с № 059023 в землището на с. Б., върху който дружеството е придобило право на строеж. В този смисъл е налице разширение на дейност по Приложение № 1 към Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и съгласно чл. 93, ал. 1, т. 3 от с. з. подлежи на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС. След достигане на капацитет над 40 000 бройлери дейността попада в обхвата на т. 21, б. "а" от Приложение № 1 (ред. ДВ, бр. 32 от 2012 г.). При постановяване на решението по чл. 93, ал. 3 и 4 от ЗООС административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, т. е. в предоставена от закона възможност (дискреционна власт) за всеки конкретен случай да прецени дали да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) според приложимите критерии, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. Същото е подробно мотивирано, постановено е при липса на каквито и да било нарушения на процесуалните и материални норми, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Предвид изложеното не са налице твърдените в касационната жалба пороци и съдебното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да се осъди да заплати на РИОСВ - Р. сумата 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,