Решение № 7591 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2015 г.

Решение № 7591 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Василев Димов, от гр. Стара Загора против решение № 260/22.12.2014 г. по адм. дело № 526/2014 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 и чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Стара Загора не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че паричното обезщетение за временна неработоспособност е облага, която замества трудовото възнаграждение в случаите на възникване на съответния осигурен социален риск, поради което е незаконосъобразно едновременното получаване на двете. В случая осигуреното лице не е имало право на парично обезщетение, защото по време на разрешения отпуск за временна неработоспособност е полагало труд по трудов договор и е получило възнаграждение, което изключва дължимостта на обезщетението по чл. 40, ал. 1 КСО предвид компенсаторния характер на последното. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 260/22.12.2014 г. по адм. дело № 526/2014 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата на Николай Василев Димов, от гр. Стара Загора срещу решение № 146/23.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане № О-23-000-00-00748539/2.09.2014 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. Оставил е без разглеждане исканията на Николай Василев Димов, от гр. Стара Загора за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност и за задължаване на компетентните органи да издадат задължителни предписания по отношение на осигурителя "Таня Косева 2009" ЕООД за коригиране на данните, касаещи месеците септември и октомври 2013 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в хода на процеса безспорно е установено, че Николай Василев Димов е получил трудово възнаграждение по втория си трудов договор, вкл. за периода 20.09.2013 г. - 4.10.2013 г., което изключва дължимостта на обезщетението по чл. 40, ал. 1 КСО предвид компенсаторния характер на последното. Налице е правоизключващ юридически факт за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 6044399, серия А - 2012. По отношение недопустимостта на двете искания, Старозагорският административен съд е посочил, че въпросът за признаване на правото на обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО и изплащането му е изцяло в правомощията на органите на НОИ по аргумент от чл. 40 и сл. КСО. Прилагането на принудителна административна мярка - задължителни предписания за спазване разпоредбите на ДОО е елемент от контрола по спазването на нормативните актове в тази сфера във връзка с дейността, възложена на НОИ, по аргумент от чл. 107, ал. 1 и чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, и също се осъществява единствено от контролните органи на НОИ. Първоинстанционният съд е посочил, че предвидените в чл. 108 КСО контролни правомощия се реализират служебно или след сезиране, каквото в случая жалбоподателят не твърди, че е направил. При това положение административният съд е приел, че не е налице административен акт, респ. действие или бездействие, които да са обект на проверка за законосъобразност и посочените две искания на жалбоподателя, като лишени от предмет и извън обхвата на правораздавателната дейност на съда (чл. 128 АПК) са недопустими. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № О-23-000-00-00748539/2.09.2014 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Стара Загора е отказал да отпусне парично обезщетение по болничен лист № А 2012-6044399 по молба декларация вх. № 23-999-41-00029306 от 14.08.2014 г., подадена за Николай Василев Димов чрез осигурител - ТД "Таня Косева - 2009" ЕООД, гр. Стара Загора. Процесният болничният лист удостоверява временна неработоспособност за осигуреното лице за периода 20.09.2013 г. - 4.10.2013 г. по втори трудов договор. Съгласно данните от Регистъра на осигурените лица Димов е работил за посочения период и фигурира с пълни отработени месеци септември и октомври 2013 г. при своя осигурител по втори трудов договор "Таня Косева - 2009" ЕООД, гр. Стара Загора. При проверка на ведомостите за заплати органите на НОИ са установили, че лицето лично е получило трудовите си възнаграждения. Подобни данни се съдържат и в таблиците за явяване на работа. Болничният лист е представен на органите на НОИ за изплащане на дължимото обезщетение близо година по-късно от настъпване на осигурения риск - временна неработоспособност поради общо заболяване, което жалбоподателят обяснява със своята неинформираност. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Административният съд законосъобразно е приел, че от фактите по спора се установява наличния фактически състав от цитираната правна норма. Липсата на коригиращи декларации е пречка за приемане на факти различни от наличните в Регистъра на осигурените лица и първичните разплащателни документи на осигурителя. Полученото трудово възнаграждение за процесния период е правоизключващ юридически факт за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Законосъобразни са изводите на административния съд и досежно заявения с жалбата недопустим предмет на оспорване, обективиран в исканията за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност и за задължаване на компетентните органи да издадат задължителни предписания по отношение на осигурителя "Таня Косева 2009" ЕООД, гр. Стара Загора за коригиране данните, касаещи месеците септември и октомври 2013 г. Необходимостта от реализиране на задължително административно производство по реда на КСО е процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване в посочените случаи, което правилно е ценено от административния съд като неналично и съответно детерминиращо недопустимост на тези претенции. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение