Решение № 171 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6412/2007 г.

Решение № 171 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6412/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 200/5.10.2007 г. по в.гр. д. № 262/06 г. на Габровския окръжен съд е отменено решение № 82/3.07.2006 г. по гр. д. № 5/06 г. на Т.районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между съделителите Д. Т. Д., Х. К. К. и Н. К. К. при равни права - по 1/3, по отношение на следния недвижим имот: дворно място от 2888 кв. м., находящо се в с. Г., общ. Трявна, заедно с построените в него къща на 55 кв. м., плевня на 80 кв. м. и сайвант на 50 кв. м., при съседи: от две страни път, П. С. Д. и наследници на П. Т. П. Недоволен от въззивното решение е останал жалбоподателят Х. К. К., който в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подал касационна жалба чрез своя процесуален представител адв. Св. К. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответникът по касация Д. Т. Д. в писмени бележки изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: Установено е по делото и не се спори между страните, че недвижимият имот, предмет на иска за делба, произхожда от К. К. К., поч. на 27.11.1989 г., който след смъртта си е оставил за наследници синове Х. К. К., Н. К. К. и П. К. К., които са го наследили при равни права. Със саморъчно завещание от 30.09.1994 г. П. К. К. е завещал на Д. Т. Д. цялото свое движимо и недвижимо имущество. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че завещанието е написано и подписано от завещателя и е произвело предвиденото в чл. 16, ал. 1 ЗН правно действие. В тази насока се е позовал на заключенията на изслушаните по делото съдебно - графическите експертизи, първата изготвена от в.л. Г. М., а втората - от в.л. Х. Б. Първата експертиза е дала заключение, че завещанието е подписано от завещателя, но поради липса на сравнителен материал, съдържащ ръкописен текст, вещото лице е посочило, че не може да отговори на въпроса дали е написано от завещателя. Пред въззивната инстанция е представен допълнителен сравнителен материал - лично тефтерче на П. К. и молба от същия с датата 29.11.1978 г., адресирана до председателя на ГОНС Т., при изследване на който вещото лице от допълнителната съдебно - графическа експертиза е заключило, че завещанието е написано и подписано от завещателя. Неоснователен е касационният довод, че авторството на завещанието не е доказано по несъмнен начин от ищеца, тъй като същият не бил доказал автентичността на представения от него сравнителен материал. Простото твърдение, че сравнителните образци, които са били обект на изследване, не изхождат от П. К., не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Касаторът е следвало да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос. Такива доказателства не са представени. Въпросът за автентичността на саморъчното завещание е разрешен от въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 155 ГПК (отм.). Вещото лице от повторната съдебно- графическа експертиза е изследвало всички представени по делото свободни образци от почерка и от подписа на завещателя и въз основа на тях е заключило, че количеството съвпадащи признаци по своята съвкупна индивидуалност и устойчивост са достатъчни да се направи извод, че завещанието е написано и подписано от завещателя П. К. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът