Решение № 12948 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2023 г.
ВАСВторо отделение21.12.2023 г.докладчик т Любомир Гайдов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2705 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело 8197/2022 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б. Йочев с адрес: гр. София, [улица], [ЕГН] сума в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Особено мнение на съдия Славина Владова
Не споделям мнението на мнозинството на състава за правилност на оспореното съдебно решение 2705 от 20.04.2023г. по адм.д. 8197/2022г. на Административен съд София град, с което по жалбата на Божидар Бориславов Йочев е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община /СО/ да се произнесе по негово заявление вх. САГ 22 ГР00 1685 от 13.07.2022г., с което е поискано издаването на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ за поземлен имот /ПИ/ идентификатор 68134.1500.1229 по кадастралната карта /КК/ на гр. София и преписката е изпратена на главния архитект на СО за произнасяне в 14 дневен срок от влизане в сила на решението, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в него.
В случая се касае за производство по реда на чл. 135 ал. 3 ЗУТ, а именно разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП ПРЗ. Касае се за предварителна процедура, при която проверката се простира до установява на спазване на изискванията н чл. 135 ал. 1 и 2 ЗУТ, което изпълва формалните изисквания, а именно дали е подадено заявление от легитимирани лица, което в случая е безспорно изпълнено, както и представена ли е надлежна скица предложение, за изменението, за което се иска разрешение, което изискване на ал. 2 също е спазено. При отправено искане за издаване на заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ във връзка с ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, преценката е за съответствие на предложението, обективирано в скицата предложение, с правилата и нормите по устройство на територията, както и с Общия устройствен план /ОУП/ на населеното място, ако има такъв. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт, а при липсата им отрицателен, а именно отказ.
В настоящия случай предложението, обективирано в представената със заявлението скица предложение, не съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както и на ОУП на София за района, в който се намира имота на жалбоподателя пред първата инстанция, а именно ПИ 68134.1500.1229. Със скицата предложение е предвидено ПИ идентификатор 68134.1500.1229 да бъде урегулиран по имотните си граници с образуването на нов УПИ IV 1229 за търговски сгради и открит паркинг . В този новообразуван УПИ попада и площ, отредена по ОУП на София за Тзв /терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути/, за която зона съобразно т. 34 от Приложение 1 към чл. 3 ал. 2 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/ не се допуска промяна на предназначението или застрояване. Извода, че в рамките на новия по скица предложение УПИ IV 1229 попада и част, отредена за Тзв се потвърждава и от приетата по делото съдебно техническа експертиза, тъй като в т. 3 от заключението е посочено, че 489 кв.м. от имота на жалбоподателя попадат в зона Тзв. С включването и на тази част в УПИ IV 1229, който по скицата предложение е предвиден с отреждане за търговски сгради и открит паркинг се допуска промяна на предназначение на площ, предвидена за Тзв, което съобразно ЗУЗСО е недопустимо. На следващо място със скицата предложение в частта относно поисканото разрешение за изменение на плана за застрояване е предвидено такова съобразно отреждането, като същото е очертано с ограничителни линии на застрояването, които обхващат и площта, попадаща в зона Тзв и отредена за озеленяване пояс на улицата, а именно тангиращия бул. Христофор Колумб . Така очертаното в скицата предложение е в противоречие както на ОУП на София, така и с правилата по устройство на територията, регламентирани в случая в специалния закон за София ЗУЗСО, недопускащ строителство в терени, отредени за Тзв, в какъвто попада част от предвиденото изменение на ПЗ. Поради това считал, че заявлението и предложението, обективирано в скицата предложение, за разрешаване за изработването на проект за изменение на ПУП ПРЗ, противоречи както на правилата и нормите по устройство на територията по приложимия в случая специален закон ЗУЗСО, така и на ОУП на София, който също е с ранг на закона.
Съгласно т. 5 от постановление 4 от 22.09.1976г. по гр.д. 3/76г. на Пленума на Върховния съд мълчаливият отказ е отказ да се издаде искания акт , т.е. акт с посоченото от молителя съдържание , като в тези случаи съдът се произнася по законосъобразността на отказа с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането . Съобразно цитираното постановление на пленума на ВС при оспорване на мълчалив отказ проверката за законосъобразност следва да се направи съобразно заявеното от молителя съдържание на искания акт с оглед на фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и съобразно предполагаемите мотиви на административния орган да не уважи искане за издаване на административен акт със заявеното съдържание. Предвид това тълкуване, дадено в посоченото действащо постановление на пленума на ВС, при оспорване на мълчалив отказ, съдът следва да се произнесе по законосъобразността му не на формално основание, а след преценка за наличието или не на предпоставките за издаване на поискания от заявителя акт. В настоящия случай, съобразявайки тези правила, и при проверка на законосъобразността на оспорения в производството мълчалив отказ, съобразно заявеното съдържание от заявителя на искания акт , не са налице предпоставките за уважаването му, съобразно законовите изисквания, а именно поради несъответствието му с правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на София.
По изложените съображения считам, че оспореното съдебно решение на АССГ е неправилно и същото следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу мълчаливия отказ на главния архитект на Столична община.
Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, подадена чрез юрк. Петрова, срещу решение 2705 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело 8197/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на Б. Йочев е отменен мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по негово заявление САГ-22-ГР00-1685/13.07.2022 г., с което е поискано да се издаде заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на подробния устройствен план план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/, касаещ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1500.1229 по кадастралната карта /КК/ на гр. София и преписката е изпратена на главния архитект на Столична община за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в него. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда, ако приеме, че е налице мълчалив отказ, да го потвърди като законосъобразен. Оспорва като незаконосъобразни мотивите на съдебното решение, че ако ПИ се изключи от териториите на озеленяване с широк обществен достъп, няма да се наруши определения процент за зелени площи - 15%. Устройствените зони са част от ОУП, който е с по-висок ранг и не може да бъде изменян с изменение на ПУП. Чл. 105 от ЗУТ не допуска изменение на ОУП само за един имот, а за териториите на община, част от община, населено място и селищно образувание с национално значение съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България. За частта от имота, попадаща в Тти устройствена зона, е разрешено единствено строителство на елементи от транспортната инфраструктура и не е приложим чл. 188, ал. 1 от ЗУТ. През имота преминава и сервитут на канализация, върху който също не може да има застрояване. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Петрова, която поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата Б. Йочев, чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Излага доводи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за произнасяне на главния архитект, а именно - искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ и скица-мотивирано предложение за изменение на ПУП. Законосъобразно съдът е извършил преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. Приема за неоснователни касационните доводи, че голяма част от имота попада в устройствени зони Тти и Тзв, поради което в него не се допуска строителство. Съгласно заключението на приетата СТЕ, около 489 кв.м. от имота попадат в определените в чл. 10, ал. 2, т. 3 от ЗУЗСО самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути, означени като Тзв, представляващи озеленени площи за широко обществено ползване, които трябва да бъдат общинска публична собственост. Съгласно заключението на СТЕ по т. 8 и т. 9, ответникът има възможност да даде предложеното застрояване в ограничителната линия на застрояване, представена с прекъсната червена линия с дебелина 1 мм, съгласно знак П.6.3.2. от Таблица 2 Графични елементи към ПУП на Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. е от същата наредба, във връзка с чл. 25 от ЗУТ, застрояването в УПИ може да се разположи до ограничителните линии или да отстъпи от тях, като в конкретния случай застрояване в посочените 489 кв. м. не е предвидено. Изменения в предвиденото със скицата са възможни, съгласно указанията на органа, чрез постановяване на административен акт, разрешаващ строителството, както и по препоръки при разглеждането и приемането на проекта от експертен съвет по устройство на територията /ЕСУТ/. Изводите на съда за ненакърнимост на изискването за 15% озеленени площи е в съответствие със заключението на СТЕ. Посоченото от касатора трасе на транспортната мрежа представлява трасето на бул. Брюксел , което преминава не през, а над процесния имот, чрез транспортно съоръжение надлез, и улицата не засяга имота, освен местата, на които са фундирани опорите на надлеза. Видно от скица изх. 15-565864/18.11.2016 г. на ПИ 68134.1500.1229, върху имота няма терен за улица, който да нарушава неговата цялост. Именно затова е предложено застрояването му при условията на чл. 188 от ЗУТ. От приложената скица-предложение е видно, че ограничителните линии на застрояване не засягат сервитута на преминаващия канализационен колектор, още повече, че тези сервитути са въведени с плана за регулация и режим за застрояване на ж.к. Дружба I и II част, който е отменен с решение 8776/28.06.2018 г. на Върховния административен съд. По тези съображения моли да се остави в сила решението на Административен съд София-град, като претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита за незаконосъобразен изводът на съда, че в производство по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ мълчалив отказ не е предвиден. Съдът не е извършил дължимата преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ. Процесният имот попада в устройствени зони непозволяващи застрояването му, както и в зоната на ограничителна линия на пътно съоръжение, в рамките, на които е забранено строителството. Същевременно е установено и неспазването на необходимите отстояния между съществуващото комплексно застрояване и новите регулационни граници съгласно ЗУТ. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Б. Йочев срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по заявлението му с вх. САГ22-ГР00-1685 от 13.07.2022 г. С него на основание чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е направено искане за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на подробния устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за ПИ с идентификатор 68134.1500.1229. Към заявлението е приложен документ за собственост [нотариален акт]. Към заявлението е приложена и скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II от кв. 19 за обществено и жилищно строителство , който се заличава и се създава нов УПИ IV-1229 от кв. 19 за търговски сгради и открит паркинг , в местността ж.к. Дружба I и II част , р-н Искър , Столична община, въз основа на влязло в сила решение на ВКС и застрояване под улица по чл. 188 от ЗУТ. /л. 18 по адм. дело 8197/2022 г./. Съдът е приел, че искането е редовно от формална страна като подадено от заинтересувано лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 131 от ЗУТ и е придружено със скица с предложение за изменението. Обосновал е извод, че в производство по издаване на разрешение за изработване изменение на ПУП съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, административният орган дължи изрично писмено произнасяне с мотивирано предписание или отказ, с оглед на което е приел оспореният мълчалив отказ за незаконосъобразен и е върнал административната преписка на главния архитект на Столична община за постановяване на изричен акт. Приел е, че предпоставките по чл. 135 от ЗУТ за издаване на заповед, с която да се допусне изработване на проект за изменение на плана за регулация и застрояване са били налице, поради което мълчаливият отказ е приет за незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява: дали искането е направено от заинтересувано лице по чл. 131 от ЗУТ или служебно по реда на ал. 5, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. В случая становище на главния архитект на Столична община не е необходимо, тъй като от представената по делото заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община се установява, че преценката да се допусне или не разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ е делегирано на главния архитект на Столична община. Съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, компетентният орган по ал. 1 /в случая главният архитект на Столична община/, в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Непроизнасянето в този срок формира мълчалив отказ, който подлежи на обжалване в 14-дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Посочената разпоредба е специална и дерогира приложението на чл. 149 от АПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 13.07.2022 г., а едномесечният срок за произнасяне е изтекъл на 15.08.2022 г. Срокът за обжалване на формирания мълчалив отказ е изтекъл на 29.08.2022 г., а жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 26.08.2022 г., т.е. в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което правилно е прита от административния съд като допустима за разглеждане по същество. Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е мълчалив отказ да се издаде заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, а не заповед за одобряване проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, както правилно е приел административният съд в обжалваното решение. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване, съответно отказ да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като кръга на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е с по-широк обхват. Във всички случаи, административният орган има вменено задължение да изложи мотиви и съображения към административния си акт. В настоящия случай това законово изискване не е спазено от страна на главния архитект на Столична община с оглед формирания по заявлението на Б. Йочев мълчалив отказ за допускане изработването на ПУП-ПРЗ. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че в конкретния случай, направеното по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ искане е подадено от заинтересувано лице по чл. 131 от ЗУТ - собственик на имот, предмет на разработката, представена е скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, като единствената преценка на компетентния орган е следвало да бъде за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на Столична община. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт или да се откаже да се изработи проект за изменение на плана, но само при констатирано несъответствие по представената скица предложение. Предвиденото в нормата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ задължение не касае издаването на заповед със съдържание, с което се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП, тъй като на органа е вменено задължение да издаде заповед и при постановяването на отказ за изработване на заданието, която във всички случаи следва да бъде мотивирана. Недопустимо е едва със съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда, административният орган за първи път да излага съображения относно тези обстоятелства, какъвто е настоящия случай. Неоснователно е касационното възражение, че АССГ не е извършил преценка за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Съдът е изходил от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа да не го уважи. Съгласно чл. 220 от АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При произнасянето с акта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, когато искането касае изменение и на плана за застрояване, се извършва проверка доколко устройствените показатели за застрояване по предложението отговарят на устройствената зона по действащия ОУП на съответната община. /В този смисъл са решение 197 от 12.01.2022 г. по адм. дело 7837/2021 г., II отд. На Върховния административен съд, решение 1010 от 30.01.2023 г. по адм. дело 10667/2021 г., II отд. на Върховния административен съд/. Съдът е изложил мотиви относно обстоятелството, спазил ли е органът тези изисквания при постановения отказ и е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Изложени са съображения относно направеното искане за образуване на нов УПИ IV-1229 с предназначение за търговски сгради и открит паркинг в имота, собственост на жалбоподателя. В констативно-съобразителна част на заключението на СТЕ, кредитирано като компетентно и безпристрастно изготвено от първоинстанционния съд и неоспорено от страните, се посочва, че съгласно ОУП на Столична община, одобрен с решение 6/147 от 2006 г. на Министерския съвет и изменен с решение 960/2009 г., и извадката от цифровия модел на информационната система Софкар , приложени към делото, като лист 12-13, ПИ 68134.1500.1229 по КК на гр. София, попада в следните устройствени зони и терени: 1/ Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване, означена като Жк в тази зона попада около 3340 кв. м. от имота. Застрояването става при спазване на следните устройствени параметри: плътност на застрояване 40%, коефициент на интензивност на застрояване 3.0, минимална озеленена площ - 40%, височина на сградите 26 м. за жилищни и 32 м. за обществени. 2/ Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути, означени като Тзв тези терени заемат около 489 кв.м. от имота. Първоначалният кадастрален и регулационен план на ж.к. Дружба-I е изменен със заповед РД-50-09-185/19.06.1989 г. Със същата заповед е изменен и застроителният план на ж.к. Дружба-I . Тези планове са изработени при условията на ЗТСУ /отм./ и предвиждат комплексно застрояване в образуваните квартали. Съгласно тези планове в квартал 19, се предвижда комплексно застрояване, като там е изградена само една многофамилна жилищна сграда, представляваща бл. 28. Вследствие на реституционни претенции в тази незастроена част е възстановена собствеността върху някои имоти, които са били отчуждени по ЗТСУ /отм./, но предвидените мероприятия не са изпълнени. Имотът на жалбоподателя е бил възстановен по този ред с планоснимачен 1229 от кадастрален лист 506 от архивирания кадастрален план на гр. София, като впоследствие след изработването и приемането на кадастралната карта на гр. София, получава идентификатор 68134.1500.1229. С решение 8776/28.06.2018 г. на Върховния административен съд е отменено решение 555/28.07.2016 г. на СОС за одобряване на плана за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж.