Решение № 12093 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 520/2014 г.

Решение № 12093 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 520/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Иванов Илиев против решение № 6277 от 16.10.2013 г., постановено по адм. дело № 13991/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на 01 сектор при дирекция "Специализирани полицейски сили" - отдел "Пътна полиция" - СДВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Костадин Иванов Илиев против заповед № 183/20.11.2012 г., с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) и правилника за приложението му (отм.), като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), като изложените фактически основания сочат на маловажно дисциплинарно нарушение, при което отклонението от изискванията е незначително, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 225, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното нарушение е установено от наказващия орган на 05.11.2012 г., когато е депозирана докладна записка по повод на извършена проверка за допуснато дисциплинарно нарушение от Костадин Иванов Илиев. Дисциплинарното наказание е наложено на 20.11.2012 г. и следователно е спазен чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 223 от ППЗМВР (отм.). Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 223 от ППЗМВР (отм.) съгласно, които дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, което е станало на 05.11.2012 г. Ето защо доводът на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), е неоснователен. Служителят изрично е поканен да даде писмени обяснения, като в поканата подробно е описано в какво се състои извършеното от същия нарушение, къде и кога е извършено и кои задължения не са изпълнени. Поканата е връчена лично на Илиев на 23.09.2012 г. Същият е дал писмени обяснения на 24.09.2012 г., които същият ден са приети от дисциплинарно наказващия орган, видно от поставената резолюция. Следователно твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно нарушил е т. 7.3. от Инструкция рег. № 393549/31.08.2012 г. по описа на СДВР за изпълнение на патрулно-постовата дейност за пеши патрул 203 - Метростанция "Надежда" - при изпълнение на патрулно-постовата дейност, съгласно която на служителите се забранява да влизат без необходимост в служебните помещения на метростанцията, включително и в полицейската стая. На 19.09.2012 г. в 13.19 ч. Костадин Илиев е бил намерен в служебното помещение, където е престоял около 19 минути, вместо да обхожда маршрута. Посоченото нарушение е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като жалбоподателят не е ангажирал такива, които да ги опровергават. Твърдението на жалбоподателя, че не е изпълнявал служебните си задължения, тъй като не се чувствал добре, което била причината да влезе в служебната стая, са недоказани. Правилно съдът е приел, че в този случай Илиев е следвало да уведоми съответните полицейски служители за предприемане на действия по заместването му за изпълнение на задълженията по патрулно - постовата дейност и за осигуряване на медицинска помощ. В тази връзка е законосъобразен и изводът на съда, че по този начин служителят е нарушил не само забраната да пребивава в служебното помещение, а е нарушил и служебните си задължения относно разпоредения ред за обхождане на територията и наблюдението на пътникопотока. Доводите в касационната жалба, че не е налице нарушение, тъй като инструкцията, посочена в заповедта не е сведена до знанието на жалбоподателя са неоснователни. Тази инструкция е издадена от началник сектор "Метрополитен", има характер на заповед и е задължителна за полицейските служители. В обясненията, дадени пред дисциплинарно наказващия орган, служителят не е твърдял, че не му е била известна забраната за влизане в служебното помещение, а е посочил причината, поради която е направил това. В жалбата си до първоинстанционния съд жалбоподателят заявява, че е запознат с инструкцията частично. Осъществяването на патрулно - постова дейност и свързаните с нея права и задължения са в кръга на основната дейност, изпълнявана от полицейския служител, в т. ч. правото му на почивка, което е реализирано и задълженията му относно реда и времето за обхождане на територията. От изложеното следва извода, че жалбоподателят очевидно е запознат с цитираната инструкция, респективно със задълженията, които са му възложени със същата. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Доказателствената тежест правилно е разпределена между страните, като на жалбоподателя изрично е указано, че следва да установи фактите, на които основава претенциите си и черпи права (чл. 144 АПК вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК). Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,