Решение № 4557 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11039/2017 г.

Решение № 4557 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11039/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител старши юрисконсулт М. А., против решение № 4320 от 27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 3035/2017 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменено нейно решение № 63 от 15.02.2017 г., постановено по преписка № 263/2015 г. на КЗД, с което е установено, че спрямо Т. К., за периода от 26.01.2015 г. до 26.01.2016 г., от страна на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД е извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), поради отказ да му бъдат предоставени стоки и услуги и пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр поради по-неблагоприятното третиране на основата на признак "лично положение" и на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр е наложена на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД имуществена санкция в размер на 2500 лева за осъщественото нарушение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му. Не се претендират разноски. Ответникът - "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, в писмен отговор и в с. з. по същество, чрез пълномощника си юрисконсулт Дюлгерова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Т. К. не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - А. К., И. П. и "Боду" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и становища и правилно е установил фактите по спора. Установил е, че производството пред КЗД е образувано по жалба на Т. К., с твърдения за дискриминационни действия от страна на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД и посочените в жалбата лица (по отношение същите КЗД е приела липса на извършено нарушение, като в тази част решението не е оспорено пред АССГ и е влязло в сила), изразяващи се в забрана да посещава обект на веригата магазини в гр. Р., за срок от една година, като не му бил разрешен двукратно достъп до магазина и бил изведен от охраната му принудително, не могъл да осъществи среща с управителя, по повод подписания протокол за извършено от него нарушение на вътрешните правила на магазина, чието съдържание, узнал след подписването. Посоченото му е създало неудобства и се почувствал дискриминиран, поради което счита, че е нарушен принципът на равно третиране и е поставен в положение на дискриминация по признак "лично положение", във връзка със забранения му достъп по стоки и услуги. Съдът е проследил проведената пред КЗД процедура и е приел, че същата е спазена - определен е докладчик, проведена е процедура по проучване, съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, страните са редовно призовавани за проведени заседания, като са получили възможност за запознаване с материалите и да дадат становища. От фактическа страна КЗД е приела, че през м. януари 2015 г. в магазин "Кауфланд 1", гр. Р., жалбоподателят е върнал част от стоките, които е взел, като след заплащането на останалите, служители на магазина, след като проверили покупката го уведомили, че е извършил нарушение, изразяващо се във връщане на стока в сектор "Хляб и хлебни изделия", за което е съставен протокол. В резултат на жалбоподателя е забранено да посещава търговските обекти на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД на територията на Република България за срок от една година – от 26.01.2015 г. до 26.01.2016 г., като е подписано Споразумение за въздържане от действия – посещения в хипермаркетите с № 1500-0063/26.01.2015 г. Видно от споразумението същото е подписано и от лице със ЕГН, съвпадащо с това на жалбоподателя, но с различно име, както и от лица, посочени като представители на магазина и свидетели. КЗД е приела от представените Правила за вътрешния ред в магазините на веригата, че в същите не фигурира забрана клиентите да се въздържат от връщане на взета стока. При така установените факти, КЗД е приела от правна страна, че е налице пряко дискриминационно третиране, породено от защитен признак, като ответната страна е предприела неприемливи и увреждащи интересите на жалбоподателя действия, забранявайки му достъп до магазините на веригата, което покрива хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Това поведение на ответника е свързано с личността на жалбоподателя и безспорно попада в защитения признак "лично положение", както и че неравното третиране е осъществено при предоставяне на стоки и услуги от страна на дружеството, поради което деянието осъществява и специалния състав на пряка дискриминация по чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. В тази връзка КЗД е обсъдила подписаното споразумение и е приела, че е нищожно, поради невъзможност да се определи кой и в какво качество участва при подписването му. Отхвърлено е като недоказано възражението на ответника, че жалбоподателят е нарушил вътрешния ред на магазина на веригата, както и че е причинил щета с връщането на стоката - не се доказва същата да е била бракувана. По тези съображения КЗД е постановила оспореното пред АССГ решение. Първоинстанционният съд е приел, че фактите са правилно установени и оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 54 от ЗЗДискр решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане № 599/30.06.2015 г. на председателя на КЗД, актът е постановен в предписаната от закона форма, след проведено проучване и пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при спазване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест, но решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Това е така, тъй като в разглеждания случай, не е налице по-неблагоприятно третиране на основата на защитен признак, в сравнение с другиго в сходна ситуация, както изисква нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Жалбоподателят в производството пред КЗД, не е доказал факти, от които да може да се направи извод, че "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД. го е третирал по-неблагоприятно от други лица в сходна ситуация. Не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране, а е необходимо да се докаже, че същото е извършено съзнателно по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като за да е налице нарушение чрез недопускането на лицето да посещава търговските обекти на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД за срок от една година и същото да има дискриминационен характер, следва да се основава само и единствено на признака "лично положение"" на засегнатото лице. Съгласно специалната норма на чл. 9 от ЗЗДискр страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва да докаже факти, от които може да се направи извод, за наличие на такава, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, за наличие на дискриминация по признак "лично положение" и за извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като не е установено различно третиране в сравнение с лица в същото или сходно положение и неправилно административният орган е приел, че се установява дискриминационно отношение на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по отношение Т. К. Не е налице и специалния състав на чл. 37 от ЗЗДискр, тъй като недопускането в магазините не се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Липсва причинно-следствена връзка с признака лично положение, като не е налице значим за личността на потребителя белег, който да е обусловил различното третиране, като връщането от лицето на взета от него стока в сектор "Хляб и хлебни изделия" в процесния магазин не може само по себе си да обоснове същностен за отделната личност белег, който го отличава от другите клиенти, и който би могъл да бъде съдържание на защитения признак "лично положение". По тези съображения, съдът е постановил отмяна на решението на КЗД в оспорената част. Така постановеното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. При вярно установени факти, съдът е изградил неверни правни изводи. Не може да бъде споделено приетото от съда, че не е осъществен фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр на основата на признака "лично положение", тъй като отказът за недопускане на лицето в магазините на ответната верига не е в пряка причинно-следствена връзка с посочения признак. Принципно вярно е посоченото от съда, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна и че ЗЗДискр цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от него. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси, като за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Вярно е също така посоченото от съда, че защитения признак "лично положение" не е дефиниран легално и за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитения признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В настоящия случай, жалбоподателят пред КЗД е посочил факти за белег, свързан с личното му положение - клиент, който поради връщането на взети артикули от щандовете на процесния магазин, е подложен на твърдяното дискриминационно поведение - неравно третиране, в сравнение с други клиенти на магазина. Това е факт, който издържа на проверката би ли бил лишен жалбоподателя от право да посещава обекта ако не притежаваше сочения белег, свързан с личното му положение? Отговорът е категоричен - ако лицето не е върнало стоки не би било лишено от правото да посещава магазина. Следователно е налице белег на личността на жалбоподателя, изпълващ съдържанието на признака "лично положение", както и е доказано наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Налице е неравно третиране, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и правилно административният орган е приел наличие на пряка дискриминация по посочения признак, съответно прилагайки неправилно закона, съдът е постановил отменителното си решение. Освен това, неправилно АССГ е приложил и нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. Жалбоподателят в производството пред КЗД е успял да създаде предположение за неравно третиране, като в тежест на ответника е било да обори презумпцията по чл. 9 от ЗЗДискр като установени, че разликата в третирането - недопускане до магазините на веригата за срок от една година, в сравнение със сравняваните лица в сходно положение - другите клиенти на веригата не се дължи на защитения признак "лично положение", а на обективно различие или разумна причина. От събраните доказателства не се установява обективно различие или разумна причина. На първо място правилно КЗД е приела, че във Вътрешните правила на "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД липсва забрана за връщане на взети от клиентите продукти, системното нарушаване на която, водещо до бракуване на продукти, би могло да се обсъжда като обективно различие или разумна причина за отказ за предоставяне на стоки и услуги, водещо до неравното третиране. В случая не е установено с каквито и да е доказателства бракуване на взета стока или поведение на Т. К., нарушаващо правилата на магазина, в качеството му на клиент, от които да се изведе извод за наличие на причина за неравното третиране. Правилно КЗД е приела, че и сключеното споразумение не може да се служи за обосноваване на неравното третиране, тъй като липсва ясно установяване, че именно Т. Колчев е подписал същото, поради разликата в имената и неясното качество на подписалите го лица, както и поради липсата на съгласие и воля за подписване на същото. Налице е осъществена пряка дискриминация, чрез забраната за посещение на магазините на веригата, свързана с личността на Калчев, като е налице пряка причинно-следствена връзка между неравното третиране и защитения признак, т. е. налице са елементите от фактическия състав на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като неправилно съдът е отменил решението на КЗД, с което е установено дискриминационното поведение. Налице са и елементите от специалния състав на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като неравното третиране е чрез отказ за предоставяне на стоки и услуги от страна на "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД. Постановеното съдебно решение, с което от отменено решението на КЗД, в частта, с която е установено, че спрямо Т. К., за периода от 26.01.2015 г. до 26.01.2016 г., от страна на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД е извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, поради отказ да му бъдат предоставени стоки и услуги и пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр поради по-неблагоприятното третиране на основата на признак "лично положение" и на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр е наложена на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД имуществена санкция в размер на 2500 лева за осъщественото нарушение е неправилно и следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна след отмяната следва настоящият състав да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД против решението на КЗД, което не страда от пороци по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на делото в настоящото производство, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,