к. Дружба I и II част, в частта му за УПИ I с предназначение за озеленяване , УПИ VI с предназначение за озеленяване с режим на Тго и УПИ II-1229, 1889 с предназначение за жилищно строителство от кв. 19, в който е включен имотът на жалбоподателя. При отмяната на решение 555/28.07.2016 г. на СОС, е изключен от одобрения план за регулация и застрояване - ПИ 68134.1500.1229. След тази отмяна за кв. 19 остава в сила ЗРКП на местността ж.к. Дружба I , одобрен със заповед РД-50-09-185/19.06.1989 г., изменена със заповед 577/24.07.2003 г. Със скицата-предложение /л. 18/ са предложени следните изменения на действащия подробен устройствен план: Урегулиране на ПИ 68134.1500.1229 по чл. 17, ал. 1 от ЗУТ, като регулационните линии съвпадат с имотните граници; Предложено е отреждане в УПИ II-1229, като транспортния достъп е осигурен откъм бул. Христофор Колумб , с който процесният имот тангира; Предложеното конкретно предназначение е за търговски сгради и открит паркинг , което е допустимо съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1, б. ж и т. 4 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно заключението на СТЕ по т. 2, предложението за изменение на ПУП съответства на правилата и нормативите по устройство на територията и ОУП на Столична община. В заключението на СТЕ по т. 3 се посочва, че около 489 кв.м. от ПИ 68134.1500.1229 попадат в устройствена зона Терени за озеленяване за улици, реки, дерета, открити канали и сервитути (Тзв). Над имота преминава трасе от главната улична мрежа на гр. София, класифицирано, съгласно план-схемата на първостепенната улична мрежа на гр. София, като улица втори клас бул. Брюксел и представляващо Терени за транспортната инфраструктура (Тти). Това трасе не преминава през имота на жалбоподателя, а над него чрез транспортно съоръжение надлез. Съгласно заключението по т. 4, през ПИ 68134.1500.1229 преминава канал за отпадъчни води с размери 60/120 м, който създава съответния сервитут. Няма данни за уреждане на правото на водопрекарване и начина на определяне на размера на сервитутната ивица, която е по-голяма от предвидената в действащите нормативни актове /констативно-съобразителна част на СТЕ/. Според отговора по т. 5 от СТЕ, с исканото ИПУР /Изменение на плана за улична регулация/ не се нарушава структурата на територията, не се лишава от обект на техническата инфраструктура. Не се заличават части от улици от уличната мрежа и обвързването им с останалата улична мрежа на територията, защото улицата представляваща бул. Брюксел не преминава през имота, а над него. По т. 6 се посочва, че части от ПИ 68134.1500.1229 попадат под пътно съоръжение естакада, водещо до летището. Т. 7 от СТЕ уточнява, че бул. Брюксел , който преминава над имота не е републикански или местен път, и не е участък от републикански или общински пътища, преминаващи през урбанизираната територия, а е главна улица втори клас. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата, от неговия обхват на правно регулиране са изключени улиците в населените места и селищните образувания и не се прилагат ограниченията на чл. 25, ал. 1 от същия закон, забраняващи, в зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия по чл. 6 извършването на всякакво строителство, подобрения или разширения на съществуващите обекти, освен тези, които са предназначени за обслужване на пътуващите, при условие, че е гарантирана безопасността на движението и са разрешени по реда на чл. 26. По т. 8 от СТЕ се посочва, че със скицата-предложение не е предвидено конкретно застрояване /разположение на сгради и съоръжения в УПИ/, а е маркирана с ограничителна линия на застрояване площ, в която могат да се разположат конкретни сгради и съоръжения. По т. 9 - ограничителните линии на застрояване, предвидени в скицата-предложение, дават възможност застрояването в ПИ 68134.1500.1229 да се разположи до тези линии на застрояване или да отстъпи от тях, съгласно чл. 48, ал. 1, т. е от Наредба 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове във връзка с чл. 25 от ЗУТ. По т. 10 от заключението на СТЕ е отразено, че при урегулиране на ПИ 68134.1500.1229 с регулационни линии по имотни граници, площта на ПИ 68134.1500.1882 и разстоянията от ограждащите стени на сградата до имотните граници, отговаря на изискванията за функциониране на едносекционна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.1500.1882.1 по КК на гр. София, определени по приложимото правило, дадено в т. 2 от Приложение 1 към чл. 21, т. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Т. 11 от заключението на СТЕ сочи, че съществуващото застрояване в УПИ I, кв. 26, ж.