Решение № 872 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 661/2015 г.

ВАСI отделение27.01.2016 г.докладчик Милена Славейкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2064 от 2.12.2014 г. на Административен съд гр. Бургас, постановено по адм. д. № 725/2014 г. ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на ревизионен акт № 021302271 от 13.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 57 от 27.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" гр. Бургас да заплати на "Парус груп" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Конт Андрованти" № 2, ет. 1, разноски в размер на 4540 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 872 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 661/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас срещу решение № 2064 от 2.12.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Бургас, постановено по адм. д. № 725/2014 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 021302271 от 13.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 57 от 27.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди РА. Ответникът по касационната жалба "Парус груп" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Конт Андрованти" № 2, ет. 1 оспорва жалбата с писмено становище от 6.01.2016 г. Претендира за нищожност на РА поради липса на компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК на органите, издали акта. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 021302271 от 13.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 57 от 27.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас, на "Парус груп" ООД е вменена солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС в размер на 200 954.49 лв. във връзка със сделка по нотариален акт № 61 от 28.12.2011 г. с продавач "Инвест прим груп" ООД и издадени фактури № 7/17.11.2011 г. и № 10/28.12.2011 г. За да отмени РА административният съд е приел, че същият е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и без допуснати съществени процесуални нарушения, но е намерил, че е материално незаконосъобразен поради недоказване на предпоставките по чл. 177, ал. 3 ЗДДС. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на закона. Основателно е възражението на ответника по касация за нищожност на РА поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА № 1201240 от 10.10.2012 г. с решение № 462/28.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас. След отмяната на РА с решение № 462/28.12.2012 г. и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № 1300010 от 7.01.2013 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията чрез издаване на ЗВР № 1300010 от 7.01.2013 г., и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 1.01.2013 г. Доколкото е било налице образувано и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 1201240 от 10.10.2012 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т.е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионен акт № 021302271 от 13.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас бъде обявен за нищожен. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК на ответника по касация "Парус груп" ООД следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 4540 лв. предвид основателното възражение на касатора директор на ДОДОП гр. Бургас за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Спорът е относно нищожността на РА в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК и приложението на чл. 177 ЗДДС, при константна и непротиворечива практика на ВАС, поради което разноските следва да се присъдят в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,

Цитирани разпоредби

3