Решение № 2170 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2010 г.

Решение № 2170 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от Васил Иванов Христов срещу решение № 237/11.12.2009 г. по преписка № 159/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. С обжалваното решение е установено, че "Автобусни превози" АД -Плевен, представлявано от изпълнителния директор Иван Павлов Стефанов не е извършило нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на Васил Иванов Христов от гр. Плевен и е оставена без уважение подадената от Стефанов жалба до КЗД. Подробни съображения се излагат в подадената жалба. Навеждат се твърдения, че жалбоподателят не е единствен служител на дружеството в периода 2007-2008 г., който е изпълнявал длъжността "Чистач транспортни средства и производствени помещения" и че изводът на Комисията в тази насока е неправилен и необоснован, тъй като не е изискано и приложено към административната преписка щатното разписание на "Автобусни превози"АД. Процесуалният представител на Комисията за защита от дискриминация / КЗД/ оспорва жалбата. Заинтересованата страна "Автобусни превози"АД- гр. Плевен, представлявана от изпълнителния директор не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна. По същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка- нарушаване на разпоредбите на чл. 35, ал. 1 от АПК, нарушаване на принципа за служебното начало /чл. 36, ал. 1 от АПК/, както и нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр. Административното производство е образувано по жалба от Васил Иванов Христов относно извършвана по отношение на него дискриминация от страна на "Автобусни превози" АД Плевен, за периода януари 2007 г. до 15.04.2008 г./ датата на подаване на жалбата/, изразяваща се в нарушение на разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. В допълнителна молба Христов е поискал да бъдат разпитани като свидетели лица, чиито имена е посочил, поискал е да се изиска личното му трудово досие и щатните разписания на дружеството за 2006, 2007 и 2008 г., както и КТД-браншови и отраслови. В допълнителна молба е поискал назначаване на икономическа експертиза. Ответникът с писмо от 29.07.2008 г. е изискал от "Автобусни превози"АД Плевен трудовото досие на Христов, справка за работните заплати на служителите, изпълняващи длъжността "чистач транспортни средства", подадени молби от Христов с искане за актуализация на заплатата му, копие от КТД и справка за актуалното състояние на дружеството. С писмо от 18.08.2008 г. "Автобусни превози "АД изпраща придружително писмо до КЗД с поисканите документи, като в точка втора от писмото е записано"2.Справка за останали служители:/единствен служител на такава длъжност/. На 4.02.2009 г. КЗД е провела своето второ заседание по делото, поради липса на постигнато споразумение между страните. От протокола се установява, че страните не са се явили, свидетелите, които са редовно призовани също не са се явили. Комисията е приела, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна и е обявила, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. От административната преписка се установява, че от 1996 г. до момента на подаване на жалбата пред КЗД Христов е работил на длъжността "Чистач на трансп. средства производствени помещения ". Инвалидизиран е от 1996 г. с призната трета група инвалидност. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло направения от КЗД в процесното решение извод., съгласно който независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение, работодателят не може на пренебрегва принципа за равно възнаграждение, заложен в разпоредбата на чл. 14 от Закона. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение са два: 1. за еднакъв труд и 2. за равностоен труд. Еднакъв е трудът, полаган от различни лица на една и съща длъжност, но с една и съща по качество работна сила/ еднаква квалификация, умения, сръчност, умствени и физически способности и сила/. Щом трудът е еднакъв по своите параметри - характер на работа, количество и качество на изразходваната работна сила, заплащането не може да бъде различно. Равностоен е трудът от различен характер, но със същата цена на работната сила, т. е. трудът, който въпреки различният си характер, струва толкова, колкото и трудът от друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила и производителността и, условията при които се извършва работата. Щом тези параметри на полаганата работна сила са равностойни не би следвало да има различия в заплащането. Няма да е налице нарушение на принципа на равно заплащане, когато обективно параметрите на изпълняваната работа не съвпадат. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр. докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти, т. е преди да се пристъпи към произнасяне на решение трябва да са изяснени и установени всички факти и обстоятелства, от значение по случая. Докладчикът по преписката служебно следва да събере всички необходими доказателства. А по силата на чл. 56, ал. 1 от Закона. При осъществяване на своите правомощия комисията има право: 1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването; 2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването; 3. да разпитва свидетели. Според чл. 35 от АПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 70 от ЗЗДискр. индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. А чл. 36 от АПК задължава административният орган да събира служебно доказателства. Фактите и обстоятелствата, които са били от значение за правилното решаване на административната преписка, но са останали не изяснени са: 1. Налице ли са други работници и служители при "Автобусни превози"АД Плевен, за периода януари 2007 г. - до 15.04.2008 г., които да са полагали еднакъв труд като този на работодателя/ били са на една и съща длъжност, с еднаква квалификация, с едни и същи права и задължения, с еднаква длъжностна характеристика/. 2. За същия период в дружество били ли са наети, работници или служители, чийто труд е бил равностоен, с този на жалбоподателя. 3. Към декември 2006 г. в дружеството били ли са наети работници или служители в дружеството, които да са полагали еднакъв или равностоен труд като този на работодателя. "4.При положителен отговор на някой от поставените по-горе въпроси следва да бъде установен факта дали е налице по - неблагоприятно третиране по отношение на жалбоподателя в сравнение с останалите работници или служители, полагали за периода януари 2007 г. - до 15.04.2008 г. еднакъв или равностоен труд като бъдат сравнени трудовите възнаграждения на съответните работници, с трудовото възнаграждение на жалбоподателя. Вместо да изпълни задълженията си, произтичащи и от ЗЗДискр.