к. Дружба I се намира на разстояние от 110 м от новите регулационни граници на ПИ 68134.1500.1229, като двата имота не граничат непосредствено и не се намират в един УПИ /съгласно Приложение 1 от СТЕ/, което изключва възможността за прилагане на чл. 21, ал. 2 от Наредба 7/22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, във връзка с чл. 22, ал. 7 от ЗУТ. В т. 12 от СТЕ отново се поддържа, че изискването на чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/22.12.2003 г. на МРРБ за осигуряване на обществени озеленени площи е спазено при последващото изключване на ПИ 68134.1500.1229 от обхвата на план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж.к. Дружба I и II част, като тяхната площ е намаляла от 15,37% на 15% от общата площ на планираната територия. На въпрос 14 от заключението на СТЕ вещото лице отговаря, че съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗУТ с подробни устройствени планове може да се предвижда застрояване под бул. Брюксел , представляващ улица втори клас. Условията, са определени в чл. 188, ал. 2 от ЗУТ. Собствениците на строежите са длъжни да осигуряват възможност за безпрепятствена експлоатация и поддръжката им и на съпътстващата ги инженерна инфраструктура. В представената скица-предложение, застрояването не е конкретно, а е определено с ограничителни линии. Поради тази причина не може да се определи разположението и параметрите на конкретни сгради и съоръжения и дали това ще наруши изискванията на горепосочената норма. Преценка за това следва да се направи на по-късен етап от проектирането, когато е изяснено конкретното застрояване при условията на чл. 144 от ЗУТ. Въз основа на обстойния и задълбочен анализ, извършен със СТЕ, съдът е преценил, че не са налице основания, с оглед фактите и обстоятелствата във връзка с устройствения статут на процесния имот, да се откаже разрешение за изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за него. Обжалваното решение е мотивирано с наличие на надлежно сезиране на административния орган от съсобственик на имот в УПИ II кв. 19 (стар), с представено мотивирано предложение за исканото изменение, документ за собственост и скица - предложение. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от процесуалния представител на касатора, присъствал на откритото съдебно заседание, проведено на 05.04.2023 г., в което вещото лице е изслушано, установява съответствие на поисканото изменение на ПУП-ПРЗ с изискванията за устройство на територията и ОУП на Столична община. Тук следва още веднъж да се подчертае, че конкретните параметри на изменението и характера на застрояването, както и правното основание ще бъдат конкретизирани на следващия втори етап - при изработване и одобряване на проекта за изменение на ПУП. В тази връзка, за да бъде законосъобразен, той ще следва да бъде съобразен освен с допустимите параметри и забраните, определени с ОУП и нормативните актове и със съответните устройствени показатели за съответната територия. Ето защо при наличието на предпоставките по чл. 135 от ЗУТ за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, мълчаливият отказ на главния архитект на Столична община правилно е бил отменен от първоинстанционния съд и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката му е изпратена за произнасяне в 14-дневен срок. При произнасянето по заявлението на Б. Йочев с вх. САГ22-ГР00-1685 от 13.07.2022 г., главният архитект на Столична община следва да се съобрази с изложените от съда мотиви и констатации. Тук следва да бъде отбелязано, че административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като при издаването на административен акт се ръководят от принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. В този смисъл при новото произнасяне по заявлението на Б. Йочев, главният архитект на Столична община следва да отчете безспорно установеното по делото обстоятелство, че по-голямата част от имота на жалбоподателя, около 3340 кв. м., попада в Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване, означена като Жк . Административният орган следва да съобрази обаче, че 489 кв.м. попадат в терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути, означени като Тзв , а трасето от уличната мрежа бул. Брюксел , означено като Тти , не преминава през неговия имот, а над него. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че оспореният мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по заявлението от 13.07.2022 г. за изменение на ПУП-ПРЗ е незаконосъобразен и правилно е бил отменен от първоинстанционния съд с обжалваното съдебно решение. Предвид липсата на касационни основания за отмяна, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски, както и с оглед представените доказателства за реалното извършване на такива, Столична община юридическото лице в чиято структура е издателят на оспорения административен акт, ще следва да бъде осъдена да заплати на Б. Йочев сума в размер на 1500,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.