Решение № 14651 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2016 г.

Решение № 14651 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на А. М. И. против заповед № РД-26-411/29.07.2016 г. на министъра на отбраната. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателят А. М. И. е назначен със заповед № Н 1099 от 01.09.2003 г., издадена от министъра на отбраната, на основание чл. 9, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител, за държавен служител на длъжността "главен експерт", с ранг II младши, в отдел "Кодификация на материални средства", в дирекция "Национално кодификационно бюро", считано от 01.09.2003 г. В докладна записка № 21-25-375/29.07.2016 г., изготвена от и. д. главен директор на Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" относно прекратяване на служебни правоотношения с цивилни служители в дирекцията, е посочено, че в нея работят 29 цивилни служители по трудово и служебно правоотношение, назначени след като са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предлага се с оглед нормативната възможност, предвидена в чл. 106, ал. 1, т. 6 след изменение и допълнение на Закона за държавния служител, обн. ДВ, бр. 57/22.07.2016 г., и необходимостта от оптимизиране на дейността на дирекция "Отбранителна аквизиция" да бъдат преразгледани трудовите и служебни правоотношения с всички служители, назначени след като са придобили и упражнили правото си на пенсия, с изключение на двама от тях, по изложени съображения в докладната записка. Жалбоподателят А. М. И. е включен в списъка на служителите, за което се предлага да се прекратят служебните им правоотношения на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Със заповед № РД-26-41/29.07.2016 г., издадена от министъра на отбраната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на А. М. И., за длъжността "главен експерт в отдел "Индустриално сътрудничество и кодификация", главна дирекция "Отбранителна аквизиция", с ранг IV старши, считано от 01.08.2016 г. Жалбоподателят А. М. И. оспорва уволнителната заповед и поддържа, че е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят излага доводи, че приетите и цитирани текстове в Закона за държавния служител, послужили като основание за прекратяване на правоотношението му, са дискриминационни, нарушават конституционноустановеното право на труд на гражданите, признато и с Всеобщата декларация за правата на човека - чл. 23 и 24 от същата. Счита, че изпълняващият длъжността главен директор на Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" не е компетентен да предлага на всички цивилни експерти от дирекцията да им бъдат прекратени служебните правоотношения. В тази насока се позовава на Вътрешните правила за деловодната дейност и документооборота в Министерство на отбраната, обявени с министерска заповед № ОХ-375/23.05.2013 г. На следващо място сочи, че липсва санкция на постоянния секретар на отбраната по направеното предложение от докладната записка в съответствие с изискванията на законовите разпоредби - чл. 79, ал. 1, чл. 81, ал. 1, чл. 290, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. и на чл. 6 от Устройствения правилник на Министерство на отбраната. Твърди, че в обжалваната заповед липсват каквито и да било фактически основания и мотиви за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, по делото са представени заповед на министъра на отбраната № № Х-8/08.01.2015 г., с която са разпределени и възложени функции по подпомагане на министъра на отбраната при ръководството, координацията и контрола по осъществяването на политиката в министерството, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия, като съгласно т. 1.2.2, на заместник-министъра на отбраната О. И. е възложена политиката по управление на човешките ресурси. Приложена е справка за лицата, придобили и упражнили правото си на пенсия, но продължили да работят в Министерство на отбраната след 01.08.2016 г., видно от която общият брой в системата на Министерство на отбраната, видовете въоръжени сили, СКС, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната към 06.07.2017 г. е 1638 лица. Жалбоподателят е представил разпореждане № 13/28.03.2001 г. на Районно управление "Социално осигуряване" гр. С., според което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.11.2000 г., пожизнено по чл. 69, ал. 1 и 2 КСО. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите и възраженията на страните и представения доказателствен материал по делото, намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган - министъра на отбраната в качеството му на орган по назначаването, съгласно чл. 290, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. Спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт - издаден е в писмена форма, при посочване на правните и фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. При издаване на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. В чл. 290, ал. 1 ЗОВС е предвидено, че служебните правоотношения с цивилните служители по служебно правоотношение възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Закона за държавния служител и на този закон. Както в Закона за държавния служител, така и в Закона за отбраната и въоръжените сили не е предвидена процедура, която изисква предложение на помощен орган - в случая постоянния секретар, до министъра на отбраната за прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1 ЗДСл. Цитираните от оспорващия разпоредби на ЗОВС и Устройствения правилник на МО регламентират компетентностите на министъра на отбраната и постоянния секретар на отбраната, но не предвиждат ред за упражняването им. Действително, в компетентност на постоянния секретар на отбраната е да предлага на министъра цивилните служители по служебно правоотношение в специализираната и общата администрация на министерството за повишаване и понижаване в ранг, за назначаване и освобождаване от длъжност и им налага дисциплинарни наказания, с изключение на тези по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител - чл. 6, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на МО. Обстоятелството, че в настоящия казус постоянният секретар не е упражнил това свое правомощие, не води до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Аналогични са изводите и по отношение на заместник-министъра на отбраната, на който е възложена политиката по управление на човешките ресурси. Поради това няма основание да се приеме, че при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, в приложимата и действаща редакция, предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. От материалите по административната преписка е видно, че жалбоподателят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.11.2000 г., т. е. преди назначаването му на държавна служба със заповед № Н 1099 от 01.09.2003 г. на министъра на отбраната, считано от същата дата. Законовото правило не поставя други условия пред органа по назначаването, за да упражни правомощието си да прекрати служебното правоотношение със служителя по реда и на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Развитите доводи от жалбоподателя във връзка с неправилен подбор и преценка на кои служители да бъде прекратено служебното правоотношение не могат да бъдат споделени. В релевантната нормативната уредба не се съдържа изискване за провеждане на подбор на служителите, съответно за излагане на нарочни мотиви защо се прекратява служебното правоотношение на част от служителите и по какви причини други служители продължават да изпълняват функциите и задачите си. Няма създадени и вътрешни правила в тази насока. Този въпрос е изцяло в дискрецията на органа по назначаването. В този контекст, не е налице неравно третиране по признак "възраст", както поддържа жалбоподателят. Фактическият състав на приложимата правна норма изисква лицата, чието служебно правоотношение се прекратява, да са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и не поставя специфични условия, свързани с възрастта на определена категория субекти. Дискриминация по признак "възраст" е налице когато при еднакви, респ. сходни фактически и правни обстоятелства лице или група лица се поставят в по-неблагоприятно положение сравнение с останалите именно и само с оглед възрастта им. Ето защо, упражненото правомощие на органа по назначаването по чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл не показва признаците на неравно третиране на жалобоподателя. С прекратяване на служебното правоотношение не е нарушено конституционно прокламираното право на труд на оспорващия. Правото на труд като основен принцип е предвидено както в Конституцията, така и в чл. 23, т. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека. Правото на труд - това е правото на всеки гражданин на свободен избор на място на работа и професия. То не е абсолютно и подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, както и не гарантира неизменност на работното място. Поради това, легитимното упражняване на правомощието на работодателя, в случая - органа по назначаване, да прекрати служебното правоотношение, не може да се разглежда като ограничаващо правото на труд на служителя. Предвид изложеното, обжалваната заповед е издадена при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Не са налице основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяната й, поради което оспорването на А. М. И. следва да се отхвърли като неоснователно. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,